— А защо говориш «те»? На мен ми се струва, че и ние двамата трябва да сме вътре в «Овен».
Мета го стрелна с поглед. В очите й вече блестеше огънят на истинския боен хазарт в чисто пирянско изпълнение.
— не съм против — заяви тя. — И все пак, какво очакваш от това… — тя се забави за секунда, — разузнаване? — И веднага добави: С бой.
— От това разузнаване — без всякакъв бой! — очаквам истински контакт с Епицентъра. Телепатичен контакт. Ще се опитам да свърша онова, което на времето Кърк не ми позволи да направя. Нали си спомняш, през онази година, когато се запознахме? И само да успея, всички останали процеси тук ще направлявам само аз!
Мета го изгледа почти възторжено, но едновременно и с малко съмнение. Но не можа да възрази нищо, защото вече бяха пристигнали.
Мисон и Морган излязоха насреща им.
— Много хубаво, Язон, че си тук, аз тъкмо се канех да те извикам — каза Хенри. — Да вървим бързо в специалния хангар. Нямаме никакво време.
— Защо? — не разбра Язон.
— Ние тук с Пиер си направихме сметката. Общо взето, разработихме идеята ти капитално. Трябва да излитаме час по-скоро. Вие сега ще консултирате Мисон, той има някалко въпроса да ви зададе по изясняване на част от устройството на тоя жверис.
Язон вътрешно изтръпна. Хенри Морган за пръв път си бе позволи да произнесе магическия символ частично, и то с пренебрежителна интонация. Ами разбира се, когато магическият символ се превръща в бойно оръжие, отношението към него рязко се променя. По всичко личеше, че Мета ще се окаже права: тия двамата бяха замислили истинско нападение.
— Пиер, почакайте — каза Язон, като ускори крачка да не изостане от двамата. — След като разполагаме с толкова малко време, може би е по-добре да поговорим в движение? Нали вие умеете да стартирате звездолет от класа на «Овен», ако си спомням правилно.
— Не само да го стартирам, друже мой — обърна се към него със загадъчна и дори зловеща усмивка Мисон. — Аз изобщо управлявам съвсем сносно този апарат, но… виждате ли, ще ви обясна. Нашият скъп капитан Хенри Морган се разпореди да не включваме в екипажа на това корабче нито вас, нито съпругата ви.
Язон рязко се извърна към вървящия по петите му Морган:
— Как да разбирам това, Хенри?
— Ами много просто. И аз няма да полетя. Ако зависеше от мен, нямаше да пусна дори и Мисон, но за съжаление, той единствен е способен да управлява тая машина. Разбира се, ще има и съпровждаща компания от трима бойци, за всеки случай. Това е. И не се опитвай да ме разубеждаваш.
Морган замълча, очевидно чакаше някакви възражения от страна на Язон.
— Мислиш си, че ти нямам доверие ли? Мислиш си, че ме е страх да те пусна да летиш с тая скъпа техника ли, още повече и с Пиер Мисон зад щурвала? Глупости, работата е съвсем друга… Разбери ме, Язон, ако възникне някаква извънредна ситуация, ще си ми нужен тук, а не вътре в оная консервна кутия, която ще потъне незнайно къде. Ще бъде по-добре, ако двамата с теб наблюдаваме събитията от тая зала.
— От орбита?! — удиви се Язон. — това е безумие, Хенри! Ти какво, да не се боиш от нещо? Не те разбирам. След като се налага да изпращаме там аукснис жверис, тогава на всяка цена трябва и ние да бъдем редом! Иначе какво ще правим, ако възникне, както се изразяваш, извънредна ситуация?
Морган присви очи, почеса се по тила и произнесе:
— Поправката се приема. Ще полетим след тях на голямата ни канонерка.
Те влязоха в специалния хангар, където в цялото огромно помещение нямаше нито един космически съд, освен кораба от ослепително злато, застанал до Стената срещу външния шлюз. Със заострения нос, както у древните авиолайнери, масивната задна част, грапавата повърхност на прословутото непроницаемо покритие, усуканите в спирала тръби с предназначение, неразгадано и до момента, звездолетът наистина напомняше гигантски овен, особено сега, когато се извисяваше по средата на хангара на четирите мощни стойки на изпитателния стенд, сякаш някакъв митичен звяр.
