Пепел от светове

Освобождаването на Патрик Фицпатрик, както и на семействата, взети за заложници, щеше сериозно да подкопае авторитета на председателя, но нямаше да е достатъчно, за да осигури трайна промяна. Сарейн трябваше да убеди краля да се завърне без бавене.

Ако заподозреше какво прави, Базил щеше да я убие.

Бе казал, че иска да е до него, че иска да се премести на сигурно място в подземния му бункер. Ако се обърнеше срещу него сега, когато бе направил великодушен — според него — жест, Базил щеше да го изтълкува като върховно предателство.

Трябваше да се махне оттук.

Заключи вратата на апартамента си, въпреки че не очакваше някой да подслушва. Все пак запази гласа си тих, докато изпращаше сигнала — използва личния код, който Рлинда Кет й бе дала на срещата им в кафенето. Молеше се информацията на Каин да е точна и капитан Кет да е все още на Земята.

Набитата жена отговори почти незабавно.

— О, чудесно е, че те чувам, Сарейн. Съжалявам, че нямахме време да те посетим. Тук нещата са по-зле от всякога. — Усмихна се. — Значи най-после реши да приемеш предложението ми?

До нея на екрана се виждаше капитан Робъртс.

— Не ми допада да седя тук и да чакам някоя скала да падне от небето и да ме смаже — продължи Рлинда. — Смятахме този следобед да се махнем. Рано или късно все някой ще ни забележи.

Сарейн си пое дъх и вложи в гласа си увереност, която не изпитваше.

— Искам да ме отведете на флагманския кораб на крал Питър. Имам да обсъдя с него няколко делови въпроса. В крайна сметка ти си търговският министър на Конфедерацията, а аз съм посланикът на Терок.

Рлинда се подсмихна.

— Радвам се да видя, че ти е останала някаква решителност.

Сарейн наведе изпитото си лице по-близо до екрана.

— И трябва да го направим бързо. Нямаме време за губене. Къде ще се срещнем?

— Кога ще си готова да тръгнеш?

— Веднага.

— Е, това е наистина бързо — отсъди Рлинда и даде координатите на мястото, където бе кацнала „Сляпа вяра“.

Макар че бе взела решението си, Сарейн се поколеба, преди завинаги да напусне апартамента си. Да, двамата с Каин наистина бяха заговорничили да свалят председателя, но като се вземеха предвид алтернативите, това навярно бе единственият начин да спаси живота си. Бе прекарала с Базил толкова много години. Той я бе превеждал през бурните води на междупланетната политика. Сега обаче искаше да си отиде у дома.

Почувства пробождане в сърцето — повече за онзи Базил, когото си спомняше, отколкото за този, когото напускаше сега, — върна се пред комуникационния екран и го включи, за да запише съобщение. Последното си съобщение. Макар че се боеше от Базил, съвестта й диктуваше да го направи.

Заговори от цялото си сърце:

— Базил, когато се върнеш на Земята, няма да ме завариш тук. От години се мъчех да не забелязвам погрешните ти решения, но повече не мога да поддържам политиката ти. Твоята Ханза е покварена. Тя потъпква правата на същите тези граждани, на които трябва да служи, и аз повече не мога да бъда част от нея.

На устните й се появи горчиво-сладка усмивка.

— Оценявам всичко, което навремето направи за мен. Макар да съм сигурна, че никога няма да го повярваш, наистина те обичах. Може би все още те обичам по някакъв начин, но не мога да търпя това, в което си се превърнал.

Очите й плувнаха в сълзи.

— Всичко, което се случи оттук нататък, ще е в резултат на твоите собствени действия. Сбогом, Базил.

Спря записа и нагласи устройството да се задейства според близостта на получателя. Щом Базил се върнеше в Двореца на шепота, автоматичната система щеше да прехвърли записа в собственото му комуникационно устройство.

Дотогава Сарейн щеше отдавна да е заминала и в безопасност.

130.Крал Питър

Всички погледи бяха приковани в командния монитор на „Юпитер“ и по-точно в дипломатическата совалка на председателя, докато тя се откъсваше от дреднаута и се приближаваше към групата кораби на ЗВС. Адмирал Уилис се навъси.

— Не мога да кажа, че ми е неприятно да го видя да се омита, и то така сърдит, но да си тръгне, без дори да се сбогува? Мислех си, че може да ми подари златен часовник за всички тези години предана служба.

Обърна се към краля.

— И така, какво искаше тоя перко?

Питър стисна устни. На този етап не бе казал на никого истината за Рори, защото това щеше да го принуди да разкрие и собствения си скромен произход — да признае, че и самият той е самозванец.

— Просто си придаваше важност, но не успя да постигне желаното въздействие.

Когато Базил излезе от столовата, Питър си позволи да загуби няколко секунди, за да се успокои, преди да излезе на мостика. Естара изказа опасенията си:

— Не можеш да му позволиш да убие клетото момче дори и да не е истинският ти брат.

На устните на Питър се появи мрачна усмивка.

— О, Базил няма да го убие. Няма да има никаква полза от това. Като разменна карта Рори е безполезен. Единственото, което може да направи, е да продължи да служи на Базил като марионетка.

— Наистина ли си готов да поемеш този риск? Познаваш председателя! Като нищо ще го убие от чиста злоба.

Питър знаеше, че е права, и почувства как в гърлото му засяда буца.

— Рори — или каквото му е истинското име — може да е само марионетка в ръцете на Базил, но той е като мен — вероятно са го прибрали от улицата и са го принудили да играе роля. Базил дърпа конците и всичко зависи от това колко добър актьор е момчето. Разбирам какво преживява. Не се тревожи, няма да оставя да го убият само заради мен.

— Всъщност се тревожа повече за Сарейн — призна тя.

— Аз също.

Сега, застанал на мостика на „Юпитер“, Питър наблюдаваше как адмирал Уилис тихо беснее срещу отдалечаващата се дипломатическа совалка. След един дълъг миг напрегнато мълчание тя замислено се обади:

— Знаете ли, един-единствен язерен изстрел може да реши много от проблемите ни.

— Не мога да кажа, че тази мисъл не ми е хрумвала и на мен, адмирале. — Питър знаеше, че самият Базил би постъпил точно така — и че вече го е правил, с Морийн Фицпатрик и с устатия архиотец. — Но ако си възвърна властта чрез открито убийство, тогава какво ме отличава от Базил? Не мога да убия някого просто защото не го харесвам, или защото е лош, или защото е застанал на пътя ми.

Но пък това би било толкова лесно и експедитивно решение.

Само че цената, която трябваше да плати по-късно, щеше да доведе до неговия упадък така, както бе покварила Базил Венцеслас, превръщайки го от способен лидер в чудовище. Питър въздъхна.

— Като крал съм длъжен да давам личен пример. Не мога просто да нахлуя и да обявя на населението на Земята какво е добро за него. Те сами трябва да се отърват от Базил.

— Знаеш, че навсякъде има протести — обади се Естара. — Патрик Фицпатрик разбуни духовете много сериозно. Какво лошо има да се възползваме от това?