— Точно така.
— Исках да съм сигурен, че между вас двамата всичко е наред…
— Не би могло да бъде по-добре — увери го Ан.
— Дано — въздъхна той и й хвърли замислен поглед, в който се долавяше съмнение.
Въпреки предупреждението на Кейт, Сандра се появи на срещата в предизвикателна къса рокличка от бяла вълна. Трябваше да ида да я взема, укори се адвокатката. Тогава бих могла да я накарам да се облече по- консервативно. Но сега вече беше късно. Плътно прилепналата дреха подчертаваше всяка извивка от тялото на Сандра, Кейт ясно усещаше погледите на мъжете, с които се разминаваха в коридора на полицейското управление.
Същото се получи и в стаята за разпити, където ги посрещнаха Боуър и Доналдсън. Очите на по-младия полицай не слизаха от фигурата на Сандра. Това не е хубаво, намръщи се Кейт. Вдовицата се държеше умишлено предизвикателно. Като сексуален обект, а не като заподозряна в тежко престъпление.
Размениха си поздрави, после Боуър изрази желание разговорът да бъде записан. Кейт не възрази. Доналдсън старателно прочете правата на Сандра.
Значи наистина я подозират, отбеляза в себе си Кейт. Докато Боуър задаваше първите рутинни въпроси, очите на клиентката й бяха насочени надолу. Лошо…
— Какви бяха отношенията ви с покойния? — попита Боуър.
— Бях негова съпруга.
— Познавате ли Томи Бартоломю, обвинен в убийството на съпруга ви?
— Да.
— Разкажете ни как се запознахте и какви са били отношенията ви.
— Защо пак ми задавате този въпрос? Вече ви обясних всичко!
Веждите на Боуър леко се извиха, очите му се насочиха към Кейт.
— Ще ми разрешите ли една минутка? — попита тя.
Детективът кимна с глава.
— Сандра, след като сте приела да бъдете разпитана, трябва да забравите за предишните си разговори с полицията — наведе се към клиентката си тя. — Вече ви казах, че ще ви предупредя, ако има въпроси, на които не бих искала да отговаряте…
— Гледа ме сякаш съм виновна в нещо! — прошепна през стиснати зъби Сандра.
— Забравете за това! Гледайте през него и се старайте да отговаряте на въпросите кратко и ясно.
Сандра въздъхна и започна да разказва как е срещнала Томи в курса по аеробика и как с течение на времето връзката им станала интимна.
Кейт внимателно слушаше. За нещастие думите на клиентката й очертаваха една вулгарна и доста банална любовна афера. Което обаче съвсем не я правеше заподозряна в убийство…
Боуър извади лист хартия и помоли Сандра да го идентифицира.
— Това е бележката, която написах на Томи — кимна младата жена. — Заех му малко пари за наема…
— Колко?
— Петстотин долара.
— Сигурна ли сте?
— Да.
— Съществува ли вероятност да сте забравила точния размер на сумата?
— Не.
— Разбирам. Под каква форма беше въпросната сума? Чек или в брой?
— В брой.
— Помните ли в какви банкноти?
— Пет банкноти по сто долара.
— Сигурна ли сте?
— Вече ви казах…
Така няма да стигнем доникъде, въздъхна Кейт.
— Момент — намеси се тя и докосна ръката на клиентката си. — Сандра, по-добре е да кажете, че не помните.
— Но аз помня! — настоя младата жена.
Боуър пожела да чуе повече подробности за пистолета. Как го е купила, кога го е показала на Томи. Кейт слушаше с напрегнато внимание за обира, станал през лятото, за причините, накарали младата жена да се сдобие с оръжие, цели шест месеца по-късно… Поклати глава и с въздишка на съжаление си представи как съдебният състав би приел всичко това.
Изтекоха четиридесет минути, но Боуър продължаваше с въпросите. Докъде иска да стигне, зачуди се Кейт,
