Магът-император беше там и щеше да почувства пристигането им. Щеше да разбере, че Слънчевият флот е дошъл да го спаси. Джора’х щеше да е готов. Докато корабите се приближаваха все повече към Луната, Зан’нх усещаше нарастващата сила на тизма на баща си. Именно заради това тези войници бяха приели унищожението на Миджистра, точно затова бяха рискували всичко, за да избягат от фероуите.
Екипажът не избухна в диви възторжени викове, както може би биха направили хората, но всички бяха изключително възбудени. Днес най-после щяха да освободят любимия си водач. Магът-император щеше да се завърне при народа си.
Стотици пищно украсени илдирийски бойни кораби обкръжиха Луната със спираща дъха демонстрация на сила. Почти не се забавиха, докато влизаха в орбита. Две манипули останаха по-далеч, за да наблюдават за евентуалното пристигане на подкрепления от ЗВС от по-далечни части на слънчевата система.
Зан’нх бе сигурен, че може да смаже всяка съпротива от страна на относително малобройните войници в тренировъчната лунна база и да освободи мага-император. Останалото щеше да зависи от скоростта. Надяваше се да се справи достатъчно бързо — да влезе и да излезе, преди от ЗВС да успеят да се окопитят и да отвърнат с удар.
Със съвършената координация на небесен парад многобройните бойни лайнери навлязоха в различни орбити над осеяното с кратери пространство и насочиха оръжията си към покритото с купол селище и павираните зони за кацане. Точно както очакваше, корабите в лунната база — тежки бойни, малки товарни, транспортни и бързи куриерски — бяха съвсем малко. По-голямата част от флота на ЗВС бе разположена близо до Земята.
За свое огромно възмущение адарът видя пленения флагмански кораб — личният кораб на мага- император — да се рее ниско в орбита, без светлини и почти без хора. Макар че мисълта да изпрати бойци да върнат пленения боен лайнер бе много съблазнителна, не това бе неговата задача. Нямаше да изложи на риск успеха на мисията.
— Предайте по всички известни ни канали на ЗВС — каза той от командното ядро. — Говори адар Зан’нх от Илдирийския слънчев флот. Предайте ни мага-император Джора’х и всички илдирийски затворници. Ако се съпротивлявате, ще пострадате тежко, а ние все пак ще освободим своя водач.
Под тях зазвучаха аларми. По различните канали отекнаха невярващи викове. След броени мигове излетяха десетки кораби, макар да бе очевидно, че не могат да победят Слънчевия флот. Една манта се отдели от движещо се в орбита депо за гориво и закръжи наоколо, сякаш искаше да се хвърли в атака сама срещу целия Слънчев флот, но за щастие капитанът й си промени намерението. Няколко куриерски кораба на ЗВС бързо излетяха от базата и се устремиха към космоса.
— Адаре, многобройни кораби се промъкват през мрежата ни. Няколко съобщения за извънредна ситуация са изпратени към Земята.
— Значи трябва да действаме бързо.
Базата на ЗВС се затваряше според някакви стандартни процедури за извънредни ситуации — поне така си помисли Зан’нх. Куполите за достъп се затвориха, а въздушните шлюзове се деактивираха, така че илдирийските войници да не могат да проникнат през тях.
Зан’нх не бе очаквал незабавна капитулация. Следващата му команда към корабите беше:
— Насочете всички катери към повърхността на луната.
Отлично знаеше какво впечатление ще създаде това: всеки вражески командир щеше да се стресне. Земните въоръжени сили не можеха да се изправят срещу такава демонстрация на сила — а и това съвсем не бе само демонстрация.
В прииждащи една след друга вълни стотици хиляди войници от Слънчевия флот кацнаха на Луната, всички въоръжени и тренирани… и всички с една-единствена цел.
Зан’нх предаде ултиматума си на командира на базата.
