— Знам къде живее — извика учителката след него. — Алис.
Ларсън се закова и се върна обратно при нея, предчувствайки, че полицията ще пристигне всеки момент, но се нуждаеше от бърза информация.
Тя започна да обяснява с такъв тон, сякаш си говореше сама.
— Веднъж ги закарах двете у тях.
От това, което Ларсън вече знаеше, точно тази информация бе станала причина колежката на Алис да бъде отвлечена.
— Деби не трябваше да му казва това — продължи жената. — Просто не трябваше. Аз не бих го направила.
Ларсън нежно постави ръка на рамото й. Едно обикновено докосване може да даде неочаквани резултати. Прошепна й:
— Трябва ми адресът.
Когато тя го погледна втренчено, той добави:
— Ако ми помогнеш, може да го спрем.
17.
Хоуп Стивънс, понастоящем Алис Стивънсън, връхлетя през вратите на еврейската болница „Бейнс“, зашеметена от светлинното шоу, създадено от проблясващите буркани на полицейски коли и на линейките. Силна болка бе стиснала гърдите й, но тя продължаваше да тича. Оглеждаше всичко, покрай което минава, и особено внимаваше някой да не я следи.
Бореше се с майчинските си инстинкти, защото разбираше колко много любопитни погледи може да привлече, нахлувайки с гръм и трясък в занималнята; застави краката си да забавят темпото и започна да диша дълбоко, за да се успокои поне малко и да може да говори ясно и спокойно, без да издава притеснението си.
Почувства се слаба и уязвима. Сигурно я търсеха както правителствени агенти, така и Ромеро. Само преди ден тя планираше живота си спокойно. Сега, в този критичен момент, Хоуп не само не можеше да открие Пени, но бе главният виновник за нейното бягство.
Стигна до мазето, където се помещаваше детското отделение, по заобиколен път, известен само на служителите в болницата. Редица боядисани в различни цветове тунели и подземни коридори останаха зад гърба й, докато преминаваше покрай централната сграда на „Бейнс“ по пътя към подземния комплекс на детското отделение.
Положи усилие да понамали темпото, за да не привлича излишно внимание. Озова се пред групичка от униформи и престилки, скупчени пред входа на занималнята. Бореше се със завладелите я чувства на вина и песимизъм и дори не попита какво се е случило. Вместо това предпочете да се ослушва и да събира информация, която щеше впоследствие да систематизира. Нарушител. Искал е адрес. Няма пострадали деца. Въпреки че най-сетне можа да се поуспокои, Хоуп продължаваше да се измъчва от чувствата на безнадеждност и самообвинение.
Зад нея приближи униформен полицай, който й препречи единствения лесен изход, притискайки я към групата.
Тогава някакъв глас извика името й:
— Алис?
Тя се обърна и видя учуденото лице на Филис, която се бе подала от една врата наблизо и се оглеждаше. Алис бързо отиде при нея, разминавайки се на косъм с ченгето, което почти не я удостои с поглед.
— Пени?
— Не сме я виждали днес… — каза Филис. — Един мъж… един ужасен мъж, Алис…
— Тя не е била тук? Не е идвала тук?
— Днес? Не. Слушай… Толкова съжалявам… Сълзи потекоха от очите на Филис и изглеждаше, че това не й бе за първи път днес.
Алис посрещна новините за дъщеря си с облекчение, макар това да означаваше, че Пени все още липсва.
— Какъв беше този мъж?
— Полицай или поне беше облечен като такъв. Не бихме го пуснали… не бихме отворили вратата…
Насълзените, зачервени очи на Филис срещнаха погледа на Алис, когато й съобщи:
— Казахме му къде живееш.
Алис се отдръпна и бавно започна да се отдалечава, стараейки се да не привлича внимание към себе си. Почувства, че сърцето й навярно всеки момент ще спре от болката в гърдите, но пищенето в ушите я накара да продължи.
— Ей, госпожо! — Един дълбок мъжки глас извика след нея: — Вие! Госпожо!
Тя се отправи наляво, после надясно и отново надясно. Никога нямаше да им позволи да я хванат в тези коридори.
18.
— Пени?
Момичето рязко се обърна, с което даде да се разбере, че е тя.
Паоло се изправи и й остави време да възприеме полицейската му униформа.
— Аз съм полицай Родригес.
Момиченцето — колко е миличка само! — обаче се отдръпна от таблото на домофона и отиде в ъгъла.
— Не ми е разрешено да говоря с непознати… Ще викам, ако се приближите.
