— С какво можем да ви помогнем?
— Бих желал някой да идентифицира трупа — отвърна Боуър.
Кейт забеляза как тялото на Тео потръпна.
Диксън също го забеляза и потупа успокоително рамото на клиента си.
— Аз ще сторя това, детектив — рече той.
— И аз ще дойда — обади се Чарлс.
— Отлично — кимна Боуър, но Кейт остана с впечатлението, че не пропусна да отбележи враждебния поглед на Диксън, насочен към Чарлс.
Детективът извади бележника си и се извърна към Тео:
— Готов ли сте?
Тео пое книжната салфетка от ръцете на Чарлс, избърса очите си и глухо попита:
— Някой уведомил ли е мама и сестра ми?
— Може би — отвърна детектив Боуър. — Госпожа Д’Арси проведе няколко телефонни разговора, но не зная с кого.
— Ще я попитаме, като се върне — обади се Чарлс.
Тео се извърна към полицая:
— Хайде, започвайте…
— Брат ви има ли навика да носи скъпи бижута?
— Да. Златен „Ролекс“ и пръстен с брилянти.
Гласът на Тео беше толкова тих, че Боуър се принуди да се наведе напред.
— А пари? Носеше ли пари в брой?
— Да. По две-три хиляди долара…
Боуър хвърли бърз поглед към партньора си.
— В кредитни карти или в брой? Къде ги държеше?
— Банкнотите държеше във вътрешния си джоб, прищипани със златна щипка — отвърна Тео, докато пръстите му нервно мачкаха салфетката. — А портфейла с кредитните карти носеше в задния си джоб…
Детективът си записа нещо в бележника, а Диксън намръщено попита:
— Липсват ли тези неща?
— Не открихме у него нито пари, нито ценности — кимна Боуър. — Само празен портфейл.
Кейт забеляза как Тео отново потръпна. Как ли се чувства човек, когато изведнъж открие грубата и насилствена смърт на собствения си брат?
— Какво се е случило според вас? — пожела да узнае Диксън.
— В момента сме склонни да приемем версията за въоръжен грабеж — отвърна Боуър.
— Ясно — кимна Диксън. — Къде е прострелян?
— В тила.
Кейт трепна, Тео и Диксън си размениха бързи погледи. Това не отговаряше на версията за въоръжен грабеж. Обикновено бандитите се изправят срещу жертвите си и не ги убиват с изстрел в тила… Какво ли е станало?
В този момент се появи Сандра. Тео вдигна глава и глухо попита:
— Обади ли се на Абигейл и Виктория?
Тя се намръщи, отговорът й прозвуча колебливо и след доста продължителна пауза:
— Не…
— Още няколко въпроса и приключваме — намеси се детектив Боуър, който очевидно си даваше сметка за състоянието на двамата.
На прага се появи красиво момченце в жълта пижама и камионче подмишница. Приликата с майка му беше поразителна. След него в стаята се втурна мургава бавачка с латиноамерикански черти на лицето. Видяло толкова много хора, момченцето объркано се закова на място.
Кейт забеляза как очите му търсят погледа на Сандра, която беше обърната на другата страна и разговаряше с детективите. Бавачката започна да го дърпа навън, лицето му се разкриви, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. Кейт се откъсна от перваза на прозореца, пристъпи към детето и коленичи пред него.
— Здравей — усмихна се тя. — Аз се казвам Кейт, а ти?
— Джими.
— Здрасти, Джими. Много ми харесва червеното ти камионче. Имаш ли други в стаята си?
Детето кимна с глава.
