това, което се бе надявал да постигне с ДД.
— Радваме се, че го предложихме — добави КТ.
Но Сирикс знаеше колко бързо може да се промени ситуацията. Хората имаха къса памет и ограничени предели на вниманието. Не можеха да поддържат омразата си жива достатъчно дълго, за да окаже някакво значимо историческо въздействие. През цялото си съществуване бяха забравяли вражди с мълниеносна бързина, ставаха от врагове приятели, а после пак обратното, отново и отново. Беше объркващо. Противно на тях, Сирикс и неговите роботи бяха ненавиждали неотклонно кликисите в продължение на десет хиляди години.
— Засега условията наистина са взаимноизгодни. Елате с мен.
ПД и КТ послушно го последваха по коридорите на дреднаута. Черните роботи и войнишките компита работеха усърдно: търкаха палубите, чистеха стари петна от кръв, възстановяваха повреди, очевидно причинени от изстрели, поправяха изтръгнати от пантите врати и разбити плочки на стените — все разрушения, причинени през последните отчаяни часове на притиснатите вътре човешки войници.
— До утре всички кораби на ЗВС ще бъдат излъскани и готови за представяне пред Теранския ханзейски съюз — каза КТ. — Навреме за потеглянето на генерал Ланиан.
— Като чисто нови — додаде ПД. — Хората ще са много щастливи.
Подобни козметични поправки не изискваха особени усилия. Откраднатите кораби си функционираха идеално, защото роботите ги бяха поддържали в добро състояние. Работата сега се състоеше най-вече в чистене, повторното инсталиране на ненужните на роботите животоподдържащи системи и разглобяването на всички модификации, които усилваха мощността на двигателите на ЗВС Сирикс не възнамеряваше да предоставя на хората такива преимущества.
Следващата стъпка — възстановяването на повредени кораби и построяването на нови роботски съдове от купчините неотчетени останки, реещи се из космоса — бе много по-амбициозна. Сирикс вече бе изпратил повечето от роботите си да прегледат орбитата на бойното поле и да му донесат всички оцелели компоненти от повредени бойни кораби. След това неговите работници незабавно започнаха построяването на нови съдове. Тази работа можеха да я свършат и хора в скафандри, но черните роботи бяха много по-добри.
Ханзата уж беше изпълнена с най-добри намерения, но всеки възстановен кораб на ЗВС спокойно можеше да се обърне срещу роботите. Сирикс бе предприел мерки това да не се случи.
Заедно с двете компита той влезе в двигателния отсек на „Дете на гърма“. Компита със заличено предишно програмиране и специално модифицирана поддръжка бяха пропълзели дълбоко във вътрешността на реакторите, а после бяха вкарали вътре миниатюрни автоматични корабчета, които щяха да проникват във все по-малките и по-малки извивки на двигателите. Щяха да се спотайват като троянски коне, готови за активиране.
От инженерната конзола Сирикс качи подбраните доклади къде са направени тайните модификации. Конструкционните инженери на ЗВС и инспекторите на Ханзата наблюдаваха всяка част от работата, но беше лесно да ги заблуди. Модификациите можеха да са наистина деликатни, а и усложнените военни кораби имаха толкова много слаби точки…
Докато ПД и КТ внимаваха дали не идва някой, Сирикс се увери, че може да взриви всеки от поправените кораби, когато пожелае.
Беше доволен. Генерал Ланиан можеше да изпита тези кораби срещу кликисите на Пим. Но ако председателят Венцеслас нарушеше своята част от сделката или дори се опиташе да измами и унищожи черните роботи… или ако Сирикс решеше, че това ще му донесе изгода, можеше да разруши флота на ЗВС по всяко време.
69.
Сарейн
Когато се срещна със заместник-председателя Каин и капитан Маккамон в рядко използваните проходи под Двореца на шепота, Сарейн знаеше какво точно правят. С натежало сърце осъзна, че това няма да е игра с развилнели се „дисиденти“, които внедряват завоалирани съобщения в излъчванията на медиите. Бе дошло време да се прибегне към по-конкретни действия.
