Адвокати и престъпници

Той помълча, после сведе глава.

— Извинявай…

— Приемаш нещата твърде навътре — меко промълви тя.

— Просто не искам да те деля с никого — отвърна той и на лицето му изплува усмивката, която Мадлин обожаваше. Ръцете му отново се обвиха около кръста й. — Не би трябвало да ме виниш за това, нали?

— Не, разбира се. — Харесваше й да бъде в прегръдката му, но гневният му изблик продължаваше да я тревожи. — Мислех, че харесваш децата ми…

— Наистина ги харесвам. Просто не обичам да си тръгвам на разсъмване, нито пък ти да скачаш от моето легло, когато часовникът удари един… — Дланите му се плъзнаха по гърба й. — Става ми много самотно…

Тя се поколеба. Един неразбран мъж е последното нещо, което би желала в живота си. Същевременно й беше приятно от силата на чувствата му. Защото именно тази сила я тласкаше да прави в леглото с него неща, които със Сам никога не беше правила…

— Не ми се сърди — прошепна той и целуна тила й. Приятни тръпки пробягаха по цялото й тяло.

Отдръпна се с видима неохота, погледна часовника си и въздъхна:

— Добре, ще позвъня на Сам… Имам малко време, преди да вляза в поредното заседание. — Взе куфарчето си и тръгна към вратата. — С теб ще се видим по-късно.

— Дръж се твърдо с него! — извика след нея Гари.

21

Лорин беше бясна. От случайно срещната приятелка научи, че Кейт е била на петъчния прием в „Сенчъри плаца“, откъдето си е тръгнала с красив рус мъж, чието описание отговаряше в детайли на описанието на Андрю Стюарт. Сграбчи от бюрото си кристалното преспапие „Бакара“ и го стисна между пръстите си. Значи Кейт се опитва да й отмъкне Андрю! Кучка, мръсна кучка! Само през трупа ми, скръцна със зъби Лорин.

А и онова копеле Андрю! Все нямал време, все бил зает! Ето с какво е зает! Гаден лъжец! Изпита чувството, че всеки момент ще запрати кристалното кълбо в стената.

После, разсъждавайки малко по-спокойно, тя стигна до заключението, че вината не е в Андрю. Нали самата Кейт каза, че бил разкошен, когато го видя за пръв път във фоайето на онзи хотел? Ох, не трябваше да ги запознавам! Мъжете са си мъже, те винаги търсят своето…

Остави преспапието на мястото му, но в главата й продължаваха да се мяркат представите за онова, което са вършили Андрю и Кейт. Гневът й се върна с нова сила. Скочи, излезе в коридора и се насочи към стълбите за горния етаж. Нахлу в кабинета на Кейт и я хвана на телефона.

— Затвори слушалката! — заповяда Лорин и затръшна вратата зад гърба си.

Кейт се подчини, на лицето й се изписа учудване.

— За каква се мислиш, да те вземат мътните? Как можеш да излизаш с приятеля ми?

— Твоят приятел? — пребледня Кейт.

— Не се прави на глупачка! Зная, че в петък вечер си напуснала „Сенчъри плаца“ в компанията на Андрю!

— Ходихме да тичаме на брега — обясни Кейт. — Андрю каза, че между вас няма нищо сериозно и…

— Не ти вярвам! — прекъсна я Лорин. — Опитваш се да оправдаеш гадното си поведение!

— Нищо подобно — троснато отвърна Кейт. — Той дойде при мен и подхвана разговор. Покани ме на вечеря, а аз го попитах дали не се вижда с теб.

— Много благородно! — изгледа я иронично Лорин.

— Нямаше да приема, ако знаех, че продължавате да се виждате! — отсече Кейт.

— А защо не попита мен? — остро попита Лорин. — Защо изобщо не ми каза, че ще ходиш на този коктейл? Аз също бих желала да бъда там.

— До последния момент не бях сигурна, че изобщо ще отида.

— Позната история!

— Но е вярна. — Кейт направи жест към отрупаното с документи бюро. — Затънала съм в работа и дори се обадих да откажа. Но председателката на женското дружество настоя да отида. Каза, че разчитала на мен…

— Не ти вярвам! Искала си да останеш насаме с него!

— Дори не знаех, че и той ще е там. Никога не съм го виждала на подобни коктейли.

— Той е мой, Кейт Александър! — извика Лорин. — Предупреждавам те да го оставиш на мира! — Излетя от кабинета и затръшна вратата зад гърба си. „О, ти ще ми платиш, закани се тя. Ще намеря начин да те проваля! Няма да видиш нито място в управителния съвет, нито политическа кариера! Ще се проклинаш, че изобщо си погледнала този мъж!“

Побесняла от гняв, тя почти се сблъска с Чарлс Римън, който вървеше по коридора срещу нея.

— Извинявам се — промърмори, заобиколи го и хукна надолу по стълбите.

Миг след като Лорин излетя от кабинета, на прага се изправи Чарлс.