Пепел от светове

— Къде е капитан Маккамон? — попита Сарейн, като безуспешно се мъчеше да потисне тревогата си. — Не трябва ли и той да е тук?

— Днешният въпрос не влиза в задълженията на кралската стража — каза Базил. — Започнах да се съмнявам в ентусиазма на Маккамон, ако не и във верността му. Не успя да намери дори един-единствен човек, за когото неоспоримо да докаже, че е член на онази отцепническа групировка, но чистачите ми откриха не един и двама веднага щом започнаха да полагат усилия.

— Тоест арестувайки обичайните заподозрени ли? — попита Каин.

— Доказателствата, предоставени от полковник Андез, бяха достатъчно убедителни — отсече председателят.

Докато Рори с мрачен и сериозен вид сядаше на трона си, над площада прокънтя оръдейна стрелба, но това бе само салют, част от военния парад. Войници в тъмни униформи с червени ширити и червени ленти на ръкавите излязоха с маршова стъпка на площада.

Елитните чистачи на председателя пристъпиха напред, преметнали през рамо дълги язерни пушки; Пред себе си бутаха осемнадесет оковани затворници със запушена уста. Лицата им бяха изпити, а очите — хлътнали дълбоко в орбитите; някои бяха изпаднали в истерия, а други не, но всички бяха оковани здраво. Препъваха се, докато се опитваха да не изостават от ритъма на военния марш. Застанала начело на групата, полковник Андез се усмихваше широко. Всеки можеше да подуши във въздуха предстоящата екзекуция.

Най-после крал Рори изрецитира думите си. Момчето бе разбрало, че не е в негов интерес да се отклонява от текста, но не можеше да потисне докрай треперенето на гласа си, макар че иначе смело изпълняваше ролята си.

— Наши врагове са не само тези, които ни атакуват на далечни планети или в космоса. Наши врагове са не само кликисите или техните роботи, хидрогите, фероуите и дори Питър и неговата бунтовническа Конфедерация. За жалост имаме врагове и тук, сред нас — нашите съседи, онези, които би трябвало да бъдат наши приятели! Това загниване си проправя път в обществото ни. Групата, известна като Мечът на свободата, е отрова за човечеството. След неотдавнашния им неуспешен опит да убият председателя Венцеслас не може да има съмнение в това. За щастие организаторите на това подло престъпление бяха заловени благодарение на старанието на моите хора. — И той вдигна ръце за благословия.

Щом младият крал млъкна, един чиновник излезе напред и с гръмък глас прочете имената и престъпленията на осемнадесетте оковани затворници. Един от тях все още носеше грим на мим.

Каин слушаше обвиненията в „неописуеми“ престъпления и предполагаемите доказателства за участие в заговора за убийството на председателя. Не вярваше, че който и да било от тези хора е действителен член на Меча на свободата, но пък от тях ставаха чудесни изкупителни жертви. Не се съмняваше, че са ги заловили да говорят срещу администрацията. Само това бе достатъчно, за да ги осъдят.

Веднага след провала на заговора Каин бе разбрал, че ще има жесток отговор. Бе прикрил грижливо следите си, бе заличил всичко, което би могло да подскаже, че той, Сарейн или Маккамон са замесени. Не бе оставил никакви доказателства.

Но на председателя Венцеслас те и бездруго не му трябваха.

— Сега, когато престъпниците са предадени на правосъдието, всички ние можем да спим спокойно — каза Базил.

Чистачите се отдръпнаха и оставиха затворниците така, че всички да ги виждат. Полковник Андез и останалите войници в тъмни униформи свалиха от раменете си язерните пушки.

Възелът в стомаха на Каин се стегна още повече. Сарейн сякаш щеше да припадне и той посегна да я подкрепи. Погледът на Базил бе прикован върху осемнадесетте затворници. Един от тях се олюля и се опита да си пробие път през тълпата въпреки оковите. Това движение се оказа поводът, който чакаше Андез. Чистачите започнаха да стрелят с язерните си пушки.

