на гувернантското компи УР — спомняше си я от Ларо. УР бе проявила голяма смелост, защитавайки децата на Ларо от атаките на кликисите, и бе загубила лявата си ръка по вина на едно свирепо насекомо. Скоро след като бежанците от Ларо бяха дошли на Оскивъл, скитническите инженери й бяха намерили нова ръка от вече унищожено компи. Цветовете на полимерната й кожа не съвпадаха — новата ръка бе оцветена в синьо и оранжево, което контрастираше с по-мекото индигово и сиво на тялото на гувернантското компи, — но УР изглеждаше напълно удовлетворена.
Сега бе заобиколена от ученици, чиято възраст варираше от пет до девет години. Бе проснала на каменния под пъстра рогозка, разделена на квадрати, покрити с гъсти, объркващи шарки от виещи се змии — пепелянки, кобри и питони, — прободени със стрели, които сочеха в различни посоки. Змиите и стрелите образуваха квадрати на игралната дъска. Докато УР със спокоен тон даваше стратегически съвети, децата хвърляха зарове и местеха фигурите.
— Какво правиш? — попита Орли.
— Уча децата.
— На мен ми се струва, че играете на нещо.
— Уча децата как да играят тази игра. Това е древна индийска игра, наречена лийла или змии и стрели. Датира от хиляди години. На дъската има седемдесет и два квадрата, всеки наречен според някое от състоянията на съществуването. Когато играчът хвърля зарове, резултатът се направлява от кармата му. Ако хвърлянето те отведе до квадрат със стрела, се издигаш на по-високо ниво, а ако ти се падне квадрат със змия, слизаш надолу.
Едно от момчетата изкрещя, когато попадна на особено благоприятен квадрат.
— Значи играта няма нищо общо с кликисите? Или със ЗВС?
— Играта на змии и стрели се занимава с всички аспекти на живота в метафоричен смисъл — отвърна УР. — Искаш ли да поиграеш с нас, Орли Ковиц?
— Не точно сега. — Самата мисъл за повреденото компи, което й говореше за карма, състояния на съществуването и нива на живота, я объркваше прекалено много. — Сега помагам на Кото Окая и господин Стайнман. Търсим методи за защита на Конфедерацията от… май от всичко.
В новата си лаборатория Кото активираше един след друг екрани с документация. Господин Стайнман взе плоска метална кутия с инструменти и я постави на една лавица, която бе закована за стената.
— Да, но кой е истинският враг? ЗВС нападнаха Голген и Оскивъл, фероуите нападнаха Терок, а кликисите — Ларо. Върху кого да се съсредоточим?
Кото се загледа в някакви данни, после ги затвори.
— Трябва ли да избирам някого?
Като последва примера му, Стайнман активира същия екран и набързо написа името на някакъв файл. КР и ГУ кръжаха наоколо, чистеха и подреждаха новата лаборатория; Орли бе забелязала, че хаосът, създаван от двамата мъже, отваря доста работа на компитата. ДД също беше тук и гореше от нетърпение да е полезен.
— Аз се спирам на кликисите — обади се Орли. — След Ларо и Релекер… Трябва да възпрем кошерите от по-нататъшно размножаване.
Кото се почеса по къдравата глава.
— Щеше да е по-лесно, ако разполагах с някой техен представител, когото да изуча. Не знам достатъчно за тях.
Орли издърпа един стол и се настани удобно.
— С господин Стайнман и аз разполагаме с информация от първа ръка.
— И аз също — добави ДД. — Имаме много данни, които да споделим с вас.
— Тогава може би няма да работя слепешком — оживи се Кото. — Дайте ми отправна точка.
Орли се замисли и каза:
— Кликисите имат песни и музика. Общуват чрез сложни мелодии, както и чрез феромони. Когато свирех на синтезатора си и бомбардирах буболечките с песните си, това сякаш блокираше мислите на кошерното съзнание. — Не смяташе, че конкретната мелодия има значение — музиката само трябваше да е различна от всичко, което бяха чували.
Кото вече бе потънал в дълбок размисъл.
— Мога да създам генератор на случайни мелодии. Може би ако ги пуснем достатъчно силно и на точното място, ще успеем да парализираме тези създания.
— Значи имаме нов проект, в който да забием зъби — потри ръце Стайнман. — Лично мен кликисите ме ядосват повече и от генерал Ланиан.
54.
Заместник-председателят Елдред Каин
Един кораб се приближи към Земята без предупреждение и предизвика всеобща паника и истеричен вой на аларми. Скитнически кораб.
Заместник-председателят Каин погледна следата на кораба на екрана на председателя и каза:
— Никакъв секретен код, никакво обяснение, просто малък кораб, който побира петима пътници. Не е товарен или военен.
— Явно не може да представлява заплаха, но искам да знам какво, по дяволите, прави тук.
Най-после от скитническия съд пристигна съобщение. С равен безполов глас пилотът каза:
— Идваме с мир и в интерес и на нашето, и на вашето оцеляване.
Председателят погледна Каин, сякаш заместникът му трябваше да разполага с моментален отговор.
— Възможно е да са скитнически дезертьори — предположи Каин. — Ако е така, биха могли да ни дадат ценна информация за Конфедерацията — достатъчно ценна, за да си заслужава поне да разговаряме с тях.
— Въпреки това за всеки случай трябва да сме готови за стрелба. — И председателят застана лично пред комуникационния пулт. — Скитнически кораб, изпращам ви координати за приземяване. Имаме ремори, готови да ви унищожат, ако предприемете заплашителни действия.
— Не представляваме заплаха — долетя спокойният безполов глас.
— Това ще преценя аз.
Председателят Венцеслас нареди да разчистят цялата площадка за приземяване на Двореца на шепота и да я обградят с въоръжени стражи.
Малкият кораб се спусна, без да се отклонява и на сантиметър от определения му курс. Отличаваше се с необичайна грациозност и функционалност — не приличаше на никой друг съд, който Каин бе виждал. Председателят само отбеляза колко е грозен.
По сигнал на Маккамон стражите застанаха в готовност. Корабът кацна и правоъгълният люк се отвори.
Вместо мъж в безвкусни скитнически дрехи, както очакваше Каин, на рампата се появи хромирано зелено компи.
— Нямаме враждебни намерения.
Зад първото компи се появи второ със същия размер и дизайн, но оцветено в бронзово и медночервено.
— Аз съм ПД, а това е КТ. Ние сме представители на компитата.
Никой не помръдна. Компитата стояха на рампата и чакаха. Най-после Каин се провикна:
— Кой друг е на борда на вашия кораб? Кой е пилотът?
— И двамата имаме пилотно програмиране — каза КТ. — На кораба ни няма хора.
Председателят Венцеслас се намръщи и махна на стражите да се приближат към компитата.
— Искам пълно претърсване. Проверете за оръжия, подслушвателни устройства, сигнали за оставяне на следи. Сто на сто крият нещо в ръкава си.
— Ние нямаме ръкави — обади се ПД.
Председателят не му обърна внимание.
— Откъде сте взели този кораб? — попита Каин и направи крачка напред.
