— Помощ! Джеймс… Всичко е в кръв… Колата…
— Сандра! — изкрещя Чарлс, а лицето му видимо пребледня. — Какво се е случило?
Кейт ясно долови паниката в гласа на жената, разкъсван от глухи ридания. Обясненията й бяха объркани и неясни.
— Повика ли полицията?
— Не — долетя отчаяният глас.
— Идвам веднага! — извика Чарлс и прекъсна линията.
— Искаш ли помощ? — попита Кейт.
Той се втренчи в лицето й, помълча малко, после кимна с глава:
— Да. Най-добре е да дойдеш с мен.
Тя скочи на крака и го последва към изхода.
На долното ниво на „Манинг & Андерсън“ се намираха кабинетите на повечето от деловите партньори. Лорин Кънингам затръшна вратата зад гърба си и хвана телефона. Научила току-що за оттеглянето на Франклин, тя си даваше сметка, че трябва да говори с баща си, при това веднага. Хвърли бърз поглед на часовника си и започна да пресмята. Да, би трябвало вече да е в Тексас. Нали затова си купи новия реактивен самолет?
Набра номера на офиса му, умът й бясно препускаше. Ако старши съдружник във фирмата стане Чарлс Римън, шансовете й да получи място в ръководството ставаха нула. То без съмнение щеше да стане притежание на Кейт. Силно се надяваше, че баща й ще разбере колко е важно съдружник да стане тя, а не някой друг! За нещастие той беше против адвокатската й кариера, не виждаше защо да не си стои в Тексас и да бъде светска жена и домакиня като майка си… Ала Лорин нямаше подобни планове. Някой ден сигурно ще се омъжи, но за човек, който я вълнува и който уважава не само физическите й качества. Озадачаваше я единствено фактът, че трябва да работи като луда за признанието на околните, докато жени като Кейт го постигат механично и сякаш без никакви усилия.
Отметна червената си коса назад, на лицето й се появи пресилена усмивка. Даваше си сметка, че ще й трябва всичкият южняшки чар, за да убеди баща си.
— Здрасти, татко, аз съм…
— Здравей, сладур — отвърна Майлс Кънингам с провлачения си тексаски акцент. — Какво има?
— Франклин Манинг обяви, че излиза в пенсия. Ще се оттегли в момента, в който му изберат заместник.
— Каква лукава стара лисица! — цъкна с език Майлс. — Вчера си приказвахме, но дума не обели по тоя въпрос!
— Татко, искам да поговориш с него. Ако мястото му заеме Чарлс Римън, с мен е свършено! Той без съмнение ще вкара Кейт в управителния съвет… — Кръстоса крака и добави: — А аз няма да мога да гледам хората в очите…
— Спокойно, скъпа.
— Аз съм спокойна, татко. Но ти трябва да ми помогнеш. Арнолд — шефът ми, не може да ме понася, само защото ти ми осигури тази служба… Трябва да използваш приятелството си с Франклин, няма друг начин…
— Лорин, слушай сега…
— Това е много важно за мен — прекъсна го тя. — Иначе нямаше да те моля… — От гърдите й се откърти тежка въздишка. — Моля те, татко!
— Добре, скъпа. Имам да оправям някои неща тук, но утре излитам обратно.
— Може да е късно, татко. Моля те, обади се на Франклин още сега!
— Лорин…
— Имам нужда от помощта ти, татко! Обещай ми, че ще се обадиш!
В слушалката настъпи кратко мълчание, после Майлс се прокашля:
— Знаеш, че не мога да отказвам нищо на своето малко момиченце, нали? Добре, обещавам…
Лорин затвори, в душата й нахлу тържество. Ако някой можеше да й помогне за новия пост, това несъмнено бе нейният татко.
Чарлс свърна в частната алея, която водеше към имението на Сандра и Джеймс в Бел Ер. Асфалтовата настилка беше задръстена от полицейски коли, сърцето на Кейт неволно се сви, раменете й се разтърсиха.
— Това е колата на Джеймс — промърмори Чарлс и посочи сив мерцедес с отворени врати, който препречваше входа на имението. Около него се въртяха униформени полицаи. — Сигурно е станала катастрофа…
Спряха ги, Чарлс свали страничното стъкло.
— Аз съм Чарлс Римън, адвокат на Д’Арси — представи се той. — А това е моята сътрудничка Кейт Александър. Повика ни госпожа Д’Арси.
— Документи?
— Разбира се — отвърна Чарлс и разтвори портфейла с личната си карта. — Ще ни кажете ли какво се е случило?
