Пепел от светове

Когато всички комбинирани оръжия бяха готови, вентало-верданските кълба устремно се понесоха към Илдира.

— Това ли е всичко? — Кейлъб Тамблин се оглеждаше несигурно. — Очаквах нещо да се случи.

— О, ще се случат много неща — предрече Сели.

— Много повече — добави Солимар. — Но ще се случат на Илдира.

Кейлъб потупа Крим по рамото.

— Тогава какво чакаме?

Нико вече тичаше към кораба си. Останалите водоносци правеха същото.

126.Сарейн

Двамата с Каин обмислиха плана си, като обърнаха особено внимание на прецизното изчисляване на времето. Чакаха бушуващият Базил да потегли за срещата си на четири очи с крал Питър на флагманския кораб на Конфедерацията; напуснеше ли Земята, щяха да разполагат с по-малко от два дни, за да свалят правителството на Ханзата.

Преди заминаването си Базил отново дойде в апартамента й. Беше напрегнат и разтревожен. За щастие не поиска от нея секс; имаше наум нещо друго.

— Скоро ще празнуваме, Сарейн. Всичко ще си дойде на мястото. След като заставя Питър да осъзнае, че не може да ми се противопостави, в Ханзата отново ще се възцари ред.

Председателят не се опитваше да скрие ултиматума, който бе поставил на Питър — дори беше доволен от гениалното си хрумване да използва отдавна загубения брат на Питър като коз. Сигурен бе, че Питър ще се подчини на исканията му.

Сега стоеше толкова близо до нея, че създаваше впечатление за интимност, която Сарейн не желаеше. Защо топлината на дъха му я накара да почувства студена тръпка по гръбнака си?

— Исках да те успокоя — продължи той и я докосна по рамото. — Когато се върна, ще се нуждая от помощта ти по-често. — Плъзна пръст по брадичката й към високата й скула. — Знам, че напоследък се държа студено с теб. Разсеяно. Но имам нужда да си до мен.

В ума на Сарейн бушуваше вихрушка от мисли. Базил наистина ли изпитваше поне искрица от някогашните си чувства към нея? Или просто отново я манипулираше? Не можеше да забрави изобличаващите записи, които бе скрил под възглавницата й — недвусмислено предупреждение, че знае за участието й в деяния, заради които може да я екзекутира. Сарейн примигна, когато през ума й мина странна мисъл. Ами ако Базил не бе възнамерявал да я сплаши, а да й докаже благосклонността си — да й покаже, че знае за прегрешенията й, но иска да й прости?

Той се усмихна, сякаш изведнъж му бе хрумнала някаква идея, но Сарейн бе сигурна, че го е планирал предварително.

— Докато ме няма, искам да пренесеш нещата си в стаите ми под земята. Остани с мен в безопасност в бункера. Ще сме заедно всеки ден.

Предложението му я разтревожи, но тя все пак кимна с престорен ентусиазъм. Не биваше да го предизвиква, не биваше да събужда подозренията му. Нямаше търпение да дочака мига, в който щеше да избяга от Земята.

— Нямам търпение — бе всичко, което каза.

— Добре. Ще очаквам с нетърпение да се видим.

Беше го убедила в искреността си.

— Довиждане, Базил.

Той тръгна към вратата, но на прага се поколеба. За един ужасен миг Сарейн си помисли, че ще се върне и ще я целуне… но той забързано излезе.

Да, наистина беше време да действат. Без колебания и без угризения.

127.Заместник-председателят Елдред Каин

Веднага щом корабът на председателя напусна космическия док в Дворцовия квартал, заместник- председателят Каин пристъпи към действие. Имаше да направи прекалено много неща за твърде кратко време.

Би предпочел Сарейн да е до него заедно с капитан Маккамон и цяла тълпа крещящи демонстранти, до един претендиращи, че са от Меча на свободата. Но в известен смисъл самостоятелните действия му осигуряваха по-голяма свобода сега, когато председателя го нямаше. Каин можеше да се залови за работа, без да се бои за безопасността на други хора. Така щеше да действа по-ефективно.

Адмирал Диенте беше мъртъв, загинал при опита си да направи всичко по силите си, за да изпълни нереалистичните очаквания на председателя. Каин не виждаше причина съпругата и децата му все още да се намират под домашен арест — разбира се, с изключение на това, че Ханзата не би искала да ги пусне на свобода, защото можеха да се разприказват. Все още затворени в своеобразната си килия, те дори не бяха разбрали за смъртта на адмирала; според Базил така щяха да са по-кротки. След като научеха за смъртта на Диенте обаче жена му и децата му щяха да имат да казват много неща, Каин бе сигурен в това.

Мина покрай стражите в комплекса с апартаментите без проблеми.

— Заповедта за задържането им е отменена — каза той и показа на стражите официално изглеждащ документ на Ханзата. При цялата бъркотия, която цареше на Земята, от известно време никой не се бе замислял за заложниците. Стражите свиха рамене.

Каин отвори вратата на апартамента и когато видя изненаданите измъчени лица на съпругата, дъщерите и сина, осъзна, че не е най-подходящият човек, който да им съобщи съкрушителната новина. Никога не бе умеел да изразява топлота и състрадание.

Четиримата го гледаха.

— Да ни изведете оттук ли сте дошли? — попита съпругата и Каин се укори, че не си бе направил труда да научи името й. — Някакви новини ли имате?

Той каза онова, заради което бе дошъл:

— С прискърбие ви съобщавам, че адмирал Естебан Диенте загина при изпълнение на мисия при кликисите. Това… се случи преди няколко седмици, но председателят реши да скрие тази информация от вас.

Съпругата избухна в плач, сякаш откакто бе видяла Каин, очакваше да чуе точно това. Младото момиче и дванадесетгодишното момче ахнаха и се развикаха невярващо; по-малката дъщеря не разбра какво става.

Каин се поколеба, после продължи:

— През цялото време ви държаха тук под фалшив предлог. Председателят Венцеслас ви взе за заложници, за да принуди адмирал Диенте да изпълнява заповедите му. Използва ви, за да гарантира верността на съпруга ви към Ханзата.

— Не, не, не! — изстена съпругата.

— Председателят не знае какво правя — продължи Каин. — Дойдох да ви освободя.

— Да ни освободите ли? — избъбри момчето. — Но къде да отидем? Това е нашият дом!

По-голямата дъщеря само примигна. Тя май бе единствената, която наистина му обръщаше внимание.

— Заложници ли сме били?

Той се опита да ги избута към вратата, която току-що бе отключил.

— Направил съм някои приготовления, но трябва да тръгнете, преди председателят Венцеслас да се е върнал. Когато разбере, че вече не сте в негова власт, нещата ще тръгнат на зле. Ще ви изпратя при група, наречена Мечът на свободата. Разкажете им историята си и те ще се погрижат всеки на Земята да разбере какво е сторил председателят на вас и на съпруга ви.

— Не, не, не! — прошепна съпругата. Каин не вярваше, че осъзнава какво й казва. Прииска му се да бе довел Сарейн със себе си — навярно тя щеше да се справи по-добре.