Мадлин се обърна рязко и улови особения му поглед. Думите му прозвучаха странно. Нима усеща вълнението и чувството за опасна възбуда, което изпитвам в отношенията си с Гари?
— Може би — промълви след проточилата се пауза тя.
На вратата се почука и в процепа се появи главата на секретарката.
— Моля за извинение, господин Уайт. Тук се появиха репортери и господин областният прокурор моли вас и госпожица Гулд да отскочите до кабинета му.
— Да, добре — отвърна Филип, изчака затварянето на вратата и добави: — Циркът започва, по-добре е да побързаш.
— Ти няма ли да дойдеш? — изненадано го погледна тя.
— Не — усмихна се той. — Твой ред е да блеснеш…
— Но и ти трябва да си в светлината на прожекторите…
— Друг път.
— Защо?
Той само сви рамене.
— Но Рон скоро ще премине на друга работа и ти си най-вероятният му заместник! — настоя тя, усещайки правдивостта на думите си. — Няма да е излишно да спечелиш малко повече популярност, нали? Затова не изтиквай на преден план единствено мен…
— Предпочитам така — отвърна той. — Чувствам се по-удобно, когато съм в сянка…
— Аз пък мисля, че ще бъдеш чудесен и на ярка светлина.
— Не обичам да живея с чувството, че плувам в аквариум, пък бил той и политически…
— Нима подобна възможност изобщо не те възбужда?
— Не — усмихна се той. — Но възбужда теб и това е главното. За шефския пост тук имаме нужда точно от етичен човек като теб. Затова действай. Малко реклама няма да ти навреди.
— Мислиш ме за луда, така ли?
— Не, само за амбициозна — засмя се той. — И двамата знаем какво привлича вниманието на медиите — светският блясък, парите и сексът… Основните съставни части на успеха. Затова тръгвай, Мадлин! — Пристъпи напред и игриво я побутна към вратата.
— Благодаря ти, Филип — погледна го развълнувано тя.
— Късмет! — усмихна се той и затвори вратата зад гърба й.
Гласът на Мери, секретарката на Кейт, съобщи по интеркома, че на телефона е Сандра д’Арси.
— Да? — натисна бутона за външна линия Кейт.
— Току-що се обади детектив Боуър — съобщи без предисловия Сандра. — Вика ме в полицията да дам някакви показания. Казах, че в един ще съм там.
— Нали ви предупредих да не разговаряте с никого в мое отсъствие? — ядоса се не на шега Кейт.
— А за какво според вас се обаждам? — сопна се Сандра. — Елате там, ако желаете!
— Казах ви
— Исусе! Откъде да знам това?!
— От моите думи! — отсече Кейт. — Едва вчера ги чухте от устата ми!
— Такива думи изобщо не съм чула! Вие, какво, за глупачка ли ме вземате? Нищо подобно не съм разбрала от нашия шибан разговор!
Кейт си напомни да преброи до десет, преди да отговори на новата си клиентка. Не успее ли да го стори, край на всякакви отношения…
— Окей — въздъхна тя. — Да започнем отначало. Не е необходимо да давате каквито и да било показания.
Сандра помълча, после в гласа й се появи колебание:
— Но нали ще си помислят, че крия нещо?
— Не е ваша грижа какво ще си помислят.
— Но аз нямам какво да крия! Ще им повторя своята история и те най-сетне ще ме оставят на мира!
— Няма гаранции.
— Ще дойдете ли там, или не?
Кейт помълча, после внимателно рече:
— Ако настоявате да дадете тези показания, обадете се да отложите срещата. Така ще имаме време да поговорим.
— Не, отивам в уречения час! — отсече Сандра.
— Добре — въздъхна Кейт. — В дванадесет и половина ще ви чакам пред Паркър Сентър. Бъдете точна и помнете какво ви казах… — След което се зае да й обяснява основните линии на поведение пред
