— Значи не познавате детектив Боуър — отсече тя. — Той е един от най-опитните в отдел „Убийства“ и не би ви оставил дупка, през която да се измъкнете. Убедена съм, че е свършил работата си безупречно!
— Дори и най-добрият полицай може да си изпусне нервите — поклати глава Андрю. — Но както и да е… След като премахна доказателствената сила на онези ботуши и бележката, вие ще изпитате остър недостиг от улики в подкрепа на обвинението си…
— Май пропускате нещо — подхвърли Мадлин. — Вашият клиент призна, че двамата със Сандра са обсъждали възможността да премахнат съпруга й.
— Той просто се е шегувал — сви рамене Андрю.
— Но това съвсем няма да му помогне да се измъкне, господин Стюарт — предупреди го тя. — Разполагаме с достатъчно улики срещу Томи Бартоломю, за да поискаме дори смъртно наказание!
— Но първо ще трябва да докажете наличието на особени обстоятелства, утежняващи вината му.
— Направих справка — въздъхна Мадлин. — Разполагам с прецеденти за обвинения, повдигнати в две посоки: „убийство с цел грабеж“ и „предварително планирано убийство“. И в двата случая е издадена смъртна присъда…
Андрю разбра, че така няма да я докарат доникъде. Тази дребна прокурорка излезе костелив орех и май трябваше да смени тактиката.
— Мисля, че искате да осъдите клиента ми на всяка цена, само защото жертвата е член на фамилията Д’Арси — подхвърли той.
— Не ставайте смешен! — повиши тон Мадлин.
— Дали наистина ставам смешен? — усмихна се иронично той. — Делото е в центъра на вниманието на пресата, прокуратурата е притисната и бърза да осъди убиеца… — Пръстите му звучно щракнаха. — Хоп, и готово! Справедливостта тържествува, всички могат да продължат живота си спокойно. С изключение на моя клиент.
— Това не отговаря на истината. Разследването продължава, при това в посока, която сигурно ще ви изненада: ние сме убедени, че Бартоломю е имал съучастници…
— Сигурно, как не — подигравателно се усмихна Андрю.
— Това не е тайна — продължи Мадлин. — Не пропускаме нищо и сме убедени, че рано или късно ще открием този човек, или хора…
— Значи сте убедени в наличието на заговор…
— Не съм казала това.
— Ясно — потърка брадичката си той.
— Но сме убедени в едно — изгледа го мрачно Мадлин. — Вашият клиент е убиецът на Д’Арси.
— А ако в хода на разследването се окаже, че Томи е бил подведен?
— Не пропускаме нито една възможност.
— Стига тя да не засяга името Д’Арси, нали?
В очите й се появи раздразнение.
— Ако имате да ми кажете нещо, вече е време да изплюете камъчето!
— Добре, ще ви кажа! — повиши тон Андрю. — Аз мисля, че семейство Д’Арси оказва натиск върху вашия шеф! Те искат клиентът ми да бъде осъден по бързата процедура, за да не се търкаля в калта скъпоценното им име.
— Господин Стюарт! — присви очи Мадлин. — Да разбирам ли, че отправяте официално обвинение срещу прокуратурата?
— Семейство Д’Арси има приятели навсякъде — усмихна й се покровителствено той. — Нека кажем, че определени лица поставят личната си кариера над правосъдието…
— Ако имате да кажете нещо конкретно, аз съм готова да ви изслушам — отсече Мадлин. — В противен случай ще игнорирам вашите инсинуации.
Андрю съзна, че интригите и внушенията няма да минат. Може би беше прехвърлил границата, може би тази мадама насреща просто е прекалено упорита. Значи е време да смени тактиката и да направи опит да очертае някакви алтернативи за клиента си.
Помълча малко, отмести някаква невидима прашинка от ревера си и едва тогава зададе най-важния въпрос:
— Имате ли някакво предложение за клиента ми, разбира се, ако прояви интерес?
Мадлин се замисли, после вдигна глава.
— Зависи дали той ще бъде склонен да я замеси, или не.
— Имате предвид съпругата?
— Да. Имам предвид Сандра д’Арси.
— Да речем, че ще е склонен… После?
— Какво ще кажете за доживотна присъда без право на помилване?
— Вие май се шегувате! — не можа да скрие изумлението си Андрю и лицето му се разкриви. — Подобно нещо изобщо няма да обсъждаме!
— Но тук става въпрос за живота на вашия клиент! — вирна брадичка Мадлин.
