— Освен ако не са ги изяли! — възбудено предположи Яспис.
— Хъм — каза Кварц.
— Вълци? — попита Ринсуиид.
— Още преди години ние прегазихме всички вълци наоколо — обясни тролът. — Най-вече старият ни дядо.
— Не ги обичаше, а?
— Не, просто нямаше навика да гледа къде стъпва. Хмм.
Тролите отново погледнаха надолу.
— Има някаква следа — каза Кварц. — Доста коне.
Вдигна поглед към близките хълмове, където над осветените от луната гори се извисяваха голи скали и опасни зъбери.
— Старият ни дядо живее там горе — рече тихо. Нещо в начина, по който го каза, накара Ринсуинд да реши, че никога не би искал да се запознае със стария им Дядо.
— Опасен е, така ли? — осмели се да попита.
— Много е стар, голям и злобен. Не сме го виждали тъдява от години — каза Кварц.
— От векове — поправи го Берил.
— Ще ги направи на пихтия всичките! — добави Яспис, като скачаше радостно нагоре-надолу по пръстите на краката на Ринсуинд.
— Понякога се случва някой наистина стар и голям трол да се запилее сам сред хълмовете и — ъ-ъ — скалата побеждава, нали разбирате?
— Не.
Кварц въздъхна.
— Хората понякога се държат като животни, нали? Така и някой трол понякога започва да мисли като скала, а скалите не обичат много хората.
Брекча, слабичък трол с варовиково покритие, потупа Кварц по рамото.
— Ще ги проследим, нали? — попита.
— Според легендата, трябва да помогнем на това пюре Ринсуинд.
Кварц се изправи, помисли малко, после хвана Ринсуинд за врата, вдигна го скърцайки и го постави на раменете си.
— Отиваме — рече твърдо. — Ако срещнем Дядо, ще се опитам да му обясня…
На две мили от тях в нощта се отдалечаваше колона от коне. На три от тях имаше пленници, на които вещо бяха затъкнати устата и завързани ръцете. Четвърти кон влачеше грубо изработена носилка, на която лежеше Багажът — овързан, омотан в мрежа и потънал в мълчание.
Херена тихо извика на колоната да спре и направи знак на един от хората си да се приближи.
— Съвсем сигурен ли си? — попита. — Не чувам нищо.
— Видях силуети на троли — каза той безстрастно.
Тя се огледа. Тук дърветата оредяваха и почваха сипеи, а пред тях пътеката водеше към плешив скалист хълм, който изглеждаше особено неприятен на червената звездна светлина.
Пътеката не й вдъхваше доверие. Беше извънредно стара, но нещо я беше направило, а да се убие трол никак не беше лесно.
