Господи, понякога тази игра наистина не е лесна, въздъхна Андрю, после вдигна глава и с леко нетърпение каза:
— Ще поговоря с клиента си. Но по моето скромно мнение предложението ви е съвсем незадоволително…
— Съмнявам се, че у вас има нещо скромно — не му остана длъжна тя и на лицето й се появи иронична усмивка.
Няколко минути по-късно Мадлин налетя на Филип в шумния коридор.
— Току-що проведох един вбесяващ разговор с арогантния адвокат на Томи Бартоломю — оплака му се тя, а в очите й проблесна възмущение.
Филип се усмихна, смукна от празната лула и попита:
— Какво стана?
Тя сбито му преразказа съдържанието на разговора, той я изчака да свърши и се разсмя:
— Тоя е готов на всичко, ти просто не трябва да му позволяваш да те ядосва.
— Луда ставам, когато някой се усъмнява в нашето безпристрастие! — почти извика тя. — Подобна тактика направо не мога да понасям!
— Част от играта, скъпа. Нищо повече.
Обляна в пот и задъхана, Кейт бавно се насочи към входа на къщата си. Тичането по брега беше отнело всичките й сили. Някой я извика по име и тя изненадано вдигна глава. Насреща й се клатушкаше внушителната фигура на Франк Джоунс.
— Писна ми да слушам телефонния секретар и реших, че си тук — изравни крачка с нея той.
Отначало Кейт не беше особено доволна, че се налага да работи с Франк, тъй като предпочиташе далеч по-опитния Марти. Онзи, за когото Чарлс обяви, че е вън от бизнеса, но се оказа, че просто е в продължителна командировка. Бързо забрави за него, тъй като Франк се оказа изключително съобразителен и ловък детектив.
— Закусвал ли си? — попита го тя.
— Зависи какво наричаш закуска. Аз непрекъснато ям…
— Ще изпържа малко яйца — засмя се тя. — А през това време ти ще ми разкажеш какво си открил.
Влязоха в кухнята, Кейт постави чаша портокалов сок пред едрия мъж и се зае с приготвянето на закуската. Той се настани пред високия барплот и вдигна глава:
— Томи Бартоломю има присъда.
— Шегуваш се! — ахна Кейт и се завъртя към него с бъркалка в ръце.
— Хич — поклати глава чернокожият детектив. — Измамил някаква богата мадама и й задигнал куп пари.
Зае се с подробностите, а през това време Кейт извади препечените филийки от тостера и направи кафе. Скоро и яйцата бяха готови. Тя ги изсипа в чинията му и се прозя.
— Отегчавам ли те? — засмя се Франк.
— Не. Просто спах зле… — Косата й беше влажна от бягането. — Цяла нощ се въртях в леглото.
— Май това дело не ти дава покой, а?
— Не. Имам си лични причини.
Той понечи да каже още нещо, после се отказа и взе вилицата.
— Страхотни яйца!
— Благодаря — усмихна се тя. — Не ме бива да готвя, но яйцата горе-долу ги докарвам…
— Жена ми е същата.
— Имаш ли деца?
— Да. Боби е на десет години, а Лита — на шест. Ти била ли си омъжена?
— Да, преди години. Беше кратък брак, приключи, като влязох в юридическия факултет… — Видя любопитното изражение на лицето му и кимна с глава: — Да, той беше моят преподавател по обществени науки…
— От онези, дето се правят на гуру?
— Точно — въздъхна тя. — Красноречив, убедителен, с авангардни идеи…
— И какво стана?
— Ами това, което обикновено става… Моят мислител искаше вечерята да го чака на масата и ризите му да са изгладени. Освен това трябваше да търпя забежките му с други студентки… Били част от тяхното осъзнаване. — „Защо разказвам всичко това, учуди се Кейт. У този Франк очевидно има нещо много предразполагащо към откровение…“
— Май си е бил стопроцентов мръсник, а? — ухили се Франк.
— Аха…
— Искаш ли да имаш деца? — попита той, измъкна снимките от портфейла си и й ги подаде.
