Франк Джоунс ще трябва да проверят лично.
Вратата на общинския затвор на Лос Анджелис се затръшна зад гърба на Андрю Стюарт.
— Адвокатката на Сандра съобщи пред медиите, че клиентката й сътрудничи на полицията — извърна се с лице към Томи Бартоломю той. — Имаш ли представа за какво?
Томи втренчено го изгледа, после започна да хапе устните си.
— Не… Само че…
— Какво?
— Дължа пари на едни хора и Сандра обеща да ми помогне…
— Не искам да ме лъжеш, Томи! — намръщено го изгледа Андрю. — На кого дължиш пари и за какво?
— Изгубих на надбягванията — промърмори Томи и сведе очи към обувките си. — Там се срещнах с тези момчета, не са лоши… Но им дължа малко пари…
— Сега проблемите ти са по-сериозни — въздъхна с отвращение Андрю. — Какво ще стане, ако областната прокуратура предложи на Сандра отказ от наказателно преследване в замяна на показанията й срещу теб?
— Какво означава това?
— Означава, че ако показанията на Сандра помогнат на прокуратурата да ти лепне тежко обвинение, тя може да предложи сделка: отказ от обвинение или обвинение в нещо леко…
Момчешкото лице на Томи се разкриви от страх.
— Не разбирам…
— Сандра може да те закове — поясни Андрю. — Трябва да прецениш какво знае и с какво може да ти навреди…
— Слушай, човече, аз съм невинен! Непрекъснато ти повтарям това, но ти не ми вярваш!
— Всички това повтарят — поклати глава Андрю. — Защо го направи? Заради парите, които дължиш?
— Аз не съм убил нейния старец! — държеше на своето Томи.
Андрю хладно го изгледа.
— Ще трябва доста да се потрудиш, за да убедиш в това и прокуратурата!
— По дяволите!
— Сядай — махна към стола Андрю. — Ще ти обясня какви улики имат срещу теб, после ще искам точни отговори на няколко въпроса…
Детектив Боуър крачеше напред-назад из тясната канцелария на Мадлин в очакване на завръщането й. Харесваше дреболиите, които придаваха известен уют на безличната стая.
Снимки на децата й, саксии с цветя. Вчера във вазата имаше дори току-що купен букет. Повечето жени в прокуратурата се стремят да изглеждат твърди, сякаш напълно лишени от женственост. Боуър познаваше много такива, но Мадлин решително не беше от тях. Тя си беше жена от главата до петите…
Мислите му бяха прекъснати от влизането на Мадлин. Захвърли куфарчето си на стола и се обърна да го поздрави.
— Разбрах, че онова хлапе Бартоломю си е наел страхотен адвокат — промърмори Боуър.
— По-скоро адвокатът е намерил него — отвърна Мадлин. — Такива дела ги привличат като мухи…
— Съмнявам се, че хлапето ще може да му плати — поклати глава полицаят.
— И двамата знаем, че тук играят не само парите, нали?
— О, забравих! — щракна с пръсти Боуър. — Патриотизъм, почит към Конституцията, стремеж към справедливост и всички останали боклуци…
Разсмяха се едновременно.
— Стюарт не си оставя магарето в калта — подхвърли Мадлин. — Няма да се изненадам, ако открие роднините на Бартоломю и ги накара да платят…
— Като нищо — кимна Боуър и се почеса по главата. — Отбих се да ви запозная с последните новини…
— Слушам.
— Проверихме дали жертвата не е замесена в мръсни сделки или хазарт… Не очаквах да открия нещо особено, защото този човек е разполагал с купища съвсем законни пари…
— И?
— Излязох прав — тръсна глава Боуър. — Джеймс д’Арси е бил абсолютно чист, единствената му отрицателна черта очевидно е била избухливият характер…
— Значи да изключим версията за самоубийство, така ли?
Боуър отново се разсмя. Тази жена действително му харесваше.
— Да — рече. — Д’Арси не се е самоубил.
Мадлин замислено попипа обицата си.
