кръстоса крака и се настани по-удобно върху твърдия стол.
Сякаш в отговор на въпроса й, полицаят започна да събира листовете, пръснати върху бюрото. После вдигна глава и небрежно подхвърли:
— Сигурна ли сте, че не сте се виждала с Бартоломю след смъртта на съпруга си?
— Да, вече ви казах това.
Върху лицето на Боуър изплува тържествуваща усмивка и в сърцето на Кейт помръдна тревога. Ръката й докосна рамото на Сандра.
— Ако не сте сигурна, просто го кажете… В това няма нищо лошо.
— Вие глуха ли сте? — сопна се Сандра и полицаите ги погледнаха с нескрит интерес. — За последен път видях Томи пет дни преди смъртта на Джеймс!
По дяволите, въздъхна Кейт. Изобщо не желае да слуша. Думите ми влизат през едното й ухо и излизат през другото!
— Да продължим нататък — предложи Боуър. — Томи получавал ли е други пари от вас извън споменатите петстотин долара?
— Не.
— Сигурна ли сте?
— Ама на вас какво ви става? — избухна Сандра. — След като казвам не, значи не!
— Много добре — кимна доволно Боуър и сведе очи към бележника си. — Госпожо Д’Арси, имало ли е случай да обсъждате с Томи възможността да се отървете от съпруга си?
— Клиентката ми няма да отговори на този въпрос — намеси се Кейт. — В него се съдържа елемент на самообвинение.
Боуър я изгледа, после премести очи върху лицето на Сандра.
— Томи Бартоломю твърди, че двамата сте се шегували по този въпрос…
Сандра видимо пребледня.
— Отново препоръчвам на клиентката си да не отговаря! — повиши тон Кейт.
— Мислила ли сте някога за смъртта на съпруга си?
— Нямаме отговор! — твърдо рече Кейт. — Предлагам да смените темата!
Боуър разтърка брадичката си, помълча и въздъхна:
— Окей.
Нещо в поведението му по време на последните въпроси разтревожи Кейт. Особено когато спомена за признанието на Томи… Но Сандра положително не усети нищо.
Най-лошото беше, че ако се стигне до обвинение, Сандра ще трябва да опровергае твърденията на Томи в съда. А Кейт съвсем не беше убедена, че там младата жена ще следва инструкциите й и ще се държи както трябва. Изпита мрачното предчувствие, че само за две минути ще настрои срещу себе си всички — прокурор, съдия, съдебни заседатели… А дори и самата нея, в ролята на защитничка.
— Засега спираме дотук — затвори бележника си Боуър, изправи се и отправи една усмивка към Сандра. — Благодаря, госпожо Д’Арси. — После се обърна към Кейт и добави: — Искам да поговоря с вас…
— Добре — кимна Кейт.
Няколко минути по-късно двете жени се насочиха към асансьорите.
— Вижте, Сандра — започна Кейт. — Зная, че сте разстроена. Господ ми е свидетел, че на ваше място и аз бих се чувствала така. Но трябва да прекратите пренебрежителното си отношение към полицията. По мое мнение вие не осъзнавате сериозността на нещата…
Сандра я погледна с открита враждебност.
— Мнението ви е далеч от истината!
Вратите на асансьора се разтвориха, но Кейт направи крачка встрани.
— Елате, ще изпием по едно кафе…
Вратите се затвориха.
— Не мога! — поклати глава Сандра. — Трябва да ида на едно място… — Отметна непокорен кичур от челото си и натисна бутона за повикване.
В душата на Кейт отново помръдна гняв.
— Само едно ще ви кажа, Сандра — въоръжи се с търпение тя. — В момента, в който вратата се затвори зад гърба ни, детектив Боуър е набрал телефона на областната прокуратура. Искам да кажа, че срещу вас се подготвя съдебен процес!
— Да подготвят каквото щат! — тръсна глава вдовицата.
Как да не зашлевиш такава глупачка, кипна Кейт. Помълча няколко секунди докато се овладее, после каза:
— Искам ви утре в кабинета си, точно в девет сутринта! И се пригответе за работа!
— Няма проблеми — кимна Сандра, изчака отварянето на вратите и влезе в полупълната кабина.
Кейт неохотно я последва. Не си спомняше да е имала подобни затруднения с клиент. Сандра приличаше на
