Пепел от светове

човек, и наистина ни липсваше.

После стисна ръцете на озадачените момчета, които не разбираха какъв е проблемът.

— Говорителко Перони, ще се върнеш ли на Рандеву, когато довършим всичко? — попита една русокоса бременна жена.

— Много би ми харесало — отвърна Ческа. — Клановете са независими, но едва ли ще искаме да създаваме нов център на управление, освен този на Конфедерацията.

— Представяхме си го по-скоро като приятно място за живеене — каза дребният мъж.

— Ще разнесем вестта навсякъде, където можем — обеща Джес.

— Добре. Ще ни трябва всяка помощ, която могат да отделят клановете — каза старата жена.

— Срещу процент, разбира се — додаде мъжът.

— Малък процент.

Дребният мъж и старата жена се измериха с поглед и мъжът накрая отстъпи.

— Кой знае — обади се един работник, — след като приключим тук, може би ще открием начин да съберем и Луната.

— Абсурд! — заяви жената. — По-лесно ще ни е просто да довлечем нова от някоя планета, на която не й трябва.

— Е, можем да направим и това.

Джес си помисли, че планът им не е от най-лесните за изпълнение, но пък скитниците бяха специалисти в решаването на сложни проблеми.

С Ческа останаха да се нахранят, а после пак полетяха в космоса. Следващата им цел бяха корабостроителниците на Оскивъл и после Терок, където крал Питър бе свикал голямо събрание, за да поеме официално за втори път управлението на човечеството.

Наслаждаваха се отново да са сред хора и използваха всяка възможност да стиснат нечии ръце или да прегърнат приятели, роднини и хора, с които току-що се бяха запознали — не можеха да се наситят на контакта с хора.

Наслаждаваха се и на времето, което прекарваха сами, докато пътуваха между различните точки.

— Това е ново начало за нас — каза Ческа.

— Радвам се, че няма да започнем оттам, където спряхме. — Джес си спомняше колко нещастни бяха и двамата за толкова дълго, когато Ческа бе сгодена първо за Рос Тамблин, а после и за Рейналд от Терок. Бяха живели разделени, бяха следвали не сърцата си, а това, което приемаха за свой дълг, и се бояха да изрекат това, което диктуваха чувствата им. Колко нещастни бяха тогава! — Ние с теб си принадлежим.

Ческа го целуна.

— Прав си. Никога няма да се уморя да усещам контакта с хора… близкия контакт с хора. Особено контакта с теб.

Джес хвърли поглед към автопилота и хронометъра.

— Имаме няколко часа, преди да пристигнем. С какво предлагаш да си запълним времето?

— За това, Джес Тамблин, предлагам да следваш Пътеводната си звезда.

173.Крал Питър

Великото събиране на цивилизациите се състоя на Терок.

Над главите на публиката бръмчаха кондорови мухи, сякаш се опитваха да се състезават с безбройните скитнически кораби, които кацаха в постоянен поток на поляните в световната гора. Сели и Солимар действаха като официални представители на зелените жреци и чрез тях съобщенията и новините се разпространяваха навсякъде по телевръзката.

Представителите на конфедерационните колонии бяха използвали собствените си зелени жреци, за да помолят за кораби, с които да дойдат на събранието. Рлинда Кет, Брансън Робъртс и Нико Чан Тайлар докараха толкова гости, колкото побраха корабите им. Онези посланици, които не можеха да дойдат лично, изпратиха по телевръзката съобщения, които бяха получени и прочетени на всеослушание, така че всеки да чуе широката и непоколебима подкрепа, на която Конфедерацията се радваше в Спиралния ръкав.

Сарейн, облечена в посланическата роба, която преди години бе носила старата Отема, действаше като посредник между новото правителство и бюрокрацията на бившата Ханза. Заместник-председателят Каин също присъстваше, както и адмирал Уилис, генерал Конрад Бриндъл, съпругата му Натали, Роб и Тасия Тамблин, всички настанени на почетни места.

Патрик и Зет сгълчаха Дел Келъм, който продължаваше припряно да пише съобщения и да ги предава за прехвърляне на зелените жреци, докато течаха досадните забавяния преди последната церемония. Сега, когато небесните му мини и гигантски корабостроителници процъфтяваха, Келъм не можеше да се откъсне от административните си задължения, но дъщеря му и зет му го накараха да седне и да внимава.

Над главите на събралите се, се стрелкаха четиридесет и девет илдирийски катера — двигателите им издаваха силен рев и оставяха след себе си преплетена пътека от следи във въздуха. Магът-император не бе пожелал да напусне Илдира — напълно разбираемо, като се имаше предвид случилото се при последното му невинно посещение на Терок, — но бе изпратил Нира, Осира’х и престолонаследника Даро’х; през тизма щеше да разбере всичко необходимо.

Естара седеше до крал Питър и държеше на ръце малкия Рейналд. Не я интересуваше, че церемонията е официална и правителствена: искаше детето й да стане свидетел на раждането на една наистина обединена Конфедерация. Гордите баба и дядо, майка Алекса и отец Идрис, искаха да се грижат за бебето, но решението на кралицата бе окончателно.

ОХ никога не си позволяваше да се отдалечи на повече от няколко крачки от краля и кралицата. Синтетичната му кожа бе излъскана, всичките му системи бяха ъпгрейдвани, обемът на паметта му бе настроен така, че да побере данните, които заместник-председателят Каин бе запазил в архивите си, плюс новите спомени, които бе придобил, откакто бе избягал от Земята с Питър и Естара.

— Сега мога да побера спомените на още няколко живота — констатира със задоволство учителското компи след края на ъпгрейда и златистите му оптични сензори засияха от въодушевление.

— Очаква те още много работа, ОХ — каза Питър. — Ти ме научи на толкова много ценни неща, че се надявам да обучаваш и сина ни.

— Ще станеш ли учителско компи на Рейналд? — попита Естара.

ОХ не се поколеба.

— За мен ще е чест.

След края на небесния парад илдирийските катери се стрелнаха към чакащия ги в орбита боен лайнер, а крал Питър помоли за внимание.

— Хора от Земята и Терок, хора от човешката раса — независимо дали колонисти на предишната Ханза, или скитници — и представители на Илдирийската империя!

Огледа се и видя съсредоточеното внимание по лицата на цялата тълпа, седнала на сянка под зеления балдахин от листа.

— Краят често е тъжен, а началото обикновено е радостно. Днес виждаме и двете. След като изслушах огромното множество представители на различните групи, реших в качеството си на лидер на Конфедерацията официално да разпусна Теранския ханзейски съюз.

Избухнаха аплодисменти. Сред тези, които ръкопляскаха най-силно, бяха заместник-председателят Каин и Сарейн.

Когато приветствените викове затихнаха, Естара вдигна ръка.

— Кралят и аз приветстваме всички народи, които искат да живеят в мир, така че в Спиралния ръкав да се роди и укрепне една силна цивилизация. Всички ние видяхме каква е цената на враждебността и унищожението. Нека сега пожънем плодовете на сътрудничеството, общуването и приятелството.

Вълната от аплодисменти, която последва, бе дори по-оглушителна от предишната.

Питър продължи още преди шумът да е утихнал:

— Нашето минало бе изградено върху прищевките на тирани, кръвта на невинни, горещината на сълзи и пепелта от светове.

До него Естара държеше бебето с едната си ръка. Той хвана другата.