полицията.
— Добре де! — прекъсна я нетърпеливо Сандра. — Това вече го чухме! — Линията прекъсна.
Кейт разтърка слепоочията си. Отношенията й със Сандра д’Арси очевидно се развиваха в нежелана посока.
Сандра затвори телефона и забързано започна да се облича. След петнадесет минути трябваше да бъде в дома на Абигейл.
Половин час по-късно вече седеше в дневната на свекърва си. Там беше и Виктория, която й хвърляше кръвнишки погледи.
— Не искам да навлизам в подробности — хладно започна Абигейл и спря върху нея ясните си очи. — За тях сме ти наели адвокат. Но все пак искам да ти напомня някои неща… — На бледите й устни се появи подобие на усмивка.
Сандра не се остави да бъде заблудена. Прекрасно знаеше, че майката на Джеймс я мрази.
— На първо място това е
— Ще се опитам.
— Опитай се, но добре! — изгледа я възрастната дама. — Освен това очаквам от теб да не разкриваш нищо, което би опетнило името Д’Арси. Пред никого, включително пред адвокатката… Ясно ли се изразих?
Чувство на безпомощност се появи в гърдите на Сандра. Понечи да каже нещо, но я спря царственият жест на Абигейл.
— Няма какво да обсъждаме. Вярвам, че успях да изразя нашата позиция.
Устата на Виктория се разтегли в злобна усмивка, която превърна лицето й в гротескна маска. Сандра си спомни думите на Джеймс, според които сестра му шест пъти се е подлагала на пластични операции, променяйки изцяло скулите и брадичката си. С единствената цел да изглежда млада в очите на отегчения си съпруг и да привлича нови любовници, чиято възраст, по думите на Джеймс, намалявала с всяка изминала година.
— Съветвам те да запомниш това, което ти казва мама — просъска Виктория. — Иначе дълбоко ще съжаляваш!
Ето я пак, въздъхна Сандра. Неизречената заплаха. Имаше нужда от съвет. Трябваше да разбере дали тези хора действително са в състояние да й отнемат детето. Но към кого да се обърне? Едва ли към Кейт, която със сигурност веднага ще докладва на Абигейл…
Кимна с глава и остана безмълвна.
— Ние ще бъдем зад теб, докато спазваш правилата, Сандра — предупреди я Абигейл. — Престанеш ли…
Не беше необходимо да довършва. Сандра прекрасно знаеше какво има предвид.
Франклин Манинг обърна гръб на широкия прозорец и спря поглед върху лицето на дъщеря си.
— Добре ли прекарахте в Ню Йорк?
— Да — кимна Ан, без да среща погледа му. — А ти как си, татко?
Той не обърна внимание на въпроса й.
— Мислех, че това пътуване е нещо като второ сватбено пътешествие…
— Чарлс беше доста зает… — Въпреки усмивката, лицето й запази мрачното си изражение. Очите й се насочиха към градината зад оцветеното стъкло.
— Успяхте ли да изгладите недоразуменията си?
— Да.
— Радвам се…
— Всъщност нямаше никакви недоразумения — побърза да добави тя. — Чарлс просто е преуморен от работа. Вече едва издържа…
— Зная това, Ан.
— Не можеш ли да направиш нещо за разтоварването му?
Франклин въздъхна, фигурата му се прегърби.
— Много неща се случиха едновременно… Смъртта на Джеймс, тези сделки около „Съни“… А нали знаеш, че и аз не съм съвсем здрав? — На лицето му се появи мрачна загриженост.
— Нямах предвид да товариш себе си — погледна го със загриженост тя. — Но брат ми би могъл да помогне на Чарлс, нали?
— Страхувам се, че Чарлс трябва да се оправя сам с делата на семейство Д’Арси — поклати глава Франклин. — Същото се отнася и за „Съни индъстриз“ по простата причина, че Уорън Торнтън вярва само на него… Зная, че е страшно претоварен, но не мога да му помогна. Ще трябва да му дадем малко време…
— Татко, след като разчиташ на Чарлс повече, отколкото на Диксън, той трябва да получи и съответното възнаграждение…
— А то е президентският пост, така ли? — присви умните си очи Франклин.
