Пепел от светове

— Смяташ, че наистина е брат ти? Възможно ли е да е някакъв номер?

Питър се опита да си изясни нещата. Цялото му семейство бе убито преди почти десет години, когато блокът им избухна — саботаж, уреден от хората на Ханзата, за да заличат всички доказателства за връзката Питър/Реймънд. Не искаха да оставят жив никого, който би могъл да оспори самоличността на краля с генетично доказателство.

Крал Рори не можеше да е съвпадение. Базил бе направил това пределно ясно с настояването си Нира да изпрати съобщението.

Естара се опита да говори разумно:

— Самата мисъл, че малкият ти брат може да е жив, без някой да го е виждал и чувал през всички тези години, е абсурдна.

Питър дълбоко си пое дъх.

— И все пак, ако някой може да е толкова коварен, това е Базил.

— Но ако наистина разполага с тайно оръжие, за да те изнудва, защо чака толкова време? А и ти можеш просто да отречеш този нов крал Рори — да обясниш, че е абсолютен самозванец. Това ще сложи край на властта, която председателят си мисли, че има над теб.

Питър поклати глава.

— Ако избера тази линия на действие, ще трябва да отрека и собствената си легитимност. Ще трябва да призная, че самият аз съм уличен хлапак, покрит с дебел слой лъжи и насила избутан на трона. Все едно дали този Рори е моят брат, или не, аз съм също такъв самозванец като него. — Стана и закрачи из стаята. — Не, става въпрос за нещо далеч по-малко очевидно. Базил ще го използва като таен заложник. Докато Рори е послушен, председателят има точно това, което иска — фигурант, какъвто се очакваше да бъда аз. А ако имам и най-слабата надежда, че Рори е този, за когото го мисля, тогава Базил ще реши, че ме държи в ръцете си.

Рейналд спря да суче и Питър го взе от Естара, за да се оригне. След това се загледа в невинното му личице, в което собствените му черти се сливаха с тези на Естара. Замисли се за братята си: Карлос, Мигел… Рори. Да, Рори. Почувства прилив на любов, на болка от загубата на семейството си и на простия и все пак безценен живот, който водеше тогава — живота, унищожен от кроежите на Базил. Възможно ли бе председателят да е запазил едно малко парче от това минало, за да го използва като човешки щит?

— Планът на Базил няма да проработи, нали, Питър?

— Няма — бързо отвърна той, а после добави с по-тих глас: — Поне аз не мисля така.

35.Тасия Тамблин

Когато единадесетте кораба пристигнаха в корабостроителниците на Оскивъл, Тасия се обърна към Роб:

— Извадиха дяволски късмет, че имаме зелена жрица, която да ни предупреди. Ако не беше Лиона, можеше да открия огън в мига, в който се появят на хоризонта.

— Признай си, Тамблин: радваш се да ги видиш. И тях, и адмирал Уилис.

Суровото изражение на Тасия омекна.

— Дяволски си прав, наистина се радвам. И сто на сто ще имаме полза от човек, който знае повече за командването от теб и от мен.

— Значи през цялото това време си се преструвала?

Тя го потупа по рамото.

— Никога пред теб, Бриндъл. С всички тези оръжия и кораби можем наистина да се отправим на лов за буболечки!

Когато се качиха на борда на „Юпитер“, Тасия огледа мостика с носталгия. Уилис бе облякла най- хубавата си униформа и бе наредила на офицерите си, както и на целия екипаж, да се появят в най- представителния си вид: лъснати обувки, ръб на панталоните, сресана коса. Тасия не бе сигурна защо адмиралът изпитва необходимост да впечатли, когото и да било, след като Конфедерацията просто не можеше да си позволи да отхвърли предложението за функциониращи военни кораби.

Тя отдаде чест и Уилис й отвърна.

— Кълна се, мислех, че никога повече няма да ви видя живи — каза тя.

Тасия заряза всички преструвки за формалност и притисна Уилис в бърза прегръдка.

— И аз се радвам да ви видя, адмирале — и още повече се радвам, че отново сме на една и съща страна.

Роб, който бе отгледан в по-строгата атмосфера на семейство военни, се задоволи с топло ръкостискане.

— Предпочитам да изпълнявам задълженията си в бой, отколкото да съм затворник на хидрогите, госпожо.

— Е, аз върнах хидрогския кораб тук — осведоми ги Уилис — и смятам да го предам на Кото Окая. Казвам ви го в случай, че вие двамата храните някакви напразни надежди.

— Не, госпожо.

Докато ги въвеждаше в стаята за инструктаж, адмиралът се намръщи на мазните петна по облеклото им.

— Можехте да се погрижите поне малко за униформите си. Това ли е общоприетият външен вид в армията на Конфедерацията?

— Скитниците и колонистите не се нуждаят от униформи, за да знаят на коя страна се бият — възрази войнствено Тасия.

— Нямахме време да помислим за нови униформи — призна Роб. — Всъщност дори не зная какъв точно е рангът и на двама ни.

— Май една организационна схема ще ви дойде добре — заключи Уилис. — Макар че потръпвам при мисълта за въвеждане на подобна структура в общество, което живее по обичаите на скитниците.

След като адмиралът поръча кафе и сладки от кухнята на „Юпитер“, Тасия каза:

— ЗВС разполага с повече от достатъчно тъпоумни командири, но вие никога не сте били от тях, адмирале. Още когато зевесетата си устройваха лов на скитнически кланове, вие си имахте едно наум.

Уилис вдигна вежди.

— Може да схващам бавно, но в крайна сметка разбирам за какво става въпрос.

Взе си трета сладка от чинията и им разказа как е напуснала ЗВС след изстъпленията на генерал Ланиан на Уск и Реджак.

Роб бе очевидно наскърбен да чуе, че собственият му баща е отказал да премине на вярната страна.

— Набил си е в главата да остане със ЗВС, та каквото ще да стане.

Тасия прочисти гърлото си.

— Не съм сигурна кой е най-добрият начин да приспособим вашите кораби и войници към армията на Конфедерацията, госпожо. Нашата структура е доста по-различна от тази, на която сте свикнали.

— Все едно колко ще скимти, всяко старо куче може да научи нови номера — заяви Уилис. — Всеки от войниците ми бе наясно в какво се забърква и всички са готови. Ако искате, можете да интервюирате всеки от екипажа.

— Имам по-интересни задачи от това да си бъбря с няколко хиляди войници — изсумтя Тасия. — Щом вие гарантирате за тях, адмирале, това ми е достатъчно.

Корабите на Уилис се отправиха към най-далечната страна на широките пръстени. Там Кото бе построил чисто нов космически док, където спокойно можеше да се събере цялата група.

— На това му се вика експедитивност, Тамблин — замислено каза адмиралът. — Няма нищо общо с онова, което видяхме, когато проведохме тук операцията срещу хидрогите. Всичко това през последните години ли е построено?

Тасия потръпна.

— О, и тогава си беше тук, госпожо. Просто не искахме вие да го видите. По онова време скитниците бяха доволни да не бият на очи и да не се замесват в битките, но сега са променили философията си. Като