Пепел от светове

— Трябва да отбележим пускането в действие на първите черни роботи с някакво тържество. Господин Каин, погрижете се.

Заместникът седеше на обичайното си място отстрани на бюрото.

— Отлично предложение. Може би трябва лично да произнесете речта? Вашето присъствие ще накара хората да проумеят истинските делови причини за това начинание.

Базил се намръщи. Не беше сигурен защо заместникът му изглежда толкова заинтересован. Базил не обичаше да излиза на сцената, но пък май не искаше да кара крал Рори да прави точно това съобщение.

— Добре. Погрижете се събитието да получи подобаваща публичност и положително отразяване в медиите. Насрочете го за няколко дни след речта на архиотеца. — А колко интересно събитие щеше да бъде това! Базил продължи спокойно: — Трябва ни положителна шумотевица около този нов съюз, за да омаловажим оплакванията на Меча на свободата. — Очите му се присвиха. — Има ли някакъв напредък в откриването и залавянето на тарторите им, господин Каин?

— Никакъв, сър. Те са извънредно умни.

Полковник Андез се появи на вратата на кабинета му и бързо отдаде чест. Маккамон се опита да й препречи пътя, но тя го изгледа с възмущение.

— Имам важни новини за председателя.

Базил не се учудваше, че Маккамон не харесва Андез и чистачите й — все пак те бяха започнали да узурпират много от традиционните задължения на кралската стража. Колкото повече отговорности й възлагаше Базил, толкова повече се стараеше тя да се окаже достойна за тях.

Той се изправи.

— Заместник-председател Каин, капитан Маккамон, моля, придружете Сирикс до фабриката. В съответствие с новия дух на откритост и сътрудничество му позволете да извърши всички проверки, които иска. — Направи знак на Андез да влезе. — Междувременно самият аз трябва да поговоря с полковник Андез насаме.

Щом двамата останаха сами, Базил умишлено удължи мълчанието. Андез не зададе въпроси, нито пък показа някакъв признак на нетърпение — просто чакаше, впила в председателя стоманения си поглед. Най-после той си позволи да се усмихне. Тя бе издържала теста му.

— Много добре, полковник. Какво ще ми съобщите?

— Става въпрос за бившия председател Морийн Фицпатрик, сър. Тя възнамерява да ви предаде на враговете ни, може би дори да заеме стария си пост.

Базил не бе очаквал това — нямаше ни най-малки подозрения.

— Обяснете.

— Когато за пръв път заподозряхте бившия председател, установихме наблюдение над имението й. Навярно ще се заинтересувате да разберете, че наскоро е имала посетител: внук й Патрик Фицпатрик.

Сега Базил вече се ядоса. Младежът беше дезертьор, който публично се бе отрекъл от Ханзата и бе приписал вината за наложеното от скитниците ембарго над ектите на чудовищните изстъпления на ЗВС. Резултатът бе, че крал Питър не бе единственият, използвал признанието на Фицпатрик, за да предизвика размирици в Ханзата: Мечът на свободата го бе превърнал в свое рекламно лице.

— Какво е правил там?

— Вербувал я е за Конфедерацията. Бившият председател възнамерява да избяга на Терок и да се присъедини към крал Питър.

— Всеки в Спиралния ръкав ли е настървен да ме прободе в гръб? — От оттеглилите се председатели на Ханзата се очакваше да проявяват уважение към настоящия глава на Съюза, а не да се бъркат в политиката или да изказват възражения към курса на действие на правителството. Прекият му предшественик, Роналд Паломар, бе стоял начело на Ханзата в продължение на седемнадесет злощастни години и когато Базил пое кормилото, Паломар безшумно и благодарно изчезна от обществената сцена. Базил не знаеше дори дали е все още жив. Но Морийн Фицпатрик бе оглавявала Ханзата в продължение само на девет години, преди да предпочете да се оттегли; бе стояла настрана от официалните служби в продължение на почти четвърт век… а сега искаше да се върне? Проклета жадна за власт кучка.

— Свържете се с адмирал Пайк. Искам корабите му да спрат бившия председател, преди да е успяла да направи някоя глупост, която ще нанесе непоправима вреда на Ханзата.

— Да, господин председател.

Пайк можеше и да има възражения, но щеше да направи каквото му се нареди. В крайна сметка Базил държеше и неговото семейство за заложници.

74.Сирикс

Освен главното им задължение да възстановят корабите на ЗВС, председателят бе помолил черните роботи да изпълнят една необичайна, но жизненоважна задача в орбита. Сирикс не поставяше под въпрос основанията му, тъй като човешкият лидер му бе предложил сто допълнителни робота в замяна на тази минимална услуга. Хората често действаха нелогично.

След като провери трескавия ход на операцията по поправката на корабите, Сирикс се качи на един по-малък съд, към който петима роботи тъкмо прикачваха дълъг резервен сателит с оръжия — енергиен прожектор, изоставен в орбита преди повече от век. Базил Венцеслас им бе разрешил достъп до детайлизираните схеми и новите компоненти.

Доверието, което му гласуваше председателят, озадачаваше Сирикс. Това някакъв необясним тест за благонадеждността на роботите ли беше? Не можеше да намери никакво логично обяснение.

Председателят на Ханзата бе помолил Сирикс да повери начинанието на своите „най-благонадеждни“ роботи; очевидно не разбираше, че всички черни роботи са еднакво благонадеждни, тъй като бяха програмирани по еднакъв начин и споделяха едни и същи цели. Те никога нямаше да се предадат, както толкова често правеха хората.

Сега, докато се носеха в черния вакуум, а прорязаното от гъста облачност земно кълбо се намираше под тях, петимата роботи протегнаха съчленените си крайници и прикрепиха изискваните съоръжения към големия орбитиращ съд. Преконфигурираха и излъскаха фокусиращите огледала, смениха отдавна изчерпаните източници на захранване. Предпазливостта ги накара да добавят няколко сега вече стандартни осигурителни мерки, които да обезвредят оборудването, ако някой се опита да обърне оръжейния сателит срещу самите тях. Но Сирикс не смяташе, че намерението на председателя е такова.

С абсолютна прецизност роботите отстраниха всички следи от корозия, установиха орбита на кръжене, нарушавана от малки сблъсъци с метеори, и пуснаха всички задължителни диагностични програми. Системите бяха доста примитивни, но щяха да функционират правилно.

След като програмирането на контролите бе поставено в режим на изчакване и сателитът бе готов да бъде пуснат за броени секунди, роботите се отдръпнаха. Тяхната задача бе изпълнена.

Високоенергийният лъч бе насочен надолу, към Дворцовия квартал. Сирикс бе изчислил вредата, която можеше да причини подобен удар — максималната му мощност щеше да е достатъчна, за да заличи от лицето на земята целия Дворец на шепота, както и държавната сграда на Ханзата. Сирикс с любопитство очакваше да разбере какво е намислил председателят.

Отдавна подозираше, че Базил Венцеслас не е съвсем с всичкия си.

75.Бившият председател Морийн Фицпатрик

Морийн знаеше как да заблуди системата, как да подправи документите и как да се промъкне под радара на досадни дежурни и скучни бюрократи. Старият Джонас пък беше експерт в попълването на неясни и безинтересни отговори във формулярите. Никой нямаше да заподозре истинската причина, поради която напускаше Земята.

Макар че от доброволното й оттегляне от поста бе изминала цяла вечност, бившата председателка се радваше на процъфтяваща кариера като консултант и съветник. Участваше в бордовете на многобройни компании, организации, осигуряващи идеи и решения по важни въпроси, и най-различни фондации; всяка