И добре научено…
— И точно така трябва да постъпваш, млада госпожице, каза той — ако бях непознат.
Той се приближи на още една крачка. Докато я гледаше, тя не можеше да влезе в сградата и стоеше притисната до таблото с домофона. Изглежда, майка й не си беше у дома. Той реши да се възползва от това.
— Аз не съм непознат, а съм полицай, на когото му е наредено да те открие и отведе при майка ти. Как ти се струва това?
Тя наведе глава по чудноват начин, като куче.
— Тя е в болницата. Еврейската болница „Бейнс“. Пени явно приемаше всичко това за чиста монета, но челцето й бе смръщено от безпокойство. На основата на събраната от портфейлите информация, Паоло реши да се възползва от притеснението й.
— С госпожа Гилеспи от занималнята се е случило нещо неприятно. Майка ти очаква с нетърпение да те заведа там и да видите как е.
— Какво се е случило? — Любопитството на момиченцето бе надделяло.
Паоло протегна ръка към нея и отново нещо му напомни за предпазливо улично куче.
— Ще вземем автобуса — каза й той. — Какво, не знаеше ли, че и полицаите се возят в автобус? Ще отидем да намерим майка ти.
Мислеше с един ход напред и осъзна, че ще му се наложи да наеме или открадне кола, но и двата варианта криеха голям риск.
Очите й постепенно се успокоиха, въпреки че остана нащрек.
— Или… — продължи той — ако искаш, можеш да останеш тук, ако ми обещаеш, че няма да мърдаш никъде. Бих могъл да се върна и да кажа на майка ти, че съм те намерил и че си добре, но не си пожелала да дойдеш с мен…
Той се обърна, като отлично знаеше каква ще бъде реакцията й.
— Чакайте! — извика тя, преди още да беше направил и две крачки.
Готов за нападение, готов за контраудар.
Той чу тропота на малките й крачета, избърса потната си ръка в униформата и я протегна, за да може момиченцето да се хване за нея.
19.
Трил Хемптън играеше ролята на заместник-шериф, на когото не му пука от нищо и е твърде хладнокръвен, за да бъде впечатлен от каквото и да било. Затова, когато въодушевен прекъсна обаждането на Ларсън, той веднага му обърна внимание.
— Точно навреме! — извика Хемптън. — Току-що получихме съобщение от Контрола по вътрешни полети. Изглежда, са идентифицирали човек с белег, подобен на папийонка на предмишницата. Хубаво е, че поне някой поглежда сигналите, които пускаме, колкото и невероятно да изглежда това. Ако е нашият човек, значи е бил засечен по време на сутрешен полет от Минеаполис до Сейнт Луис. Купил си е билета под името Родригес.
— Така си и знаех — каза Ларсън. — Това е той, човекът, който уби Бени, хващам се на бас. А най-хубавото е, че съм на не повече от няколко минути зад него. Най-много половин час. Обаждам се за подкрепление.
Докато обясняваше, Ларсън се движеше почти на зигзаг в опитите да се измъкне от трафика.
— Дай ми точното местонахождение — каза Хемптън.
— Адресът се намира на площад „Джеферсън“. — Ларсън продиктува номера.
— Със Стъби напредваме с Марковиц. Ще те настигнем най-много до 10 минути. Ще поддържаме връзка.
За Ларсън татуировката, забелязана от охраната на летището, безспорно свързваше пътника с Ромеро. Сега полицията можеше да получи съдействие от Федералното бюро за разследване, дори от Интерпол и да проследи пътя на заподозрения, истинската му самоличност, кой и как го финансира и всичко останало.
Ларсън мина два пъти на червено и замалко не катастрофира, като премина в насрещното платно, за да изпревари една кола. Тази случка бе добър повод да си напомни да не губи контрол.
Когато наближи сградата на площад „Джеферсън“, първо чу, а после и забеляза на една пряка зад себе си бързо приближаващата се патрулна кола с включени светлини и сирени. Той отби и слезе от джипа. Воят на сирените все повече се усилваше. С третия шут той откърти вратата от касата, избута я с рамо и влезе в сградата. Сирените замряха — бяха паркирали до бордюра.
Ларсън не видя Стивънсън или Стивънс на таблото на домофона. Но на звънеца на 202-ри апартамент липсваше име и това привлече вниманието му. Той се затича към табелката с надпис ИЗХОД и стълбите, които знаеше, че ще намери зад нея, като остави зад гърба си бавния асансьор. Надяваше се, че