Нямаше изискана дума за планиране на свалянето от власт на председателя, но трябваше да го направят, ако искаха да спасят нещо от Ханзата. Сарейн съжаляваше, че не бе успяла да накара Базил да види истината.
Сега, когато частната яхта на крал Питър вече бе излязла от употреба, малко хора бяха останали да поддържат подземните пещери. Последната зрелищна процесия на Питър и Естара бе наистина впечатляващо събитие, макар че Сарейн я свързваше с мрачни спомени. Същия ден хидрогите бяха нападнали и Терок, и Гарванов пристан, и бяха убили и двамата й братя. По-късно бе узнала, че Базил е възнамерявал да взриви кораба на краля и кралицата, след което да припише вината на скитниците.
Твърде дълго бе наричала подозренията на Естара „глупости“. Твърде дълго бе отказвала да забележи очевидното. Но повече не можеше да се преструва на сляпа.
С Каин и Маккамон си бяха измислили история как кралската яхта трябва да бъде обновена, та крал Рори да може да вземе участие в подобна процесия. В крайна сметка (щяха да се обосноват пред Базил, ако ги попиташе) защо да не осигурят на Рори поне толкова величие и блясък в очите на хората, на колкото се бяха радвали предишният крал и кралицата? Председателят не би им възразил.
Тримата заговорници вървяха по обраслия с мъх тротоар покрай спокойния покрит с водорасли канал. Каин и Маккамон бяха проверили системите за сигурност в Двореца на шепота, за да се уверят, че никой не наблюдава тези тунели. Скоро Базил със сигурност щеше да забележи това недоглеждане, но в сегашния момент разполагаше с твърде малко хора и трябваше да се тревожи за прекалено много други неща.
— Трябва да го отстраним — каза заместник-председателят Каин тихо, почти шепнешком. — Дори архиотецът вече не издържа, ако сте обърнали внимание: променя части от речите си и възразява срещу съдържанието им. Това доста притеснява председателя.
— Архиотецът е глупак, ако смята, че председателят се интересува какво мисли той — презрително каза Сарейн. „Базил вече не слуша дори мен“.
— Председателят не се влияе от общественото мнение — каза Каин. — Продължава напред въпреки всичко и отказва да повярва, че може да се наложи да промени посоката си. Или да признае, че е допуснал грешка.
— Като например начина, по който се отнесе с мага-император ли? — попита Сарейн.
Маккамон попипа с мрачно изражение ножа на колана си.
— Общо седемнадесет мъртви, хора и илдирийци, в този нескопосан опит за бягство. — Поклати глава, дълбоко покъртен от сцената, на която бе станал свидетел там. — И кой може да ги обвини? Председателят постави мага-император в непоносима ситуация.
— Всички сме в непоносима — в опасна — ситуация — каза Сарейн.
Маккамон се извърна към нея. В очите му се четеше прямота.
— Не мога да гарантирам, че ще успея да ви защитя, Сарейн.
— Не се нуждая от защита.
— Напротив. Някога председателят може да ви е обичал, но това няма да ви спаси сега. Не бъдете сляпа.
Сарейн усети в гласа на капитана чувство, което той се мъчеше да прикрие, и това я смути.
— Моля ви, не се излагайте на опасност заради мен, капитане.
— Ще направя това, което трябва. — В гласа му звучеше негодувание.
— Всички ще направим това, което трябва — заяви твърдо Каин. — Очевидно е, че по един или друг начин скоро цялата тази ситуация ще стане неудържима. Но протестите по улиците не могат да постигнат всичко. Чистачите обръщат всичко наопаки и арестуват всеки, надигнал глас срещу председателя. Всичко това е ясен признак на репресивен режим в последните му дни. В историята има достатъчно подобни примери и всеки, който си направи труда да погледне, може да ги види. Аз например бих предпочел да яхна колелото на промяната, отколкото да се оставя да ме смачка.
— Председателят Венцеслас е очевидна заплаха за оцеляването на човешката цивилизация — уточни Маккамон.
