— Как върви коктейлът?
— Добре, пълно е с народ…
— Аз пък все още работя — въздъхна той. — Разчистих едната страна на бюрото, но купчината върху другата е все така огромна!
— Остави я за утре — подхвърли с преднамерена небрежност Кейт. — Искам да поговорим, Чарлс… Тази вечер.
— Не мога — въздъхна той. — Току-що позвъни Уорън. Налага се веднага да отлетя за Ню Йорк…
Името на Уорън Торнтън — президент на „Съни индъстриз“, я накара да застане нащрек.
— За Ню Йорк? — В долната част на корема й се образува болезнена топка.
— Да. Изглежда управителният съвет не приема нашата схема за бъдещите покупки на компанията… Уорън мисли, че ще мога да ги убедя…
— Кога ти го каза?
— Само преди два часа и точно в това е проблемът… Ще трябва да летя още тази вечер.
— Тази вечер?
Значи няма намерение да признае, че ще пътува с Ан, помисли си тя и неволно докосна фибата с брилянти, която беше получила подарък от него, символ на обичта им…
— Зная, че искаш да поговорим — прошепна той и в гласа му се появи топлота. — Липсваш ми… Последните няколко седмици са трудни и за мен… — Помълча в очакване на отговор, после продължи: — Животът и на двама ни се усложни след смъртта на Джеймс… Изгубих най-добрия си приятел точно в навечерието на важната сделка със „Съни“… Уорън обаче няма да позволи на никой друг да поеме нещата…
Пак очаква съчувствие, въздъхна Кейт. Но този път няма да го получи…
— Кейт, там ли си?
— Да, Чарлс.
— Помислих, че връзката е прекъснала — промърмори той, прочисти гърлото си и продължи: — При други обстоятелства бих те взел със себе си, но сега това е невъзможно… — Нова пауза, после в гласа му прозвуча недоумение: — Чуваш ли ме, Кейт?
— Да, Чарлс — тихо отвърна тя.
— Защо тогава мълчиш? — попита с леко раздразнение той. — Имам чувството, че си говоря сам!
— Трябва да те видя тази вечер, Чарлс. Дори само за един час… — „Защо му се моля, господи?“
— Аз също изгарям от нетърпение да се видим, скъпа… Моля те да проявиш малко търпение. Ако хвана нощния полет, ще свърша бързо с Уорън, ще говоря на заседанието на управителния съвет и веднага се връщам…
Да върви по дяволите, гневно въздъхна Кейт. Прекрасно знаеше, че Уорън е тук, в Калифорния, и възнамерява да остане за уикенда. Само преди няколко часа беше разговаряла с него. Добре, ще му дам един последен шанс, реши тя.
— Сега е седем — проговори в слушалката тя. — Можем да се видим за малко и пак да хванеш нощния полет. Готова съм лично да те закарам на летището…
Кажи да, Чарлс, помоли се безгласно тя. Кажи да, в името на Бога!
— Ако е толкова важно, защо не говориш сега?
— Не искам по телефона.
— Исусе! Очаквах да проявиш някакво разбиране!
— Нима забравяш, че аз бях жената, която обичаш и за която искаш да се ожениш? — повиши тон Кейт. — И въпреки това не искаш да ми отделиш един мизерен час?
— Кейт, не зная какво ти става, но тази вечер просто ми е невъзможно! Невъзможно, разбираш ли?
— Сбогом, Чарлс! — отвърна тя и затръшна слушалката. Малко преди това успя да долови гневния му вик: „Кейт!“.
Огледа се и с облекчение установи, че дамската тоалетна е пуста. Трепереше от нерви, радваше се, че никой не е чул думите й. Господи, как смее да ме лъже така?! Очите й механично пробягаха по отражението й в огледалото. Майната ти, Чарлс! Прекалено дълго ти позволявах да си играеш с мен! Е, сега вече ще
Андрю се беше облегнал на бара близо до изхода.
— Наистина се върнахте! — извика той и лицето му светна от задоволство.
— Нали обещах — хладно го изгледа тя, после побърза да окачи на лицето си любезна усмивка. — Та докъде бяхме стигнали?
— Помолих ви да вечеряме заедно, но вие казахте, че вече сте ангажирана…
— Ангажиментът ми току-що отпадна — обяви тя. — Но няма да говорим за случая Д’Арси, нали?
— Обещавам — широко се усмихна той. — Къде бихте желали да отидем?
— Всъщност изобщо не съм гладна — излъга тя. — Хапнах доста от ордьоврите, които поднасят тук… — Не искаше да признае на този красив мъж, че е разстроена и й се повдига дори само при мисълта за храна. —
