Преди той или Мадам Брадвата да успеят да кажат нещо, Зет разчупи леда, като протегна ръка.
— Вие трябва да сте Морийн Фицпатрик, бабата на Патрик. Много се радвам да се запознаем. Той ми е разказвал много за вас.
Морийн я изгледа с изражение на сокол, подгонил плячката си.
— Очарована съм, но коя, по дяволите, си ти? — Обърна се към внука си. — Не обичам подобни изненади, Патрик.
— О, да, обичаш ги. Това е съпругата ми. Зет Келъм. Дъщеря на едно от най-богатите и влиятелни скитнически семейства.
—
— Казах „едно от най-богатите и влиятелни“. Реших, че това ще те задоволи.
На Морийн очевидно й бе трудно да следи нишката на разговора.
—
— Разбирам как се чувствате — намеси се лукаво Зет. — И баща ми не беше възхитен, че се омъжих за внука на бивш председател на Ханзата, но в тези трудни времена всички трябва да правим някои компромиси.
Този нахален коментар дотолкова стъписа Морийн, че я накара да млъкне и да насочи гнева си в друга посока, докато обработи невероятната информация. Намръщи се на новото име, изписано на корпуса на комическата яхта, и изсумтя:
— Ама че нахалство! Да ми откраднеш кораба, да дезертираш от Земните въоръжени сили и после да се върнеш, сякаш не е станало нищо. Къде беше през цялото това време, по дяволите? — Махна рязко към вратата. — По-добре и двамата влезте в къщата, преди някой от шпионите на ЗВС да ви е засякъл. Няма да се изненадам, ако ви застрелят още щом ви видят. С твоите глупашки съобщения и обвинения доста разбуни духовете, Патрик. Мечът на свободата направо празнува.
— Какво е Мечът на свободата? — попитаха Патрик и Зет в един глас.
— Някаква нова подривна група — явно вземат пример от теб. Разпространяват признанието ти за Рейвън Камаров, както и свои собствени демагогски агитации. Страшно е смущаващо. — За миг на устните й се появи усмивка. — Архиотецът беснее с пяна на уста срещу протестиращите, но имам чувството, че тайно е доволен. А онова надуто момченце, крал Рори, се изправи пред ликуващата тълпа и заяви: „Всяка обида към председателя на Ханзата е обида към моята кралска особа“. Пълни простотии.
— Най-после някой да ме чуе — отбеляза Патрик и установи, че се усмихва. — Има ли наистина протестиращи по улиците?
— И постигат ли нещо? — добави Зет.
— Нищо съществено, поне засега. Ти обаче се превърна в нещо като герой тук, Патрик. Моят внук — първокласен трън в очите на правителството.
— Понякога е и трън в задника — обади се Зет. — Но е смел и аз го обичам. Той застана пред скитнически съд и призна участието си в началото на враждата между скитниците и Ханзата. — Гласът й стана значително по-хладен. — Знаете ли, че ЗВС ограбва небесните мини на скитниците, напада индустриалните ни предприятия, убива цивилни? Вашето правителство трябва да отговаря за много неща, госпожо председател.
Старата жена вдигна юмрук пред лицето й — кокалчета на пръстите й бяха подути от възрастта.
— Внимавай какви думи използваш, млада госпожо. Не го наричай
— А, да. Златните мирни времена — саркастично каза Зет. — Скитниците все още пеят песни за славните дни, когато Ханзата е била непредубедена и разбираща.
— Виждаш ли? — прекъсна я Патрик. — Знаех си, че ще си допаднете.
Морийн най-после се разсмя.
— Е, Патрик, радвам се, че си намерил жена, която не се оставя на никого. Поне това си научил от мен.
56.
Председателят Базил Венцеслас
Сега, когато бе разбрал за предателството на Сирикс, Базил беше сигурен, че ще успее да надхитри черните роботи. Заместникът му Каин настояваше да изчакат, докато получат новини от адмирал Диенте, но Базил не виждаше смисъл да отлага. В най-лошия случай ЗВС можеха да предадат черните роботи на кликисите или да ги унищожат, за да демонстрират добрите намерения на човешката раса. Преди това обаче държеше да чуе какво иска да му каже Сирикс. Нямаше вреда от един проучвателен разговор, проведен
— Двете компита вече предадоха инструкциите ми. Сирикс ще кацне в Дворцовия квартал в совалка на ЗВС без опознавателни знаци — една от тези, които открадна. За всички останали това е рутинен военен транспорт.
— Мога ли да предложа вместо това срещата да се проведе в лунната база или на някое друго неутрално място? — попита Каин.
— Не. Искам да сме на Земята. Искам да контролирам всяка подробност.
Отчасти от любезност и отчасти поради някаква друга, непонятна причина, която го караше да желае присъствието й, Базил покани Сарейн да ги придружи. Тя недвусмислено му заяви, че според нея е на път да сключи сделка с дявола. Това го развесели. Същевременно обаче започваше да се уморява от постоянните й критики и опити за предвиждания.
Като част от подготовката Базил даде изрични инструкции на капитан Маккамон. Искаше десет стражи, които да се виждат, и други петдесет, скрити като снайперисти, всеки въоръжен с мощна язерна пушка. Искаше огневата им мощ да е достатъчна, за да превърне Сирикс в купчина обсидианов прах, ако направи и най-малкото погрешно движение.
— Това ми се струва неправилно, господин председател — каза Каин, докато излизаха на открито под обсипаното със звезди небе.
Базил погледна нагоре; очакваше всеки миг да забележи малката точица на приземяващата се совалка. Дори по тъмно Дворцовият квартал блестеше. Примигващите светлини на въздушния трафик пресичаха небето на безброй места.
— Не бъдете такъв песимист.
— Предпочитам думата прагматик, тъй като безпокойството ми е подкрепено от солидни факти.
— Всичко ще мине добре, ще видите — обади се бодро ПД. — Сирикс ще следва инструкциите ви с абсолютна точност.
Базил бе разрешил на двете компита да присъстват на срещата. Предполагаше, че може да ги използва като заложници — да заплаши да ги унищожи, ако Сирикс излезе от контрол, макар че се съмняваше черните роботи да са способни да изпитват състрадание.
Застаналият до ПД КТ добави:
— Ще ви окажем помощ при преговорите.
Земните въоръжени сили бяха нащрек. Кораби кръжаха в близка орбита и наблюдаваха внимателно пилотираните от роботи бойни кораби, които се приближаваха под флага на примирието. Тъй като генерал Ланиан нямаше да се завърне още няколко дни от нападателната си експедиция, Базил бе възложил на адмиралите Пайк и Сан Луис — единствените оставащи му адмирали — да оформят защитна линия.
Смая се обаче от доклада на адмирал Пайк колко малко кораби са им останали. Сирикс и роботите му бяха откраднали по-голямата част от флота на Земята и бяха изгубили почти всички. Базил гореше от нетърпение да разбере какви груби грешки са ги принудили да допълзят обратно за помощ.
Двете компита протегнаха полимерни десници към небето и посочиха.
— Това е корабът на Сирикс.
Ярка светлина, като падаща звезда, се спусна към малкия частен космически док, който Базил бе избрал за срещата.
Маккамон и стражите му бяха нащрек. Каин и Сарейн се приближиха по-плътно до председателя. Базил започна да изпитва колебания дали е разумно присъствието на толкова много свидетели. Що за абсурдно предложение се канеше да му направи Сирикс? И какво предимство имаше?
