Пепел от светове

Но сега отношенията между илдирийците и хората — поне тези хора — се бяха променили завинаги.

Нира осъзнаваше иронията на ситуацията: Джора’х бе непоколебим, но тя знаеше, че баща му, също като председателя Венцеслас, би бил готов да предаде всекиго, за да постигне целите си и да защити Империята. Нямаше да изпита и капка угризение да скъса съюза си с Конфедерацията и да сключи пакт с Ханзата, ако подобен акт би бил от полза за собствените му интереси; нито пък би се поколебал да скъса новия си съюз в мига, в който се озовеше на свобода. Магът-император Сайрок’х бе държал много неща в тайна от илдирийския народ и дори бе убивал собствените си паметители, когато откриеха прекалено много.

Джора’х обаче бе коренно различен от баща си. Никога нямаше да отстъпи пред принудата на Ханзата.

Председателят Венцеслас продължи да го притиска.

— Къде е Конфедерацията сега? Тук ли са да ти помогнат? Реагираха ли на предполагаемата криза в Илдира, или ви оставиха да се оправяте съвсем сами? Защо да оставаш верен на такива непостоянни приятели? Защо не сложиш край? Можеш да потеглиш на път за нула време.

— Не вярвам, че има намерение да те освободи, Джора’х — обади се Нира. — Действията му са достатъчно красноречиви.

— Съгласен съм. Това прави решението ми още по-твърдо.

Председателят на Ханзата не бе впечатлен от думите им.

— Междувременно приключихме с анализа на флагманския ти кораб — или трябва да кажа „най-новото допълнение към нашия флот“? Тъй като в момента ЗВС разполагат с отчайващо малко съдове, имаме нужда от всеки функциониращ кораб. Враговете стават все повече… и са във всички посоки.

— В такъв случай може би не е трябвало да си създаваш толкова много врагове — каза хладно Джора’х. — Не ти разрешавам да присъединиш част от Илдирийския слънчев флот към своята армия.

Председателят сви рамене.

— Корабът е напълно функционален. Не мога да си позволя да го захвърля на боклука. — Обърна се към комендант Тилтон. — Съобщи на адмирал Диенте да се подготви за пробно пътуване.

Щом чу името на мъжа, който бе устроил засада на лайнера на мага-император при връщането им от Терок, Нира се намръщи.

Председателят отправи на Джора’х злобна усмивка.

— Адмирал Диенте ще отведе кораба ти далеч извън пределите на нашата слънчева система, за да разбере какво може да прави. И тъй като все пак трябва да ти дойде умът в главата, реших да го придружиш, при това сам, за да имаш време за размишление.

— Ако го изолирате от всякакъв контакт с илдирийците, той ще полудее! — извика Нира. — Дори и магът-император не може да понесе това.

— О, Боже! Изобщо не се бях сетил. — От гласа на председателя бликаше сарказъм. — Е, може да промени решението си по всяко време.

Изчака, но Джора’х не отговори. Базил Венцеслас поклати раздразнено глава.

— Писнало ми е от хора, които се инатят, вместо да помогнат за разрешаването на криза, която засяга всички нас. — А после, сякаш някакъв хронометър се бе изключил, направи знак на войниците. — Не мога да отделя повече време на този въпрос. Трябва да се връщам на Земята. Адмирал Диенте е получил нарежданията си. Наслаждавай се на самотното си пътуване, маг-императоре. Вярвам, че ще ти помогне да започнеш да мислиш по-трезво.

10.Престолонаследникът Даро’х

Миджистра гореше и фероуите се наслаждаваха на пламъците.

Благодарение на саможертвата на безчет стражи престолонаследникът Даро’х бе успял да избяга от Призматичния палат заедно със сестра си Язра’х и петте деца със смесена кръв на Нира. Едва бяха успели да се спасят от пламтящия аватар на Руса’х, който вилнееше из кристалните коридори и унищожаваше всичко по пътя си.

Даро’х стоеше на голото било на един хълм далеч извън Миджистра. Сърцето му се обливаше в кръв, докато наблюдаваше разрушаването на великолепния град. Фероуите продължаваха да бомбардират столицата.

За да спаси колкото се може повече хора, престолонаследникът бе заповядал масово отстъпление и по хълмовете и покрай реките вече се изсипваха цели тълпи бегълци. Няколко бойни лайнера на Слънчевия флот кръжаха близо до земята и стоварваха хора и припаси.

Застанала до Даро’х, Язра’х също не откъсваше поглед от гледката. Очите й блестяха като топази, а дългата й медноцветна грива се вееше на лекия ветрец.

— Хората са по-уязвими, когато са скупчени заедно. Ако фероуите решат да ги подпалят, нямат никаква защита. Не могат да се бият с тях.

При нападението на Руса’х едната от исикските й котки се бе превърнала в пепел, но останалите две обикаляха около краката й.

— Поне засега фероуите са решили да не ги нападат — рече Даро’х. — Трябва да предположа — трябва да повярвам, — че изтреблението на жителите на Илдира не отговаря на плановете на фероуите. Струва ми се, че самите те се намират под контрола на Руса’х. Той иска нещо повече — може би мага-император.

Но баща им не беше на Илдира. В действителност никой не знаеше къде се намира Джора’х.

Язра’х скръсти ръце на гърдите си.

— Въпреки това няма да позволя ти да останеш в някой от откритите лагери или уязвими села, престолонаследнико.

— Искаш да се скрия?!

Тя го изгледа сурово.

— Искам да оцелееш. Заклела съм се да те защитавам. — В отсъствието на мага-император илдирийците нямаха на кого другиго да разчитат; Даро’х бе техният фактически водач.

Язра’х бе открила няколко дълбоки пещери и минни тунели в планините недалеч от Миджистра.

— Избрала съм най-доброто разположение за защита. Адар Зан’нх няма търпение да те отведе там. — Тя вдигна неспокоен поглед към небето. — Смята, че тук, на открито, си прекалено уязвим. И аз мисля така.

Даро’х успя да потисне надигащите се в гърдите му чувства, за да не прокървят в тизма.

— Макар че ме боли при мисълта да предадем града си на фероуите, трябва да подбираме битките си с разум. — Погледна към лайнерите, които кръстосваха небето, и каза: — Ще те послушам. Повикай адара.

Даро’х седна до един от прозорците в малкия бърз катер и се загледа в пейзажа, смаян от това колко много се е променил. Осира’х и нейните братя и сестри седяха до него, опърлени и раздърпани, но живи.

— Създаваме колкото може повече лагери — докладва Зан’нх, който лично пилотираше катера. — Слънчевият флот доставя храна, медицински средства, инструменти и палатки за подслон.

Адарът вече бе установил, че бойните му лайнери не могат да се сражават пряко с огнените кораби: за да унищожи една-единствена топка, той бе загубил два кораба и екипажите им. Сега от септата, която бе довел в Илдира, бяха останали само пет лайнера. Останалата част от Слънчевия флот — остатъците от кохортите, които бяха преживели решителната битка с хидрогите — бе разпръсната по цялата територия на Илдирийската империя, за да държи под око всички отломъчни колонии. Табита Хък и работните й екипи се занимаваха с производството на нови лайнери в индустриалните фабрики в орбита, когато Руса’х бе пристигнал.

И така, Зан’нх бе дал изрични нареждания на капитаните на своите няколко кораба, заклещени на