Пепел от светове

В голямата централна зала беше още по-зле.

Маргарет спря и заговори на нещо, което приличаше на кипяща маса от личинки, черни късчета от смачкани насекоми, натрошени отломки — нещо, което наподобяваше купчина боклук, но по някакъв начин бе живо.

— Нали си спомняш Рлинда Кет? Доведох я. — Маргарет погледна назад. — Люпилото иска да говори с вас.

Стомахът на Рлинда се разбунтува, когато гърчещата се маса започна да се размърдва и променя. Искаше единствено да избяга… докато не осъзна, че отделните части се събират в лице… човешко лице.

Лицето на Дейвлин Лотце.

— Сигурно се майтапите.

Главата приличаше на колосална статуя, заемаше по-голямата част от помещението. Гротескните устни на Дейвлин се размърдаха.

— Рлинда Кет.

Гласът не беше на Дейвлин. Дори не беше човешки.

— Наредих да ти осигурят безопасност.

— Много гостоприемно, Дейвлин. — Рлинда прибягна до хумора като средство за самозащита.

— Аз не съм… изцяло Дейвлин. Съзнанието ми съдържа това на всички кликиси в кошера ми. Унищожих повечето от останалите кошери… отказах да асимилирам тяхното ДНК… отказах да се деля.

— По-късно ще ви обясня кликиското възпроизвеждане — каза Маргарет Коликос. — Доста е странно.

— Нямам търпение. — Рлинда потисна страха си и се насили да пристъпи по-близо до гигантската скулптирана глава.

— Трябва да унищожа още един кошер. Ще го направя скоро. Тогава аз ще съм Единственото люпило.

Рлинда погледна Маргарет, после пак се обърна към кошерното съзнание.

— Ами хубаво. Какво ще стане после?

— После ще направя нещо велико — каза Дейвлин-люпилото. — Ще стана по-могъщ от когато и да било.

— Дейвлин да завладява вселената? Не ми звучи в твой стил.

— Аз не съм Дейвлин.

Маргарет се обади тихо:

— Той се променя с всеки кошер, който побеждава, дори и да не го асимилира. Но според мен това означава, че следващата цел на кликисите са черните роботи.

— Да се отървем от черните роботи ли? Не ми звучи никак зле. А какво се случва с всички други кликиски кошери, които разгромява? Към армията му ли се присъединяват, убива ли ги? Какво?

— Не съм сигурна.

— Кошерът на Пим е почти унищожен — каза люпилото.

Маргарет обясни какво е научила през дългогодишните си изследвания.

— Ако никой не им попречи, кликисите ще се спуснат като ято скакалци върху всяка планета, която намерят, включително и тези, населявани от хората. Дейвлин обаче смята, че е достатъчно силен, за да ги спре. Трябва да се молим той, а не люпилото на някой друг кошер, да стане Единственото люпило.

Рлинда зачака, но чуваше само шумоленето и потракването на милиони малки създания. Искаше Дейвлин да й каже, че не е зъл, но изкуственото лице не изразяваше нищо.

— Помниш ли старата приказка за по-малката от двете злини? — попита тя и с неизмерима тъга добави: — Съжалявам, че закъснях. Исках да те спася.

— А аз исках да се измъкна невредим. Вместо това… трябваше да се приспособя към положението.

Главата потръпна и започна да се разпада, сякаш отделните парченца бяха загубили решимостта си да останат заедно в определена форма. Рлинда чуваше как навън, в кошерния град, се движат множество кликиси. Сигурно ставаше нещо много важно.

Люпилото обаче не възнамеряваше да се впуска в обяснение. Съзнанието на Дейвлин — или това, което бе останало от него, — вече бе заето с някакъв голям проблем.

След няколко изпълнени с напрежение мига пред люпилото се появи процесия от кликиски воини, покрити с кървавочервени и кафяви петна. Носеха главите на четири огромни буболечки — сребристи, с черни неравни ивици, наподобяващи светкавици, по теметата. От прерязаните вратове висяха ганглии, а фасетните очи бяха празни.

Воините поднесоха четирите глава като дар на люпилото. В залата нахлуха още воини, изпълниха я докрай и започнаха да цвърчат тържествуващо.

Маргарет обясни на Рлинда:

— Това са дарители на вражески кошер.

— Това означава ли, че се е случило нещо важно?

Гърчещата се променяща се маса се тресеше неразличима, човешкото у нея бе изчезнало; но после лицето отново се оформи, макар и грубо, от свиващите се като червеи компоненти.

— Кошерът на Пим е понесъл жестоки щети от кораби на ЗВС. Убили са няколко дарители, но са се оттеглили, преди да унищожат люпилото. — Лицето направи пауза. — Ние пристигнахме веднага след това. Моите воини постигнаха лесна победа. Унищожих люпилото на Пим.

— Значи е свършено. — Гласът на Маргарет бе изпълнен с благоговение.

— Какво означава това? — попита я шепнешком Рлинда.

— Сега аз съм кликиската раса. Аз съм кошерното съзнание, което контролира всички. — Гротескната глава се размърда, но лицето, което се образува сега, нямаше дори най-бегла прилика с човешко. Приличаше на огромно бодливо насекомо. — Сега ще се променя. Тук ще пристигнат оцелели членове от всички кошери и моите дарители най-после ще ги погълнат. Тогава ще предприема огромно делене.

Маргарет изглеждаше обезпокоена.

— Но, Дейвлин, това ще те удави сред тях — личността ти ще изчезне сред целия този шум!

Скулптираната буболечкова глава се разпадна на отделни, самостоятелно движещи се парчета. Доколкото разбираше Рлинда, Дейвлин Лотце вече се бе превърнал в слаб шепот в какофонията на гигантското кошерно съзнание.

89.Заместник-председателят Елдред Каин

Не искаше да е тук, но председателят Венцеслас не му остави никакъв избор. Заместник-председателят Каин и Сарейн трябвало да присъстват демонстративно, настоя Базил, та хората да могат да видят тяхната безусловна подкрепа. Каин си помисли, че може да му прилошее, но потърси убежище в ролята си на винаги невъзмутимия заместник-председател.

Гласът на Сарейн едва доловимо трепереше:

— Спомням си времето, когато обичах да наблюдавам процесиите, парадите и спектаклите, Базил. Защо поне веднъж не направим нещо положително, нещо, което да покаже на хората истинската същност на Ханзата?

Председателят я изгледа с непроницаемо изражение. Подозираше ли нещо?

— О, това наистина ще е спектакъл — точно както Мечът на свободата очакваше моето убийство да се превърне в страхотно шоу.

Вживял се в ролята си така, както никога преди, облеченият в тъмна униформа крал Рори седна на един временен трон високо над площада, откъдето щеше да въздаде правосъдието на Ханзата. Тъмната му коса бе идеално подстригана, а слабостта на тялото му бе умело прикрита от тежкия плат.