Всичките осемнадесет затворници бяха превърнати в димящи късове месо. Касапницата продължи само секунди, но вонящият пушек остана да се вие във въздуха. Сред тълпата изригнаха крясъци, които по някакъв начин Базил възприе като аплодисменти.

С отработен маниер Андез излая някаква заповед и стражите преметнаха пушките си през рамо и отстъпиха назад в идеални редици. Крал Рори се олюля на трона си. За един дълъг миг над площада се възцари мълчание.

— Защо не говори? — промърмори Базил. — Знае какво трябва да направи.

Най-после момчето се освести и се изправи. Заговори отначало със заекване, но после по-силно:

— Моля ви, не ни принуждавайте да го правим пак. Бъдете верни на правителството си. Помогнете ни да постигнем победа. Това е единственото, което искам от вас като ваш крал.

— Не е зле — каза Базил. — Като за първо изпълнение изобщо не е зле.

— Прав е — успя да каже Сарейн. — Да се надяваме, че никога няма да ни се наложи да го правим отново.

90.Съливан Голд

Два дни след ужасяващата публична екзекуция Съливан отвори вратата и видя на прага полковник Андез в блестяща от чистота униформа. Придружаваха я шестима от нейните главорези, готови да се нахвърлят върху него.

— Кажи им да се махат — обади се кисело Лидия от кухнята.

— Моля ви, не заставайте на пътя ни, госпожо Голд — каза студено полковник Андез.

С кухненска кърпа в ръце Лидия измарширува напред. Лицето й бе изпито и изтощено.

— Поискай да видиш разрешението за претърсване, Съливан. Не сме длъжни да ги пускаме вкъщи. Има закони…

Този злополучен съвет обаче разяри чистачите и те изблъскаха Съливан настрана и влязоха.

— Ей, чакайте! — викна той. — Това е частна собственост! Ще повикам полицията.

— Ние сме полицията.

Лидия се изпречи на пътя им.

— Не, не сте. Вие сте просто банда разбойници.

Съливан сграбчи жена си и я принуди да стои мирно. Вече бе видял хладнокръвието, с което тези хора бяха застреляли предполагаемите съучастници в заговора срещу председателя.

— Лидия, спри!

— Кажи им на тях да спрат! Защо им позволяваш да те тъпчат така? — Тя го изгледа сърдито. — Не трябва да им се оставяме. Не можем просто да позволим това да продължава. Не е редно!

Униформените мъже и жени започнаха да преобръщат мебелите, преобърнаха цяла лавица с книги, отвориха шкафовете в кухнята и започнаха да разхвърлят навсякъде чинии, тенджери и тигани.

— Моля ви, просто ми кажете какво търсите! — извика Съливан.

— Доказателства — каза Андез.

— Доказателства за какво?

— За всичко, което успеем да намерим. Получихме няколко донесения за вас и особено за съпругата ви. — Андез се усмихна, докато хората й преобръщаха масата за хранене с краката нагоре, сякаш очакваха да намерят от долната страна на плота таен предавател.

Предишния ден ресторантът на сина му Джером бе ограбен, а прозорците — изпочупени. Други членове на семейството бяха тероризирани или у дома, или на работните си места. Чистачите бяха отишли в счетоводния кабинет на дъщеря му Патрис и бяха поставили на вратата електронна ключалка, бизнесът й бил прекратен „до второ нареждане“. Други две от дъщерите на Съливан и един от синовете му бяха арестувани, а на подрастващия му внук Филип му бяха прекратили изключително престижна стипендия без никакво обяснение.

Сега, докато униформените тършуваха из къщата и правеха всичко възможно да преобърнат колкото се може повече мебели и вещи, гневът на Лидия достигна връхната си точка. Съливан разбра какво ще се случи, но не бе достатъчно бърз, за да я спре. Тя се нахвърли върху Андез и я заудря по раменете и гърба с костеливите си юмруци. Останалите се нахвърлиха върху нея. Съливан им изкрещя да спрат, уплашен, че