— Неравното разпределение на наследството изнервя наследниците — предупреди Филип.
— Има и друго. Прекалено много хора твърдят, че Тео д’Арси е изпитвал неприязън към брат си, тъй като той отказвал да му повери ръководството на фамилната фондация.
— Братът има ли алиби за фаталната нощ?
— Слаба работа. Твърди, че си е бил у дома, сам…
— Интересно. Някаква връзка между Бартоломю и Тео д’Арси?
— Не. Продължаваме да разследваме.
— И тук трябва да действаш с изключителна предпазливост, защото семейството има добри политически връзки.
— Какво искаш да кажеш?
— Може би ще хвърлят Сандра на вълците в момента, в който това им се стори наложително. Тя не е от тяхната кръв. Но при Тео нещата стоят различно. Ако бъде обвинен и арестуван, семейството ще се бие със зъби и нокти за него.
— Аха. Значи едно правосъдие за нея и съвсем друго за него, така ли?
— Точно така — кимна Филип и спря поглед върху лицето й: — Виж, аз просто искам да ти очертая действителното положение… — Помълча, после попита: — Между другото, братът оспорва ли завещанието?
— Да.
— На каква база?
— Тео д’Арси заявил на Боуър, че брат му е променил завещанието в негова полза малко преди смъртта си. Боуър разговарял с Чарлс Римън, личен адвокат на жертвата. Той обаче отрекъл да съществува подобен документ.
— Получава ли нещо този адвокат? — подозрително я изгледа Филип.
— Само допълнителни отговорности — поклати глава Мадлин. — В завещанието липсват финансови облаги за него, ако не броим хонорарите за определена дейност, свързана с управлението на наследството. Естествено, те не са малко, тъй като говорим за състояние, надхвърлящо един милиард долара. Но Боуър е проверил и това. Според вътрешния правилник на фирмата, всички хонорари на сътрудниците отиват в общата й сметка. Не мога да допусна, че една цяла юридическа кантора ще планира убийство, за да увеличи доходите си…
— Аз пък мога — усмихна й се Филип.
— Как не — засмя се тя. — Всички знаят какви чувства изпитваш към големите юридически кантори. Ти си убеден, че всеки, който работи за частна фирма, задължително е покварен…
— Не чак всеки, но от това, което чета напоследък, бих казал — почти всеки… Нали знаеш защо адвокатът не се страхува от акулите?
— Между тях съществува колегиалност — засмя се Мадлин.
— Значи си го чула — усмихна се сдържано Филип. — А какви са шансовете цялата история да се окаже обикновен грабеж, завършил с убийство?
— Според Боуър — съвсем нищожни — отвърна тя и предаде накратко съображенията на полицая. — И аз съм на същото мнение.
— Ами онзи тип, когото Д’Арси разорил?
— Проверките не дадоха резултат. Всичко сочи, че престъпникът е близък до семейството или е негов член… Готова съм да си заложа заплатата, че това ще се окаже вдовицата!
— Въпреки клаузите на завещанието, според които тя получава същите облаги и при развод?
— Да. Според мен Сандра се е страхувала, че Джеймс ще направи развода им невъзможен… А може би е била притискана и от Томи… — Усмихна се, тъй като осъзна, че застава на позицията, към която той самият се беше придържал при предишния им разговор.
— Значи се връщаме на влюбената двойка. Какво ли не прави любовта с хората, а?
— Любовта ли? — намръщи се тя. — Мога да разбера защо той се е лепнал за нея, но не и защо тя е рискувала завидното си положение за човек като него…
— Може да е бил страхотен в леглото — подхвърли Филип и тя изненадано го погледна. Подобни забележки съвсем не бяха в неговия стил. — Казвам може би — усмихна се невинно той. — Стават и такива работи…
— Аз самата приемам подобно нещо като предварително условие — усмихна се тя. — Не виждам как иначе такава връзка ще се проточи повече от шест месеца… Само не мога да проумея защо тя се е захванала с хлапак като него.
— Може би се е чувствала самотна и той се е появил точно навреме…
В погледа на Мадлин отново се появи недоумение. Филип притежава много положителни качества, държи се мило и възпитано. Но когато работи, особено по време на кръстосан разпит, той се превръща в истинска баракуда. Любимият му похват е да приспи свидетеля с фалшиво чувство за сигурност, след което го стиска за гърлото…
Какъв ли е в леглото, запита се изведнъж тя. Възможно ли е да се окаже добър колкото Гари? Извърна се с лице към прозореца, засрамена от мислите си.
— Все още искам да разбера какво у Томи е привлякло толкова силно Сандра — глухо подхвърли тя.
— Някои хора просто обичат опасностите — отвърна Филип. — Те ги карат да живеят пълноценно…
