Бих предпочела да се раздвижа физически…
— Това ми е специалността! — ухили се широко Андрю.
— Какво намеквате? — сви вежди тя. — Нима искате да се възползвате от мен?
— Напротив — отвърна той. — Надявах се вие да пожелаете да се възползвате от мен!
Беше ред на Кейт да се разсмее.
— Имах предвид съвсем друго — рече тя. — Партия тенис или малко бягане по плажа…
— Не предполагах, че обичате джогинг — изненадано я погледна той.
— Обичам го, при това много. Помага ми да си запазя ума… — Ръката й махна към официалната рокля. — По шорти се чувствам далеч по-удобно, отколкото в тези дрехи…
— Тогава да тръгваме — остави чашата си той. — Аз самият тренирам няколко пъти седмично и държа екипа си в колата. Къде искате да потичаме?
— На брега край дома ми. Живея в Санта Моника.
След което веднага прехапа устни. Но какво правя, господи, запита се тя. Почти не познаваше този човек, който на всичкото отгоре открито я сваляше…
— Хей! — изгледа я внимателно той, очевидно прочел мислите й. — Какво по-невинно от малко джогинг?
— Правилно — усмихна се тя. — Да вървим.
Той я хвана за ръка и я поведе към ескалаторите. След миг бяха навън. Кейт откри колата си съвсем наблизо.
— Ще карам след вас — подвикна Андрю и се насочи към дъното на паркинга.
Не след дълго пристигнаха пред къщата на Кейт в Санта Моника. Андрю паркира ловко до нея, после изскочи и изтича да й отвори вратата. Тя влезе във вестибюла и щракна осветлението, после се насочи към терасата и дръпна плъзгащата се врата.
— Прекрасно е! — пристъпи след нея Андрю и подсвирна от възхищение.
Тя махна с ръка към вградения шкаф в коридора.
— Там има чисти хавлии, вземете каквото ви трябва…
Влезе в банята и няколко минути по-късно се появи отново, облечена в широк анцуг от тънка памучна материя. Андрю я чакаше по жълта фланелка и къси черни гащета. Мускулестите му крака бяха обсипани с къси руси косъмчета. Излязоха навън и се насочиха към мократа ивица пясък — единствената следа от скорошния прилив.
С изненада научи, че в семейството на Андрю са израснали осем деца.
— Едно типично многолюдно семейство на добри католици — усмихна се той след краткия разказ за детството си, прекарано в долината Сан Фернандо. Майка му била домакиня, заета изцяло с отглеждането и възпитанието на децата, баща му работел в завода на „Дженерал Мотърс“, разположен в околностите на Ван Найс. Андрю бил първото дете от семейството, успяло да завърши колеж. Кейт изведнъж го почувства по-близък, вероятно защото престана да мисли за него като за нехранимайко от богато семейство…
— Моят баща умря, когато бях на осем години — кой знае защо каза тя.
— Съжалявам — хвърли й състрадателен поглед той.
— Това е доста силен удар за едно дете — сви рамене тя. — Мама се омъжи за втори път, когато бях на десет… Така и не успях да обикна втория си баща. След това се родиха двамата ми братя, но и с тях не станах близка… Контактувах единствено с мама… Аз също бях първото дете от семейството, завършило колеж… Но бях принудена да напусна дома, тъй като вторият ми баща не одобряваше това…
— А майка ви?
— Тя беше на моя страна, но не смееше да му се противопоставя… — По лицето на Кейт пробяга гримаса. — А когато се записах в юридическия факултет, и двамата ме обявиха за луда!
Той се засмя:
— Но сега положително се гордеят с вас, нали? Зная, че е така, нашите ще се пукнат да се хвалят с мен…
Тя замълча, очите й се сведоха към пясъка. Измина няколко крачки, после кимна с глава:
— Ако беше жив, баща ми наистина щеше да се гордее с мен… — Мисълта за баща й неволно я върна към Чарлс и неговото предателство. Във въздишката й прозвуча болка. — Хайде, няма ли да започваме?
Затичаха един до друг. Темпото определяше Кейт. Предпочете широката крачка, вместо обичайното за джогинга леко и разтоварващо бягане. След няколко минути дишането им влезе в ритъм, дълбоко и равномерно. Кейт не се щадеше, скърцането на кецовете и дишането им дълго време беше единственото нещо, което чуваха. Тя бягаше бързо, не й се искаше Андрю да намалява темпото заради нея. Бягаше с отчаяна решителност, сякаш да се прочисти от натрупаната в душата й отрова. Всяка крачка придружаваше с безгласно проклятие. Нещастен лъжец, крещеше на Чарлс Римън тя. Мразя те! Но повече мразя себе си, защото ти повярвах! Ех, защо ми трябваше да се захващам с женен мъж!
До момента, в който Чарлс каза, че би искал да я вземе със себе си, Кейт все още се надяваше да получи разумно обяснение за пътуването на Ан до Ню Йорк. Нещо от сорта на внезапно починал роднина или бог знае какво… То едва ли щеше да оправдае резервацията на младоженския апартамент в хотела, но тя беше готова да повярва на всяко разумно оправдание…
Защо не успя да запази нивото в нашите отношения, запита се горчиво Кейт. Защо не ми каза истината? Тя положително нямаше да ми хареса, но поне щях да го уважавам за откровеността… Но не! Предпочете да лъже, да измисли тази среща с Уорън Торнтън, да й хвърли в лицето лицемерните си съжаления, че не могат да пътуват заедно… Усети как очите й се насълзяват. Затича още по-бързо, сякаш искаше да прогони
