Питър бе наблюдавал по новинарските мрежи как демонстрациите стават все по-силни и разпалени дори през краткото време, което бе прекарал в системата на Земята. Осъзна, че хората може да са готови за промяната.
— Може би си права.
Дипломатическата совалка продължаваше да се отдалечава. Адмирал Уилис не коментира решението на краля. Единствените й думи бяха:
— Все едно, вече излязоха от обсега ни.
131.
Патрик Фицпатрик
След като заместник-председателят Каин ги освободи, най-рационалният, логичен и благоразумен курс на действие на Патрик и Зет би бил да откраднат някой малък космически кораб и да се отправят към съдовете на Конфедерацията.
Но Патрик не беше нито в рационално, нито в логично, нито в благоразумно настроение.
Каин им бе казал как могат да помогнат да свалят председателя и тази възможност просто бе прекалено ценна, за да я пропуснат. Патрик все още разполагаше с контактите, оставени от баба му, както и с голяма част от фондовете. Беше време да рискува всичко.
— Все още не мога да убедя самата себе си, че това не е някакъв номер. — Зет предпазливо се огледа. — Какво печели заместник-председателят от това?
— Той е умен. Вижда, че председателят е повел всички към ръба на бездната, и не възнамерява да е една от овцете, които ще паднат оттам.
Навсякъде по претъпканите улици и площади имаше демонстрации на Меча на свободата. Патрик забеляза, че протестите са станали по-яростни през дните, изминали от арестуването им, и не можеше да не остане доволен.
— Май нещата са загрубели, и то много — отбеляза той.
Докато си проправяха път сред демонстрантите и крещяха в общата вълна на все по-силен гняв, той с изненада чу как някой вика:
— Вижте! Това е Патрик Фицпатрик! Свободен е!
— Чух, че са ги екзекутирали.
— Сигурно са избягали.
— Той ни показа доказателствата срещу председателя!
— Председателят Венцеслас уби баба му.
Патрик потръпна — не беше сигурен, че иска да привлича толкова много внимание, но вече нищо не зависеше от него: бяха го забелязали прекалено много хора, така че реши да се възползва от тази възможност. Вдигна ръце, докато виковете, оповестяващи неочакваната му поява, се разнасяха все по- нататък сред хората. Шумът донякъде утихна, макар че демонстрантите в краищата на тълпата все още нямаха представа какво става.
— Да, вече не сме в затвора и трябва да продължим работата си. Всички вие сте част от решението на проблема.
— Как да помогнем? — извика някой.
— Трябва ни безопасно място — каза Зет, усмихна се дяволито и добави: — И комуникационно устройство. Време е да съборим председателя и да върнем крал Питър. Председателя го няма, така че момент е идеален.
Патрик се почувства замаян от въодушевление при мисълта за това, което можеше да направи за успеха и какво би направила Мадам Брадвата, ако беше тук. И да, изпита и задоволство, че може да накара председателя да си плати за смъртта й.
— Имам план.
Тълпата ги повлече със себе си. Дори някакви стражи на Ханзата да бяха тръгнали по петите им, демонстрантите щяха да ги защитят. Тази мисъл го накара да изпита странно чувство на могъщество.
За отрицателно време групата ги отведе до една малка сграда и им даде компютри и достъп до комуникационните мрежи. Докато кипеше от яд в килията си, Патрик бе мислил отново и отново за нещата, които все още не беше казал. Бе репетирал речта си наум, бе придавал на гнева си форма и бе подбирал думите си така, че да водят към една цел.
Сега най-после му се удаваше още една възможност. Той даде свобода на мислите и въображението си с ново излъчване, в което призоваваше всички жители на Земята да се вдигнат на оръжие.
132.
Джес Тамблин
Джес и Ческа поведоха Слънчевия флот и корабите на Конфедерацията към Харибда, за да направят там последните приготовления. Обгърнати от блещукаща прозрачна мъгла от енергия, двамата стояха в командното ядро на флагманския кораб на мага-император.
Това, което някога бе първичен океан, населяван от безброй водни същества, сега приличаше на изгорена пустиня. Но Джес и Ческа бяха проникнали през кората до подземните пластове, които бълбукаха от горещи води. Няколко от преданите водоносци на Джес бяха върнали жива вода и тук като част от мисията си. И тази вода се беше умножила. Сега хиляди дървета-мехурчета се изливаха през открития космос от Терок, придружавани от корабите на водоносците.
Битката на Голген бе нанесла тежки щети на много от корабите на Слънчевия флот: по корпусите им имаше следи от обгаряния, слънчевите им платна се бяха превърнали в дрипи, но въпреки това бойните лайнери все още представляваха впечатляващ флот, особено с всички конфедерационни кораби, които се бяха присъединили към тях.
Многобройните кораби се спуснаха към планетата. Адар Зан’нх гореше от желание да се изправи срещу фероуите и Джес го увери, че процесът ще е съвсем кратък.
— Венталите знаят какво да правят.
Зан’нх стисна и отпусна юмруци.
— Прибързаното втурване в битка често е план за сигурно поражение. — Говореше така, сякаш го напомняше сам на себе си.
— Дайте шанс на новата идея на Кото Окая — каза Съливан Голд. — Звучи ми като нещо, което би могло да хрумне на Табита Хък.
Адарът го погледна, усмихна се и кимна.
Венталите се вълнуваха и ликуваха. Корабите закръжиха ниско над блестящите езера и възобновените вентали в тях забълбукаха.
Венталска вода се издигнаха във въздуха като фонтани и се разпръснаха във фина пяна. Живата мъгла обгърна всеки боен лайнер и всеки скитнически кораб в пашкул от влага, който заблестя на слънчевата светлина.
Чрез своите вентали Джес и Ческа инструктираха водните същества да следват формите, които бе създал Кото, и да се превърнат в замръзнали снаряди. Корабите събраха още венталска вода в товарните си помещения и екипажите заредиха ледените снаряди.
Към редовете им се присъединиха и стотици блестящи като перли дървесни мехури, които бяха долетели от Терок. Приличаха на капчици от пяната на някакъв космически прилив и в сърцевината на всеки имаше по една малка, но жизнеспособна фиданка. Нико Чан Тайлар и останалите доброволци от водоносаческия екип на Джес ги следваха със своите кораби.
Джес чувстваше как могъщите вентали пулсират в тялото му, готови да предизвикат враговете си.
— Превъплътеният фероуи може да бъде унищожен, а другите фероуи —
Ческа го хвана за ръка и той почувства как между двамата изпращява енергия. Ческа се обърна към мага-император:
— Ние ще поведем нападението. Превъплътеният фероуи е толкова наш враг, колкото и ваш.
Излязоха през въздушния шлюз и се стрелнаха в космоса, в пласта влага, който обкръжаваше бойния лайнер. Привлякоха капчиците около себе си и си създадоха нов венталски кораб.
