Пепел от светове

никого. Кейлъб спря и се помъчи да се закрепи. Спря да потъва.

Дълбоката до глезените му кишава вода се издигна, покри краката, после и кръста му. Той почувства проникването на туптящата енергия през плата, но в клетките му не настъпи никаква физическа промяна. Венталите го бяха почувствали. Да го разберат ли се опитваха?

Кейлъб бавно тръгна към спасителната капсула. Венталите го последваха. Ботушите му оставяха отчетливи отпечатъци в разтапящия се лед. Докато продължаваше мъчително да се движи напред, той забеляза същите следи да се появяват пред него — верига от призрачни стъпки, оформящи пътека до капсулата му.

Значи венталите знаеха кой е и откъде е дошъл.

Като се движеше на подскоци поради ниската гравитация, Кейлъб се върна в малкия си скромен дом. Сребристи ивици втечнена вода изригнаха от леда и блестящите светлини засияха по-ярко.

— Да комуникирате ли се опитвате? Какво искате? — изкрещя Кейлъб в радиото на екипа си. — В името на Пътеводната звезда, не можете ли да ми подскажете нещо?

Но венталите или не можеха да говорят на език, разбираем за него, или не можеха да улавят радиочестоти… или просто предпочитаха да не отговарят. Кейлъб дълго остана изправен пред капсулата, чакаше и наблюдаваше светлинното шоу, но нищо не се промени.

Когато се върна в убежището си, изумен установи, че всичките му енергийни резервоари, включително системата на батериите му, са напълно заредени. Газообменителите му работеха на пълна мощност; разполагаше с предостатъчно въздух, вода и енергия, а като се добавеше и това, което бе донесъл от сателита, имаше и повече храна отпреди.

Венталите съзнателно се опитваха да спасят живота му. Кейлъб реши, че поне този път няма да се оплаква.

67.Тасия Тамблин

Разговорът с Рлинда Кет отново бе разпалил гнева й и Тасия бе готова да поведе всеки наличен кораб с всяко инсталирано оръжие. Искаше й се да се втурне след кликисите още откакто се бе върнала с бегълците от Ларо, но кризата, предизвикана от фероуите на Терок, както и по-скорошното идиотско нападение на генерал Ланиан над корабостроителниците, бяха отклонили вниманието на всички.

Въпреки това двамата с Бриндъл намериха време да изготвят плана си и да направят подготовката.

Адмирал Уилис се присъедини към тях в административния комплекс, където екраните на стените следяха състоянието на многобройните кораби в космическия док, както и във временните ремонтни фабрики. След изненадващия удар на ЗВС тук Уилис бе отказала да върне корабите си в корабостроителниците на Оскивъл за пълен ремонт и възстановяване.

— Не можем да си позволим да ги извадим от служба точно сега, като се има предвид какво може да сполети лабораториите ни всеки миг.

На екрана Тасия забеляза бърза космическа яхта, която навлизаше в системата на Оскивъл. Тъй като излъченият идентификационен сигнал бе на Конфедерацията, пристигането на яхтата не активира никакви аларми, но Тасия се ококори, когато видя имената на пилотите: Патрик Фицпатрик и Зет Келъм.

— Чух, че Фицпатрик минал на ваша страна — обади се замислено адмирал Уилис — На наша страна де. Това предизвика страхотен скандал, като се има предвид коя е баба му. Дезертира от ЗВС и отпраши към някаква неизвестна цел. Може да се окаже полезно да чуем какво ще ни каже.

Тримата отидоха да посрещнат „Циганин“. Тъй като Фицпатрик бе нейният най-голям кошмар по време на съвместното им обучение в лунната база на ЗВС, Тасия нямаше търпение да види изражението му.

Люкът се отвори и Питър и Зет слязоха, държаха се за ръце.

— Тамблин — и Роб Бриндъл? — възкликна Питър невярващо. — Ега ти майтапът!

Въпреки всички изминали години не й беше лесно да забрави отвратителното поведение и обиди на Фицпатрик, целия тормоз и подигравките, на които я бе подложил заради скитническото й потекло.

— Не очаквай да те прегърна и да те целуна по бузката.

Той засрамено отклони поглед.

— Да, тогава наистина се държах като голямо говедо, при все че ти се защитаваше съвсем задоволително, Тамблин.

— Ще го държа в правия път — подметна Зет. — Дори и най-непоносимите говеда могат да бъдат вкарани в правия път с остен и малко търпение. Добре де, с генерал Ланиан може и да не се получи.

— Ще повярвам, когато го видя с очите си — изсумтя Тасия.

Гледаше ги почти осъдително как са се хванали за ръце и как открито се захласват един по друг. Двамата с Роб никога не бяха затъвали в такава лиготия… поне се надяваше, че не са.

Фицпатрик се обърна към Уилис и автоматично отдаде чест.

— Адмирале! Радвам се да ви видя. Чух, че се каните да се присъедините към силите на Конфедерацията.

— Значи сте го разбрали преди мен самата. Не ми е работа да хвърлям камъни и да мътя вода, която вече е изтекла, ако ми позволиш да смеся два израза. — Възрастната жена се обърна твърдо към Тасия и Роб: — И на тези двамата не им е работа.

Фицпатрик обясни, че по заповед на крал Питър е разговарял с баба си и че тя ще дойде на Терок да работи срещу председателя Венцеслас. Адмиралът кимна.

— Скоро с Ханзата ще бъде свършено. Ще ми се само да накараме мандалото окончателно да хлопне… и генерал Ланиан да спре да тика бойните си кораби, където не им е мястото.

Фицпатрик се усмихна.

— Генералът е повел голяма група кораби да се сражават с кликисите на Пим. Това е следващата му голяма мисия.

— Най-после добра новина! — Очите на Тасия светнаха.

Роб забеляза това и изръмжа:

— Не си го и помисляй, Тамблин.

— Късно е. — Тя се обърна към Уилис. — Адмирале, бях готова да поведа нашите хора на подобна офанзива, но ми се струва, че два флота ще са по-добре от един. — Вдигна рамене. — Освен това не можем да оставим генерала да оплеска работата.

Уилис изпръхтя, но май все пак се замисли над предложението на Тасия.

— Това определено е начин да увием цялата тази каша с розови панделки. Но ако искаме да се сражаваме редом с корабите на ЗВС, трябва да потеглим незабавно. Ще е страшно смущаващо, ако пристигнем, след като генералът е свършил тежката работа.

— Шиз, от седмици пиша предложения за такава акция. Да тръгваме!

— Дори да му помогнем, не очаквай генералът да мине на наша страна — предупреди я Роб.

Тасия не можеше да спре да се хили.

— И така да е, пак ще е голяма веселба.

68.Сирикс

На флагманския кораб на адмирал Ву-Лин, Сирикс инспектира работата, която неговите черни роботи бяха свършили съгласно споразумението с председателя Венцеслас. Почти бе привършил с поправянето на откраднатите съдове на ЗВС, включително ремонта на този дреднаут, който сега бе прекръстен на „Дете на гърма“. Отказът от тези така трудно извоювани кораби бе висока цена, но в замяна щяха да получат хиляди черни роботи, за да заменят тези, които бяха загубили.

Генерал Ланиан и неговият дреднаут щяха да отлетят да се сражават с кликисите на Пим и Сирикс искаше „Дете на гърма“ да функционира идеално, стига хората да се бият с кошера, а не да обръщат оръжията си срещу черните роботи.

— Този съюз е изгоден и за двете страни — ведро се обади ПД. Председателят бе върнал на Сирикс двете компита като жест на добра воля. Сирикс се гордееше с тях: поведението им отговаряше точно на