Пепел от светове

— От снабдителен пункт за гориво, наречен Скалата на Баримор — отвърна КТ.

ПД добави:

— След като пунктът бе унищожен, предишните скитнически обитатели повече не се нуждаеха от корабите си. Решихме, че може да са ни полезни.

Нито той, нито КТ дадоха повече обяснения.

Екип техници влезе в малкия кораб, но скенерите не откриха нищо.

— Това е само един безобиден кораб, от който всички по-важни устройства са махнати, сър. Дори животоподдържащите системи не функционират.

— Ние нямаме нужда от животоподдържащи системи — обясни КТ.

Стражите заобиколиха двете компита, които изглеждаха абсурдно безобидни.

След като разгледа двата малки робота, кораба и положението от всички страни, Каин реши, че се тревожат за грешното нещо.

— Не смятам, че опасността се крие на борда на този кораб. Според мен тя е в това, което ще ни кажат тези компита.

Председателят бавно кимна.

— Мисля, че сте прав, господин Каин.

Каин се обърна към компитата:

— Защо сте тук?

— Носим съобщение и предложение за председателя на Теранския ханзейски съюз Базил Венцеслас — рече КТ.

Председателят погледна надолу към тях.

— Кой ви изпраща?

— Някога бяхме лични компита на адмирал Ву-Лин от квадрант 3 — рече ПД. — Сега служим на кликиските роботи.

Каин не каза нищо, но много от околните нададоха разярени викове. Дори председателят се зачерви и с усилие отвори уста.

— И защо изменниците роботи са ви помолили да дойдете тук и да говорите с мен?

Двете компита отговориха в перфектно синхронизиран унисон:

— Нашият господар Сирикс желае да обсъдим създаването на съюз срещу нашия общ враг — кликисите.

— И защо да ви вярваме? — изръмжа Маккамон. — Черните роботи обърнаха нашите войнишки компита срещу нас, устроиха масово клане на ЗВС, унищожиха по-голямата част от космическия ни флот.

— Завръщането на кликиската раса принуди Сирикс да предприеме действия, за които сега съжалява — каза КТ. — Действахме, водени от отчаяние, от стремеж да се защитим.

Каин се намръщи. Това обяснение изглеждаше прекалено удобно. Сирикс не можеше да е знаел за завръщането на кликисите, преди черните роботи да превземат корабите на ЗВС.

— Не забравяйте, че все още чакаме новини как е протекла мисията на адмирал Диенте — каза той. — Може вече да сме сключили съюз с кликисите.

За негова изненада и недоволство обаче Базил отвърна:

— Но това не означава, че не можем да започнем диалог с черните роботи, нали? Не трябва да се отказваме от нито една възможност.

Капитан Маккамон го погледна така, сякаш е полудял, но председателят удави в зародиш всякакви коментари, като вдигна ръка. После се обърна към компитата:

— Предложението ви е необичайно и неочаквано и трябва да разберете естествения ми скептицизъм. — Очевидно съзнанието му вече прехвърляше всевъзможни схеми. — Но сключването на съюзи многократно е променяло съдбата на Земята и аз няма да отхвърля предложението ви, преди да науча повече за него.

Скръсти ръце на гърдите си и каза властно:

— Говорете.

55.Патрик Фицпатрик

„Циганин“ излетя със съобщението на крал Питър. Патрик не можеше да повярва, че се връща на Земята да види баба си. В живота му в последно време наистина имаше невъзможни обрати.

— Някои хора просто започват, като тръгват в погрешна посока — закачливо каза Зет. — А ти се въртеше в такъв кръг, че дори не знаеше, че имаш Пътеводна звезда, та какво остава да знаеш къде да я търсиш.

— Баба ми няма да види нещата по този начин.

Навремето безличните му родители го бяха оставили на Морийн, преди да отлетят да заживеят в скромност и уединение на някаква планета-колония, така че Патрик бе израснал сред върхушката на обществото на Земята. Честно казано, беше такъв разглезен и неблагодарен лигльо, че чак не му се мислеше за това. Ако Мадам Брадвата бе предположила, че един ден внук й ще избяга при скитниците, сигурно щеше да го удуши още при раждането му.

И ето че сега трябваше да я убеди да обърне гръб на Ханзата и да подкрепи правителството на Конфедерацията. Молеше се да му даде поне две минути за обяснение. В крайна сметка кралят го смяташе за един от най-важните посланици в целия Спирален ръкав.

— Баба ми е умна и практична жена — каза Патрик на крал Питър, когато разбра за възможната му задача. — Не може да е сляпа за това, което прави председателят Венцеслас, но няма да предприеме драстични действия от чисто алтруистични подбуди. Ако обаче й се открие възможност отново да стане важна, предполагам, че ще я сграбчи с две ръце. Животът в пенсия никак не й допада.

— Използвайте всички средства, които изберете, господин Фицпатрик. Обещайте й всичко, което според вас е в границите на разумното, за да ни осигурите съдействието й. Тя може да проправи пътя за присъединяването на Земята към Конфедерацията.

— Ще я лаская, ще се позова на патриотизма й… но тя сама ще вземе решение — предупреди го Патрик.

След като си събраха багажа, заредиха с гориво и се сбогуваха с Дел Келъм и небесните, миньори на Голген, Зет седна на пилотското място на „Циганин“. Въпреки че системите на космическата яхта бяха последна дума на техниката, тя не спираше да се оплаква, че настройките са неефективни и неинтуитивни.

— Трябваше да вземем скитнически кораб.

— Тази яхта е собственост на бившия председател на Ханзата. Има кодове за достъп и процедури за преминаване, които ще ни позволят да се промъкнем през системите за сигурност на Земята, без да вдигнем тревога. Нищо не може да се сравни с това. — Той се намръщи. — Освен това обещах да върна този кораб, когато го… взех назаем.

Гласът му звучеше по-уверено, отколкото се чувстваше самият той, и Зет, естествено, го разбра.

— Обзалагам се, че баба ти не е чак такова чудовище, каквото я изкарваш, Фици.

Той й се усмихна криво.

— Вие двете ще си допаднете. Имате много общи неща.

Тя го ощипа по ръката.

— Изобщо не се преструвай, че го казваш като комплимент.

Когато стигнаха Земята, Патрик подаде идентификационните кодове от данните на Морийн и докато се приближаваха към някогашния му дом, пое контролите, прекара „Циганин“ над Скалистите планини и го приземи в частното имение на бившата председателка. Кацна с надеждата, че няма да завари баба си в разгара на дипломатически прием или коктейл за богати индустриалци.

Джонас, дългогодишният личен асистент на Морийн, прие съобщението за пристигането им на комуникационната система с едва сдържан крясък. Още докато Патрик и Зет излизаха от кораба с изпълнени с надежда усмивки, старата жена измарширува към тях. Беше сама. Патрик проучи изражението й и остави мълчанието да се проточи за миг, изненадан, че все още не е повела разговора в желаната от нея насока.