— Готов съм да унищожа всеки купол, всяка база и всеки кораб, ако веднага не освободите нашия маг- император.
96.
Магът-император Джора’х
Дълбоко в тунелите на лунната база запищяха аларми и войниците от ЗВС се разтичаха уплашено. Джора’х знаеше, че не става въпрос за тренировка.
— Нападат ни! — възкликна Нира. — Но кой? Пак ли хидрогите? Или фероуите? Кликиските роботи?
Джора’х почувства вълнението в тизма.
— Не. — Притисна длан към гърдите си и се помъчи да определи какво точно представлява слабото ехо. — Илдирийците са — много илдирийци… Слънчевият флот. Води ги адар Зан’нх.
Нира затаи дъх. Сега и тя го почувства.
— Да, а също и Осира’х! Тя им е показала къде точно се намираме.
В коридора се разнасяха заповеди по високоговорителя кои части къде да застанат. Останали без дъх войници се завтекоха към арсеналите, пилоти хукнаха към корабите си. Осигурителни врати с трясък се затваряха. Само след няколко мига съобщиха, че са затворили всички въздушни шлюзове, за да се предотврати всяко влизане в базата.
— Уплашени са — каза Нира. — И то много.
— Така и трябва. Слънчевият флот възнамерява да ме освободи на всяка цена.
Магът-император се изправи в целия си ръст. Пристигането на хилядите илдирийци го бе заредило със сила и енергия. Останалите пленници също щяха да го почувстват, всички до един.
Той впери поглед в заключената врата на помещението с каменни стени, в което ги държаха затворени, и зачака. Знаеше, че скоро ще го потърсят.
Повече от петдесет души в униформа се струпаха пред стаите на илдирийските затворници. Очевидно някои от войниците на ЗВС смятаха да превърнат тези коридори в център на последната си съпротива.
Мършавият комендант разблъска с лакти уплашените войници. Обезумелите му очи сякаш щяха да изскочат от орбитите, изразът му издаваше, че е на прага на лудостта. Той стигна до вратата на стаята, в която държаха Джора’х, спря на прага и си пое дъх, сякаш събираше смелост.
Магът-император го погледна решително. Нямаше намерение да прави никакви отстъпки на човека, който доброволно бе следвал отвратителните заповеди на председателя Венцеслас.
Комендантът отключи прозрачната врата, отвори я и влезе.
— Вашият Слънчев флот е пристигнал — стотици кораби. Стотици! Обсадили са базата. Не мога да разбера как са успели да разберат точно къде се намирате.
Джора’х се усмихна.
— Всички илдирийци могат да почувстват присъствието на своя маг-император. Ние сме свързани по начин, по който хората не са.
Гласът на Тилтон звучеше уплашено, но примирено:
— Невъзможно е нашите подкрепления да пристигнат навреме, но не мисля, че вашият адар е готов да поведе продължителна битка. Времето е от огромна важност за него и той настоява за незабавното ви освобождаване. Хиляди малки катери кацат на Луната и ние няма да можем да устоим дълго. — Поклати глава. — Лично аз смятам, че не си струвате всички неприятности, които ни създавате.
Джора’х сви рамене.
— Тогава ме освободете.
Тилтон извади пистолета си.
— Несъмнено вашите хора ще са много натъжени, ако ви заварят мъртъв. Вие сте единственият ми коз за преговори.
Нира застана между Джора’х и оръжието.
— Няма да го убиете.
Тилтон изглеждаше повече объркан, отколкото ядосан.
— Смятате, че няма да застрелям и двама ви, ако се стигне до това? Ако ми се наложи?
— Ако нараните мен или някого от нас — проговори Джора’х с глас, студен и твърд като стомана, — ви уверявам, че моят Слънчев флот ще убие всеки човек в тази база. Ще почувстват мига на смъртта ми. Видяхте как се бориха моите стражи — едва една шепа илдирийци, — когато се опитаха да ме освободят.
