Пепел от светове

Очите на Бриндъл се бяха присвили, но той не направи повече възражения. Вместо това се обърна към тактическия офицер на „Голиат“:

— Проверете базата данни и намерете образи на старите корабостроителници от предишни разузнавателни мисии. Трябва да разберем как да прекратим работата им най-ефективно, без да вземаме още жертви.

Броят на скитническите кораби, космическите докове и жилищните квартали, които се появиха на екрана, изненада Ланиан. Пред очите му се намираше навярно един от най-големите скитнически комплекси.

В хаоса на евакуацията много от корабите на различните кланове успяха да избягат във външната система, други се гмурнаха към опасните вътрешните пръстени. Неколцина дръзки пилоти се устремиха право към корабите на ЗВС, като стреляха наслуки, преди да побегнат. Напомняха на Ланиан за малки лаещи кутрета, но изненадващо мощният ефект от изстрелите накара корпуса на дреднаута да зазвънти. Аварийните светлини започнаха да примигват.

— Какво беше това, по дяволите? Наистина ли ни удариха?

Бриндъл провери данните.

— Тези оръжия са по-мощни от нашите язери, генерале. Наистина представляват заплаха.

— Скитниците никога досега не са отвръщали с удар — заяви генералът и нареди на мантите да се разпръснат, за да заобиколят и притиснат вражеските кораби.

— Те са в Конфедерацията, сър. Вече не са просто скитници.

— Стига глупости! Използвайте всички скитнически честоти, които знаем, за да се свържа с тях. — Ланиан прочисти гърлото си и се приведе напред, за да е сигурен, че предавателите ще уловят заплашителния му поглед. — Говори генерал Ланиан от Земните въоръжени сили. Нареждам ви да се предадете незабавно. Всички ваши корабостроителници и материали са конфискувани с оглед на военните цели на Ханзата.

— Ние не сме част от Ханзата, високопарна торба с гной такава! — предаде един от капитаните, докато минаваше покрай тях и ги обсипваше с нов порой изстрели от язерите си.

— Унищожете този кораб! — изрева Ланиан. — Унищожете всеки скитнически кораб, който стреля по нас. Дайте им урок.

— Генерале — намеси се Бриндъл, — сигурен ли сте, че председателят Венцеслас иска открит огън? Враждебността и жертвите от миналото…

— Разбира се, че иска открит огън!

Скитническите кораби нямаха шанс срещу концентрирания огън на ЗВС. По каналите потекоха изпълнени с ужас проклятия, но Ланиан остана глух за тях, докато насочваше бойната си група към сърцето на корабостроителниците.

— Започнете да обстрелвате жилищните квартали и фабриките. Изравнете ги със земята.

Това нареждане притесни дори останалите офицери на мостика. Бриндъл се обади тихо:

— Това са цивилни, генерале.

— В такава война няма цивилни. Продължавайте да предавате изискванията ни за капитулация. В мига, в който се предадат, ще спрем огъня.

Веднага щом „Голиат“ и мантите започнаха обстрела на автоматичните топилни за метал и складовете, по комуникационните линии долетя мъжки глас:

— Генерал Ланиан, обявен сте за военнопрестъпник. Изискваме да се предадете на конфедерационните власти и да се изправите пред правосъдието.

Ланиан се подсмихна — не можа да се сдържи.

— Кой си ти, по дяволите?

След кратка пауза гласът отвърна:

— Командир Роб Бриндъл, втори — не, трети — по ранг в армията на Конфедерацията.

На лицето на Конрад се изписа шок. Ланиан го изгледа навъсено.

— Адмирале, трябваше да държите сина си по-изкъсо.

— Знаех, че се е присъединил към Конфедерацията, но не съм и сънувал, че… — Конрад поклати глава. — Командир Роб Бриндъл?

Доловил в гласа му нотка на гордост, Ланиан изключи комуникационната система, преди Бриндъл да е успял да отговори.

— Няма да удостояваме с отговор това абсурдно искане. — Изправи се на стола и притисна длани една към друга. — Разгърнете се и продължете огъня. Продължавайте да превръщате планетата в отломки, докато не се предадат.

38.Адар Зан’нх

Дълбоко в защитените планински тунели Зан’нх изучаваше разположението на флота си. След унищожението на бойния лайнер с десет хиляди бежанци на борда той имаше само девет големи бойни кораба, останали на Илдира. Всеки съд, който се опиташе да напусне планетата, дори и най-малките, биваше преследван и унищожаван. Стотици илдирийци бяха загинали, докато се опитваха да се измъкнат.

Току-що му бяха съобщили за пристигането на петте повредени лайнера от септата на тал О’нх. Работниците, които Зан’нх бе оставил на празните, изпълнени с дим кораби бяха приключили работата си и повредените кораби се бяха добрали до системата. Адарът побърза да им нареди да останат настрана от опасната зона и да се присъединят към останалите бойни лайнери, които не смееха да се доближат до Илдира. Макар че корабите отвън ставаха все по-многобройни, те си оставаха влудяващо далеч от обсега им.

Завърнаха се дори и някои по-големи кораби — объркани от изчезването на мага-император от тизма, пилотите и екипажите искаха нареждания и обяснения, но адар Зан’нх не можеше да им предложи дори малко успокоение. Заповяда им да чакат: не знаеше какво би наредил магът-император в подобна ситуация, затова вземаше най-добрите решения, които можеше.

Деветте му бойни лайнера обикаляха около планетата: търсеха оцелели, проверяваха бежанските лагери, помагаха на илдирийците да останат в относителна безопасност от фероуите — поне Зан’нх се надяваше, че е така. Останалите му лайнери, които обикаляха Спиралния ръкав, можеха да направят малко, за да подпомогнат онези части от Империята, които се носеха напосоки, без централно управление. А междувременно адарът бе заклещен тук, насила отделен от основната част на Слънчевия флот.

Трябваше да намери някаква брилянтна стратегия, която да победи фероуите и да освободи илдирийците. Зан’нх бе изградил кариерата си точно така — като бе намирал неочаквани решения при обстоятелства, които изглеждаха невъзможни. Бе доказал колко струва, и то неведнъж. Сега напрягаше всичките си сили в измисляне на стратегия.

Но срещу фероуите не му хрумваше нищо. От дни си блъскаше главата, консултираше се с най-умелите си съветници и въпреки това не можеше да измисли начин, по който да се противопоставят на огнените същества, без да предизвикат абсолютна катастрофа.

В централната пещера паметителят Ко’сх бе събрал група слушатели и им разказваше история, наскоро одобрена за включване в преработената Сага за седемте слънца:

— Ето как адар Кори’нх успя да нанесе съкрушителен удар на хидрогите…

Зан’нх потръпна и се зачуди дали главният паметител не е избрал тази история специално, за да го уязви. Да, адар Кори’нх, неговият героичен предшественик… Въпреки че хидрогите изглеждаха неуязвими, Кори’нх бе успял да намери начин да ги нарани.

Мислите на Зан’нх се блъскаха като остриета, прорязващи спомените му, докато паметителят описваше как старият адар бе пожертвал цяла манипула бойни лайнери на Слънчевия флот, за да унищожи еднакъв брой бойни кълба на врага. По този начин адар Кори’нх бе показал на цялата Илдирийска империя как да уязвят враждебните същества.

Очите на Зан’нх заблестяха в ярко осветената пещера, зъбите му се стиснаха в раздразнение и гняв. На драго сърце бе готов да последва примера на адар Кори’нх, но срещу фероуите подобна саможертва би била