Пепел от светове

лице с Базил.

— Капитан Кет, тревогите ни съвсем не са свършили. — Тя затвори очи, отпусната на удобната седалка, и почувства как корабът вибрира, докато Робъртс се отдалечаваше от Земята. — Просто ме отведете при сестра ми и крал Питър. Те са тези, с които трябва да говоря.

Като избягваше малките скални късове, които продължаваха да се носят към планетата, „Сляпа вяра“ се издигна в орбита. Тримата изчакаха на безопасно разстояние от дреднаута на генерал Бриндъл; наблюдаваха монитора и как дипломатическата совалка на Базил напусна „Юпитер“ и се върна на него.

Щом пътят се разчисти, капитан Робъртс насочи „Сляпа вяра“ към корабите на Конфедерацията. Рлинда натисна един транспондер и зачака да й отговорят.

— Говори търговският министър Рлинда Кет. Имам новини и гост за крал Питър и кралица Естара.

Огромните врати на корпуса на флагманския кораб се отвориха, за да ги пропуснат, и Робъртс опитно вкара „Сляпа вяра“ в хангара.

Сарейн слезе от кораба. Чувстваше се силна, по-силна, отколкото си спомняше да е била от много дълго време. И изведнъж осъзна, че никога не е напускала дома си. Че си е вкъщи.

Чакаха я крал Питър… и кралица Естара. Естара!

Със сестра й бяха толкова различни. Сарейн бе амбициозна, развълнувана от перспективата за власт и придружаващите я церемонии, паради и почести, докато движещата сила в живота на Естара открай време бе по-скоро любовта към семейството й — и преди, и след като се омъжи за Питър, — отколкото желанието за влияние, авторитет или богатство.

На Естара й бе отнело години да убеди сестра си, че Базил не е мъжът, за когото го мисли; беше се опитала да я убеди да избяга с тях, когато хидрогите нападнаха Земята. „Какво ли щеше да се случи — зачуди се Сарейн, — ако онази нощ бях променила решението си и се бях върнала на Терок? Дали Базил щеше да загуби властта, в която така отчаяно се е вкопчил, преди да причини още вреди?“

Каква ирония — Естара, която никога не бе жадувала за власт, вече не бе кралица марионетка, а истинска кралица, защото искаше да помогне на хората. „Кралица на Конфедерацията!“ И ако зависеше от Сарейн, малката й сестричка и Питър скоро щяха да приобщят към тази Конфедерация и Земята. Ако успееше да ги убеди да действат. Ако й повярваха.

Устните й се извиха в колеблива усмивка.

— Здравей, сестричке…

Естара се втурна към нея.

— Напусна ли председателя най-после? На вечерята разбрах, че искаш да ми кажеш нещо! Ще останеш ли? Той заплаши, че ще те убие… толкова се радвам, че си в безопасност!

Питър беше по-предпазлив.

— Базил току-що си тръгна. Не се поддадох на номерата му. Да не те е изпратил, за да ни накараш да променим решението си?

— Не, той няма представа, че съм тук — и там е цялата работа — отвърна Сарейн и изправи рамене. — Тук съм, за да ти помогна да си върнеш трона. Ако поне малко те е грижа за Земята, трябва да действаш сега. Предложението ми интересува ли те?

135.Председателят Базил Венцеслас

По време на цялата извънредно неудовлетворителна среща с Питър Базил не бе спрял да стиска зъби. Нямаше търпение да се върне на Земята. Достатъчно време бе загубил с този безнадежден опит и сега трябваше да планира следващия си ход. Докато совалката се отдалечаваше от дреднаута на ЗВС, сърцето на Базил се блъскаше в гърдите му, а главата му се пръскаше. Нямаше достатъчно доверие на никого, за да сподели тревогите си — дори на пилота си, дори на генерал Бриндъл. На никого. Трябваше да предприеме извънредни действия, за да оправи нещата.

Питър бе осуетил хитростта му с крал Рори. Базил бе отишъл на срещата с очакване да го изработи и да го застави да се предаде, но не се беше получило. Открадната вилица — колко глупаво! Но знаеше, че Питър вече не изпитва нито капка съмнение. Пред очите на председателя подскачаха червени и черни петна.

Значи трябваше да използва Сарейн като разменна монета. Сестрата на Естара бе последният коз, който му бе останал. На част от него тази перспектива не й допадаше и той се надяваше, че няма да му се наложи да убие Сарейн… но бе започнал да вярва, че и по тази линия няма да излезе нищо.

Когато се върна на Земята, установи, че ситуацията се е влошила още повече.

Докато дипломатическата совалка се приближаваше към Дворцовия квартал, личният му комуникатор иззвъня — предаваше активирано от близостта му съобщение по частния му канал. Беше от Сарейн.

Докато го прослушваше, Базил едва успяваше да си поеме дъх. „Твоята Ханза е покварена — казваше тя. — Повече не мога да бъда част от нея“. Поредната предателка, поредната страхливка, която го изоставяше! „Всичко, което се случи оттук нататък, ще е в резултат на твоите собствени действия“. Воят на чувства в главата му удави всяка рационална мисъл. „Сбогом, Базил“.

Повлечен във вихър от мълчание, той слезе от совалката. Едва успяваше да си поеме дъх. Бе направил всичко за Сарейн — отново я бе дарил с благосклонността си, бе й показал колко я цени. Дори бе простил доказаното й предателство и я бе помолил да го придружи в безопасния му подземен бункер. Тя нямаше представа, че може да му се наложи да я използва като заложница. Защо се бе обърнала срещу него, след като й бе дал толкова много шансове? При по-различни обстоятелства Сарейн можеше да има цялата Ханза!

„Сбогом, Базил“.

Полковник Андез се завтече да го посрещне.

— Господин председател, най-после се върнахте! Възникна криза, докато ви нямаше.

„Повече от една“ — помисли си той. Цялото му тяло бе сковано, всичките му мускули се бяха напрегнали до предела на силите си. Имаше нужда да излее гнева си върху някого; обърна се, бърз като усойница. Андез веднага отдаде чест и той си пое дъх, доволен да види, че все някой се държи така, както подобава.

— Сега пък каква криза?

Тя бе видимо разстроена.

— Вие ли дадохте заповедта, господин председател? Вие ли упълномощихте заместник-председателя Каин да освободи Патрик Фицпатрик и жена му? Никой не знае къде са и какви подривни дейности извършват в момента.

Това го изненада. Беше толкова съсредоточен върху неподатливостта на Питър и предателството на Сарейн… но сега и Каин? И Фицпатрик е на свобода?!

— За какво говорите?

— Заместник-председателят Каин ги освободи. Заяви, че има пълномощия. Освен това е освободил и семействата, които бяхте взели за заложници — семействата на адмиралите Диенте, Пайк и Сан Луис. Сега са на свобода и ви заклеймяват по всички новинарски мрежи! И никой не може да открие заместник- председателя.

Базил твърдо потисна гнева си.

— Очевидно със заместник-председателя Каин трябва да обсъдим някои неща. Намерете го. Доведете го в бункера ми.

Андез изглеждаше изпълнена със самодоволна радост.

— Да изпратя ли хората си да потърсят и Фицпатрик? Ако действаме бързо, можем да го арестуваме…

— Това не влиза в задълженията ви, полковник Андез. — Не смееше да признае, че в бронята му се е появила още една пукнатина — още един изменник сред доверения му кръг. — Аз ще се погрижа. Засега ме придружете до щаба ми.

Трябваше да отиде някъде далече от лудостта, някъде, където да може да помисли, където да може да