— Какво беше това? — попита с недоумение той и затвори вратата зад гърба си.
— Малки недоразумения между приятелки — отвърна хладно Кейт. „Значи се върна, а, запита се безгласно тя. И сигурно ще се държиш така, сякаш онзи телефонен разговор изобщо не се е провеждал…“
— Липсваше ми — промълви той. В тъмните му очи проблесна желанието.
Кейт замръзна от изненада. Как смее да се държи така, сякаш нищо не се е случило? Господи, каква глупачка съм била!
— Моля те, без повече лъжи! — изгледа го с хладно презрение тя.
— Какво? — вдигна вежди той.
— Всичко между нас е приключено, Чарлс! — гневно извика Кейт.
— За какво говориш, по дяволите?
— Спести ми драматичните отклонения, ако обичаш! Казах, че всичко свърши!
— Кейт — пристъпи към нея той, — аз те обичам… Не се шегувай с такива неща!
Тя вдигна ръка да го спре.
— Никога не съм била по-сериозна! — В гласа й се появи ледено презрение. — Нима винаги си ме мислил за глупачка?
— Глупачка ли? — погледна я с недоумение той. — Нямам представа за какво говориш, Кейт. Моля те да ми обясниш…
— Нима наистина си мислеше, че няма да разбера за интимния ти уикенд с Ан? — Лицето й беше смръщено, а думите излетяха от устата й като камшици. Но сърцето лудо блъскаше в гърдите й.
— Кейт, ще ти обясня всичко…
Събрала цялото си достойнство, тя поклати глава и посочи вратата:
— Моля те, напусни. Не желая никакви обяснения.
Чарлс нервно прокара длан по косата си.
— Вече ти казах защо все още не мога да я напусна… А колкото до Ню Йорк… Ан имаше някаква работа там и просто пътувахме заедно…
— За да отседнете в апартамента за младоженци в „Плаца“, нали? — гневно блеснаха очите на Кейт.
Кръвта се оттегли от лицето му.
— Кейт, моля те, не прави това… Аз те обичам! — Протегна ръце да я прегърне, но тя гневно го отблъсна.
— Проклет да си, Чарлс!
Той възобнови опитите си да я достигне.
— Моля те, зная, че все още ме обичаш…
Кейт изтегли ръката си, отстъпи крачка назад и с всичка сила го зашлеви през лицето.
Той се закова на място, докосна бузата си и бавно поклати глава.
— Правиш огромна грешка…
Тъмните му очи гледаха умолително, тя усети как решителността й започва да се топи. Върху бузата му се появиха червени отпечатъци от шамара.
— Мога да ти обясня… Нещата не са такива, каквито изглеждат.
Дали наистина би могъл, неволно се запита тя.
— Изслушай ме, моля те! — Гласът му прозвуча умолително. — Това беше единственият свободен апартамент…
Гневът й изведнъж се превърна в леден бяс.
— Продължаваш да лъжеш, Чарлс!
— Кейт…
— Не можеш да се измъкнеш с никакви лъжи. На всичкото отгоре Уорън Торнтън беше тук, а не в Ню Йорк… Лично се видях с него.
— Това стана така, защото…
— Не желая да слушам повече проклетите ти лъжи! — прекъсна го с хладно презрение тя. — Върви при жена си! — В гласа й се появи мрачна ирония: — Аз нямам какво повече да ти кажа…
Той се втренчи в нея, на лицето му се изписа колебание. После се обърна и излезе.
Кейт остана на мястото си. Ясно съзнаваше, че гневът й скоро ще отмине и на негово място ще се появи болката. Още утре ще трябва да реши как да протичат служебните им отношения. Не възнамеряваше да напуска, нито пък да позволи да я изхвърлят. Същото се отнасяше и за намеренията й да получи мястото в управителния съвет. Но сега е твърде рано, тези проблеми могат да почакат. Раздялата е като развода, човек трябва постепенно да свиква с нея…
Напълни дробовете си с въздух и си припомни, че е силна, че е от хората, които винаги оцеляват. Макар че понякога правя погрешни преценки за характера на околните, добави в себе си тя, сетила се за конфронтацията с Лорин. Тръсна глава и си напомни, че има страшно много работа. Концентрира вниманието си върху проблемите на Сандра д’Арси и започна да прави списък на нещата, които двамата с
