Изражението на Базил се колебаеше между самодоволно удовлетворение и ярост.
— Това е достатъчно, капитане. Благодаря, че улеснихте нещата.
Полковник Андез подсвирна кратко и остро и чистачите насочиха оръжията си и активираха мощността. Просторната зала се изпълни с едва доловимия шум от зареждането.
— Какво направихте? — обърна се с дрезгав шепот Сарейн към Маккамон. Каин сякаш се бе превърнал в статуя, разбрал, че по никакъв начин няма да успее да накара председателя да промени решението си, но Сарейн не искаше да се предаде. Ужасена, тя изкрещя: — Базил, спри това!
Никой дори не погледна към нея.
Изпълнен със студена ярост, председателят се обърна към Маккамон:
— Бих искал да превърна екзекуцията ви в голямо публично събитие, капитан Маккамон — например да ви удавят или да ви отсекат ръцете и краката. — Въздъхна дълбоко, без това обаче да нагъва плата на безупречния му делови костюм. — Но подобно действие би представлявало проблем. Предполагаемите заговорници вече са екзекутирани и хората са доволни. Няма защо да разпространяваме новината, че човек от най-близкото ми обкръжение е предател. Затова екзекуцията ви ще е кратка и незабележима. Така е най-добре.
Сарейн искаше да възрази, че Маккамон не е действал сам, но Каин я сграбчи за китката и я стисна толкова силно, че едва не я счупи. После прочисти гърлото си и заяви:
— Сър, трябва да настоя да спазите съответните съдебни…
Базил направи знак и без да се поколебаят нито за миг, чистачите стреляха.
Маккамон се затресе в конвулсии, от раните му бликна кръв и изпръска двамата му съучастници. Сарейн изкрещя. Капитанът рухна върху виненочервения килим.
Каин не можеше да откъсне поглед от ужасната гледка. Сарейн прехапа устна, мъчеше се да сдържи риданията си. Дори крал Рори не издържа: наведе се от трона и повърна. При тази проява на слабост председателят се намръщи.
После се обърна рязко към стражите:
— Почистете тази мръсотия.
94.
Сирикс
Черните роботи работеха в космоса. Синьо-бялото кълбо на Земята представляваше цел, която бе толкова далеч, макар навярно и не задълго.
Инженерите от ЗВС кръжаха наоколо в специални совалки и капсули, а „инспекторите“ на борда наблюдаваха как производствените черни машини събират още и още отломки, с които да поправят пострадалите кораби на ЗВС. Опитваха се да не се месят, но самото им присъствие спъваше усилията на Сирикс.
Човешките инспектори обръщаха особено внимание на процеса, при който парчетиите и структурните компоненти, които бяха прекалено повредени, за да могат да се използват за корабите на ЗВС, се превръщаха в ъгловати роботски кораби. Методичните черни машини работеха в малки групи и скалъпваха огромни съдове с различна конфигурация. Инспекторите можеха да гледат, колкото си искат. Нямаше начин да разберат възможностите на съдовете, нито да видят скритите нападателни оръжия.
Сирикс можеше без капка съжаление да заповяда на роботите си да се нахвърлят върху досадните хора, които си пъхаха носа навсякъде, да разбият капсулите и да издърпат подпухналите им тела в студения вакуум. Но не искаше да го прави. Все още не. Все още трябваше да спечели от хората прекалено много неща, така че се налагаше да продължи измамата.
Той се качи на един от почти довършените дреднаути. Затрупани с работа ханзейски екипи за контролиране на качеството и инженери от ЗВС щателно проверяваха системата, изгарящи от желание да дадат одобрението си. Докато правеха диагностичните си проверки, щяха да видят точно данните, които очакваха. Микроскопичните скрити клопки бяха разположени прекалено дискретно, за да ги намерят.
Сирикс стъпи на стерилно чистия мостик на гигантския кораб и заподскача на тънките си като пръсти крака към доволния човешки екип.
— Готов съм да предам този дреднаут на Земните въоръжени сили, ако отговаря на изискванията ви.
— О, напълно отговаря! Като нов е. — Мъжът държеше електронния си бележник така, сякаш е свещена книга. — Всичко е подобрено.
— Благодарни сме на вас и роботите ви за великолепната ви работа — обади се вторият инспектор. — Сега корабите са по-бързи и ефективни, отколкото бихме успели да ги направим ние.
Толкова силно искаха да повярват, че роботите наистина смятат да им помогнат. На Сирикс това му се стори иронично, дори забавно.
— В такъв случай очаквам доставката на още сто робота от вашите фабрики.
— Ще подкрепим искането ви. Всичко с корабите изглежда наред.
Новите роботи щяха да се присъединят към работните екипи, за да ускорят работата още повече, и това напълно удовлетворяваше председателя Венцеслас. С появата на всяка партида роботи от земята в космоса четирима от другарите на Сирикс се заемаха с настройката им, като им прехвърляха допълнителни програми, така че новите попълнения да се доближат колкото се може повече до истинските кликиски роботи — дори инсталираха някои от спомените си в отчайващо празните им пространства за памет. Новите машини бяха безпомощни като новородени, но се учеха бързо.
И разбираха най-важната мисия на черните роботи.
За пръв път от края на войната с хидрогите Сирикс наистина започна да се чувства силен. Кой би повярвал, че той и хората ще станат съюзници?
95.
Адар Зан’нх
Въпреки че бе предизвикала цялата Илдирийска империя, Ханзата нямаше да очаква такава мощна атака от страна на Слънчевия флот. Със своите собствени бойни лайнери и почти пълната кохорта, предвождана от тал Ала’нх, адар Зан’нх притежаваше достатъчно огнева мощ, за да надвие човешките военни части.
Въпреки това той взе и петте повредени бойни лайнера от септата, която бе представлявала почетна стража на губернатора Райдек’х, преди фероуите да я изгорят. След като напусна Илдира, откри още две манипули, които патрулираха около границите на империята и охраняваха отломъчните колонии, и с така разширения си флот полетя към Земята.
Всеки пилот, септар, кул и тал бе получил цялата информация, с която адар Зан’нх разполагаше за състава на Земята и на Луната, за местата, където бе най-вероятно да са разположени лостовите кораби на ЗВС, и разположението на базите, най-близки до планетата. Докато бе помагал на хората срещу хидрогите, адарът бе прекарал много време близо до Земята и сега използваше тези си познания.
Докато се приближаваха към целта си, Зан’нх отново прегледа плановете, които бе съставил, преди да напусне Илдира. Бойните му лайнери щяха да предприемат светкавичен удар: да се спуснат върху лунната база, да се възползват от елемента на изненада, да надвият всички части на ЗВС, които намерят там, и да освободят мага-император, а после, вместо да продължи схватката с човешките военни, адарът щеше веднага да се оттегли и на безопасно разстояние от Луната да попита баща си за по-нататъшни инструкции.
След няколко дни пътуване между звездите Слънчевият флот навлезе в слънчевата система на Земята и се отправи директно към Луната, без да губи време за оглед и преценка на общата ситуация. Адар Зан’нх усещаше решителността и ентусиазма на своите хора през тънките нишки на тизма, които свързваха всички илдирийци.
