— Аз ли? Не! — засмя се тя, погледна снимките и кимна с глава. — Много са сладки. Обичам децата, но имам толкова други идеи, че не би било честно да раждам… — Отпи глътка кафе и се върна към делото. — Откри ли нещо друго?
— Нали знаеш, че като напуснах полицията, си отмъкнах и информаторите? — намигна той и започна да разказва за уликите срещу Томи Бартоломю, включително отпечатъците в храстите. — Но по отношение на Сандра всички си траят…
Пръстите й замислено забарабаниха по плота.
— Искам да разбера дали Томи е склонен да я замеси…
— В това отношение всички мълчат — поклати глава Франк. — Останах с чувството, че страшно им се иска да я пипнат и затова крият козовете си…
— По дяволите — промърмори Кейт. Знаеше, че ако Сандра бъде официално обвинена в убийството на съпруга си, прокуратурата ще бъде длъжна да й предостави всички улики срещу нея. Но сега тя е само заподозряна и ченгетата ще мълчат, Мадлин също…
Лицето на Томи стана бяло като вар, когато Андрю му предаде на какъв компромис е готова прокуратурата.
— Не могат да ме осъдят за нещо, което не съм извършил! — извика с треперещ глас той.
— Разполагат с шибания ти отпечатък, Томи — въздъхна Андрю. — От него личи, че си бил там,
— Не е вярно.
— Значи кракът ти е бил там без теб…
— Ти каза, че ще измъкнеш всичките им улики срещу мен — унило поклати глава Томи.
— Казах, че ще се опитам. Но прокурорката, госпожица Гулд, излезе упорит задник… — Очите на Андрю пробягаха по лицето на клиента му. — Сигурен ли си, че не си пропуснал да ми кажеш нещо важно?
— Казах ти всичко!
— Смъртта е завинаги, Томи — предупреди го Андрю. — Затова не се прави на герой, като прикриваш Сандра. Бъди сигурен, че ще пропее като канарче, ако ножът опре до кокала… Всички го правят…
22
Кейт забърза към колата си, паркирана в подземния гараж на служебната сграда. На крачка от нея се закова на място, очите й с изненада пробягаха по стройната фигура на Андрю Стюарт, облегнал се на вратичката.
— Откъде знаеш, че си тръгвам точно сега? — попита тя.
— Секретарката ти е любезна, за разлика от теб…
— О — намръщи се тя, недоволна от липсата на дискретност у Маргарет.
— Защо не отговаряш на телефона? — попита той, а сините му очи станаха сериозни.
— Напоследък съм много заета.
— Глупости!
Кейт се стресна от гневния му тон. После й стана смешно. Не той, а тя би трябвало да бъде ядосана.
Андрю протегна ръка да я докосне, на лицето му отново се появи усмивката.
— Искам да се уверя, че онази нощ не беше плод на въображението ми.
Тя отмести очи и усети как бузите й пламват. Токчето на обувката й механично отмести някаква хартия от циментовия под. Реши да изчака и да разбере какво иска…
— Какво се случи между онази нощ и днешния ден?
— Предупредих те, че онази нощ може да е единствена — тихо отвърна тя.
— Това не обяснява защо не отговаряш на телефона.
Кейт се огледа. Работното време беше свършило, в гаража ръмжаха стартери, въздухът стана синкав от изгорелите газове. Въздъхна и реши да изясни нещата веднага, още сега.
— Лорин е разбрала, че излязохме заедно от онзи коктейл.
— И какво от това?
Главата й рязко се повдигна.
— Как какво? Появи се бясна в кабинета ми и каза да стоя по-далеч, цитирам: от „гаджето й“…
— Това е абсолютна глупост! — енергично тръсна глава Андрю. — Излизали сме заедно няколко пъти и нищо повече!
— Тя очевидно не мисли така.
— Това си е за нейна сметка! — стисна устни Андрю.
Кейт премести тежестта си на другия крак и тихо попита:
— Спал ли си с нея?