Язон и Мета успяха да отговорят само на част от въпросите на Мисон, но им стана ясно, че той се интересува особено от енергогенераторите и системите за връзка. Но и нищо друго не можеха да очакват. Някакви контури бяха активирани, но до главния генератор нито Фел на Йолк преди тридесет години, нито по-късно на Сулели и Фрайкс на Егриси, нито дори на Стан и Арчи съвсем неотдавна на борда на «Арго» не се беше удало да се доберат.
«Така че и ти няма да можеш да се възползваш от максималните мощности, Мисон, ще ни прощаваш.»
Това не го произнесоха на глас, разбира се, запазиха си мисълта за себе си. Виж, при системите за връзка помогнаха за оптималната им настройка. Все пак искаха да станат свидетели на всичко, което предстоеше да се случи в Епицентъра.
Събирането и подготовката отне не повече от час. Тримата флибустиери, придадени към Мисон в качеството на охрана и подкрепление, пристигнаха десет минути преди старта. Морган не бе счел за необходимо да ги инструктира подробно. Стигнеше ли се до бой — щяха да се бият. Останалото вече касаеше само един крайно ограничен кръг от доверени лица.
— Знаеш ли, Язон — мечтателно проговори Морган, — ако те се върнат с плячката, аз дори няма да завладявам планетата. Притрябвала ми е, да изгори в плазма дано! Макар и да зарових толкова от момчетата си тук, няма да им мъстя. Ще отлетим да завоюваме нови светове. Съвсем нов. Съгласен ли си?
— Съгласен — отвърна Язон и сякаш между другото хвърли поглед към Мета, боейки се да не реагира по неподходящ начин.
А Мета сякаш дори и не бе чула разговора им. Тя изучаваше с жив интерес дюзите на «Овен», сякаш ги виждаше за пръв път.
Глава шестнадесета
Дузиноноги, ланмари и гигантски урченоиди със стърчащи игли повече от мет се държаха много странно. Отначало инстинктивно се хвърляха срещу непознатия обект, нарушил неприкосновеността на изконно принадлежаща им акватория, но после, сякаш усетили нещо, признаваха чужденеца за свой и предпочитаха стремително да се отдалечат. Мисон не полагаше никакви усилия да разгонва подводните зверове, за което съвсем искрено бе доложил на Морган. Той въобще се занимаваше само с това, да разърта кораба с мислени команди — вътре нямаше нищо дори далечно наподобяващо щурвал — и се движеше строго по пси-пеленга в пълно съответствие с препоръките на Язон. Проходите между кораловите рифове често се оказваха теснички за габаритите на звездолета, но и тук нищо не се искаше от Мисон. Противометеоритните оръдия се включваха автоматично и превръщаха в прах бодливите монолити, която дълго се кълбеше по дъното. Видимост в тази обстановка нямаше никаква, но пси-пеленгът нито веднъж не подведе: източникът на телепатичните вълни на ненавист беше вече съвсъм близо.
Накрая Язон ги посъветва да спрат. Морган преведе това пожелание във формата на заповед, и когато постепенно цялата мътилка се утаи, предните камери на «Овен» зафиксираха достатъчно широк вход в подземната пещера. Тъмнината, която чернееше вътре, изглеждаше по-мастилена и от междузвездната.
— Господа — обади се Мисон, — а вие уверени ли сте, че този ваш златен кораб действително защитава от всички видове излъчвания?
— Абсолютно съм уверен, Пиер. Пробвали сме го. И ще ви кажа и още нещо: златното покритие защитава срещу струята дори и на високотемпературната плазма, от ядрени реакции и директното въздействие на молекулярните деструктори. Всъщност, на този кораб може да се потопите не само в гърлото на вулкан, и във вътрешността на която и да е звезда! Така че по-смело, маестро. Включвайте
