огромен комплекс, разпрострян на цели километри — същински лабиринт от кули, тунели и някакви сгради, чиито план и предназначение представляваха загадка.
— Ако си там долу, Дейвлин, ще ми е адски трудно да те намеря — промърмори Рлинда.
Отново си напомни, че идеята е невероятно глупава. Само че дължеше на Дейвлин прекалено много, за да му обърне гръб сега. Прекалено често я бе спасявал, при все че тя честно се стараеше да изравни резултата.
Отвори един канал на комуникационната система и потърси една специална честота на ЗВС — честота, която Дейвлин познаваше и щеше да наблюдава, ако имаше възможност.
— Хей, Дейвлин? — рече тя. — Дейвлин Лотце. Ако ме чуваш, отговори. Аз съм капитан Рлинда Кет, идвам сама. Помниш ли ме?
Мащабът на кликиското присъствие долу я накара да се запита как Дейвлин би могъл да се добере до предавателно устройство, но ако това беше в границите на човешките възможности, Рлинда бе готова да се обзаложи, че Дейвлин ще успее. Всъщност можеше дори да е намерил начин да избяга. Може би чрез някоя транспортална стена? В такъв случай вече го нямаше тук… и Рлинда не знаеше какво ще прави.
Започна да обикаля над града, с нереалната надежда, че кликисите няма да я забележат. Беше нащрек, готова всеки миг да обърне „Любопитство“ и да побегне.
Изведнъж, съвсем неочаквано, получи сигнал на честотата на ЗВС, но не разпозна гласа. Стори й се странно синтезиран и механичен. Определено не беше човешки.
—
По гърба й пробягаха студени тръпки.
— Кой говори? Опитвам се да се свържа с Дейвлин Лотце.
Внезапно рояк малки кликиски кораби се насочи към нея — стотици еднакви компонентни съдове, които се отделиха от сградите долу или се стрелнаха от орбита и бързо се събраха около нейното клето малко „Любопитство“.
— Проклятие!
Време беше да изпробва действието на новите оръжия, инсталирани в скитническите корабостроителници. Изстреля няколко язерни лъча срещу корабите-насекоми, които се въртяха около нея, и след по-малко от минута вече бе унищожила десетина; високоскоростните ракети разбиха на парчета още седем. Но кликисите продължаваха да прииждат — прекалено много бяха.
Тя увеличи скоростта, опитваше се да си пробие път за бягство.
— Тук май стана малко пренаселено.
Два от компонентните кораби отскочиха настрана, за да избегнат сблъсъка. На статусния индикатор на „Любопитство“ светнаха червени алармени светлини, а от контролния панел на втория пилот се разлетяха искри. Добре, че БиБоб не беше тук — щеше да се паникьоса.
—
Рлинда чак сега осъзна, че кликиските кораби можеха да унищожат нейния, но точните им изстрели само бяха повредили двигателите й. Докато се спускаше надолу, компонентните кораби я заобиколиха, насочваха я в определена посока. Имаше толкова възможности за маневриране, колкото някой квадратен астероид. На път надолу изрече всичките си любими проклятия и измисли още няколко, преди „Любопитство“ да се плъзне по пръстта и скалите и да спре в една от кулите, издигнати от тия термити.
Аварийните колани автоматично се освободиха и я обгърнаха, приковавайки я към мястото й, а около тялото й избухнаха облаци въздушна пяна. Рлинда започна да плюе и отново да проклина, докато „Любопитство“ бавно спираше. Дъното на корпуса бе разцепено, двигателите — на пух и прах.
— О, проклятие, сто пъти проклятие!
Отвън хиляди кликиси излизаха от тунелите и кулите си и бързаха към нея.
Рлинда не си бе представяла края на мисията си точно по този начин. Помисли си дали да не изпрати един спасителен буй в космоса с няколко последни думи за БиБоб, но реши, че това би било сладникаво разкисване, и не можа да се застави да го направи.
Докато се освобождаваше от аварийните колани и отстраняваше меката мазна пяна, която й бе спасила живота, чу стържене и драскане по външната страна на кораба. Макар че долната част на корпуса вече не ставаше за нищо, Рлинда не можеше да понесе да види как буболечките разпарят любимия й кораб като пакет с храна. Това просто щеше да е прекалено.
Отвори люка и се взря в море от излъскан хитин, сегментирани крайници и фасетни очи. Отвратителни миризми изпълваха въздуха — смесица от амоняк, сяра, гниещо месо и бълвоч. А после Рлинда видя една стара жена, застанала сред тези създания. Непознатата се приближи към люка на „Любопитство“.
— Капитан Кет, аз съм Маргарет Коликос. Изпратиха ме да ви посрещна.
Рлинда примигна, не вярваше на ушите си. Отне й един дълъг миг да измисли отговор. Не можеше да реши коя част от думите на жената насреща й е по-удивителна. Бе прекарала много време сред руините на Рейндик Ко заедно с Дейвлин, помагаше му в търсенето на някаква следа от изчезналите съпрузи Коликос.
— Преди години се опитах да ви намеря! — възкликна тя и хвърли нервен поглед към насекомите. — А сега търся Дейвлин Лотце. Мисля, че са го изоставили тук, на Ларо. Имате ли представа къде може да е?
Маргарет се поколеба, после отвърна:
— Дейвлин е тук… но не е този Дейвлин, когото очаквате да видите.
73.
Председателят Базил Венцеслас
Бронираното тяло на огромния черен робот сякаш заемаше прекалено голяма част от кабинета на председателя. Капитан Маккамон и трима тежковъоръжени кралски стражи стояха на вратата, очевидно обезпокоени. Бяха извадили оръжията си и бяха готови да стрелят при най-малкото застрашително движение на робота.
Базил се облегна назад на стола си, без да се бои ни най-малко. Имаше много други неща, за които да се тревожи, но Сирикс искаше нещо от него, а председателят на свой ред искаше нещо в замяна.
— Корабите на ЗВС, които ни върна, издържаха проверката и генерал Ланиан отлетя тази сутрин, както беше планирано.
— Вашите човешки инспектори бяха много внимателни. Всички системи са наред — отвърна Сирикс с жужащия си глас. — Много от моите черни роботи изявиха желание да участват в тази мисия и да помогнат за унищожаването на кошера на Пим.
— Разбирам, но генералът беше много упорит.
Базил не беше сигурен дали Ланиан се тревожи повече заради роботите, или заради кликисите. Съмняваше се Сирикс да е така глупав да ги предаде, тъй като фабриките на Ханзата все още не му бяха предоставили черните роботи, от които така отчаяно се нуждаеше. Въпреки това обаче Базил бе отстъпил пред настояването на генерала и бойната група, заминала за Пим, се състоеше само от човешки войници.
— Засега работата на твоите роботи е приемлива. — Той се наведе напред и опря лакти на бюрото. — Не виждам причини да не продължим с изпълнението на споразумението ни, стига да получавам ежедневни сведения за вашия напредък с корабите.
Сирикс не помръдна.
— Движим се по план. В рамките на седем дни ще ви доставим пет възстановени кораба на ЗВС в замяна на петстотин нови наши другари.
— Реорганизираните ни фабрики са готови да започнат монтажния процес, но те предупреждавам, че грижливо ще контролираме предаването на всички завършени роботи.
Сирикс отстъпи назад.
— Разбираме необходимостта ви от предпазливост и ще се съобразим с нея, председателю Венцеслас.
Базил почука с пръсти по полираната повърхност на бюрото; спомняше си хладната реакция на обществеността, когато оповести съюза си със Сирикс. Това трябваше да се промени.
