бомба със закъснител, никой не знаеше какъв може да бъде следващият й ход…
Асансьорът ги свали до партера, насреща им проблеснаха светкавици. Миг по-късно младата вдовица беше обсадена с микрофони.
— За какво ви повикаха в полицията, госпожо Д’Арси? — попита репортерка с тъмна коса.
Кейт протегна ръка, отмести микрофона и хвърли предупредителен поглед към Сандра.
— Госпожа Д’Арси трябваше да отговори на няколко въпроса — пое инициативата тя.
— Какви по-точно бяха тези въпроси, госпожице Александър?
— За това ще трябва да попитате полицията — усмихна се Кейт. — Ние просто се постарахме да помогнем…
— Очаквате ли клиентката ви да бъде обвинена в убийството на съпруга си?
— Нямам отговор на този въпрос.
— Тя ще направи ли опит да види приятеля си? — запита друг репортер.
— Без коментар.
— Предложиха ли на госпожа Д’Арси имунитет в замяна на нейните показания?
— Без коментар.
Тълпата репортери се увеличаваше и Кейт неспокойно се огледа. С въздишка на облекчение зърна Франк Джоунс, чернокожия частен детектив, който работеше по съвместителство с фирмата. Метър и деветдесет, здрав като скала, той с положителност можеше да се справи с тълпата.
— Няма да отговаряме на повече въпроси — повиши тон Кейт и направи знак на Франк. — Моля да ни извините…
Франк Джоунс разблъска репортерите, хвана ръцете на двете жени и ги поведе към изхода.
Гари затвори вратата зад гърба си, пристъпи към Мадлин и я прегърна.
— Липсваше ми! — промърмори в ухото й той.
— Много ли? — закачливо попита тя, усетила с удоволствие натиска на твърдото му тяло.
— Страшно много! А аз липсвах ли ти?
— Разбира се…
— Ще се видим ли този уикенд?
— Още не зная — отвърна тя, отдръпна се и го погледна в очите. — Не съм сигурна дали Сам ще вземе децата…
— Защо да не ги вземе?
— Споменал, че може би ще пътува извън града…
— Пак ли? — присви очи той. — Какъв му е проблемът на този човек?
В гласа му се долови неприкрито раздразнение.
— До довечера ще ми каже — успокоително отвърна Мадлин.
— А ние трябва да седим и да чакаме със затаен дъх, така ли? — изръмжа Гари. — Само за да разберем дали един тип ще пожелае да прави компания на собствените си деца! — По шията му избиха червеникави петна.
— За теб нещата сигурно изглеждат точно така, но…
— Защо бившият ти съпруг има право на избор, а за нас — каквото остане? — попита раздразнено той. — Това е глупост!
В душата й потрепна огорчението. Това беше първата й сериозна връзка от години, но Сам очевидно ще успее да я провали…
— Съгласно клаузите на бракоразводното дело, той трябва да взема децата през седмица…
— Зная — въздъхна Мадлин. — В началото дори настояваше да ги взема всяка седмица.
— Значи го прави нарочно!
— Какво искаш да кажеш?
— Казала си на копелето, че нещата между нас са сериозни и сега той ти върти номера! — вирна брадичка Гари.
Дали наистина е така, запита се с въздишка Мадлин. Бившият й съпруг така и не се примири с желанието й да има своя собствена кариера, особено след като неговата беше отлична… Направи живота й ад, при това от деня на постъпването й в юридическия факултет чак до момента, в който тя му каза да напусне дома. Но въпреки това я молеше горещо да оттегли молбата си за развод. Нима все още я обича?
— Ако твоят бивш съпруг беше на банката на обвиняемите, ти със сигурност щеше да му поискаш смъртната присъда! — изръмжа Гари и стовари юмрук върху бюрото.
— Гари! — подскочи Мадлин.
Той натика ръце в джобовете си, очите му гледаха мрачно.
— Какво ти става, за бога? — остро попита тя.
