Марк млъкна и се загледа в движението. Допускаше, че са заловили Джери, иначе нямаше откъде да знаят, че той, Марк, ще бъде на гарата. Възможно ли беше да са хванали Джери и той да си е развързал езика и да сключва сделки? Категорично не.
Джери не беше казал нито дума. Не беше получил тази възможност. В пет и петнайсет го изведоха от ареста и го заведоха в офиса на ФБР през няколко преки. Вкараха го в зала за разпит и го настаниха до масата. Свалиха му белезниците и му донесоха чаша кафе. Влезе агент на име Макгрегър, свали сакото си, седна и заговори. Беше дружелюбен тип и накрая стигна и до прочитането на правата.
— Арестуван ли сте друг път? — попита Макгрегър.
Джери беше и точно затова знаеше, че това приятелче Макгрегър има копие от досието му.
— Да — отговори той.
— Колко пъти?
— Вижте, господин агент, вие току-що ми казахте, че имам право да мълча. Няма да кажа нито дума и искам адвокат, ясно?
— Разбира се — отговори Макгрегър и излезе от стаята.
Марк се намираше в друга стая в съседния коридор. Макгрегър влезе и изпълни същия ритуал. Пийнаха кафе и си побъбриха за правата. Имаха заповед за обиск и бяха претърсили чантата на Марк, в която бяха намерили най-различни интересни неща. Макгрегър отвори голям плик, извади няколко пластмасови карти и започна да ги реди на масата.
— Намерихме ги в портфейла ви, господин Марк Дрискол. Шофьорска книжка от Мериленд — снимката е лоша, имате много коса и буйни вежди; две валидни кредитни карти, временен ловен билет, издаден в Пенсилвания. — Агентът добави още карти към вече изложените. — А тези намерихме в чантата ви. Шофьорска книжка от Кентъки, издадена на Арнолд Сойър, пак с много буйна коса. И една фалшива кредитна карта.
Макгрегър бавно извади още карти.
— Фалшива шофьорска книжка от Флорида — тук сте с очила и брада. Господин Лутър Банахан. И този наистина качествено изработен фалшив паспорт, издаден в Хюстън на Клайд Д. Мейзи заедно с шофьорска книжка и две фалшиви кредитни карти.
Картите покриха цялата маса. На Марк му се догади, но стисна зъби и се помъчи да вдигне рамене. И какво от това?
— Доста впечатляващо — отбеляза Макгрегър. — Проверихме ги всичките и знаем, че истинското ви име е Дрискол, но нямате постоянен адрес, защото все сте на път.
— Това въпрос ли е?
— Не, още не.
— Добре, защото нищо няма да ви кажа. Имам право на адвокат и най-добре ми намерете.
— Добре. Странно е, че на всички тези снимки имате много коса, понякога дори бакенбарди, и винаги рунтави вежди. А сега не. Криете ли се от нещо, Марк?
— Искам адвокат.
— Ама разбира се. Я ми кажете, Марк, не сме намерили документи на Невил Манчин, преподавател от Портландския университет. Името звучи ли ви познато?
Познато ли? Беше като чук по главата.
През огледалото към Марк беше насочена камера с висока резолюция. В друга стая още двама специалисти по водене на разпит, и двамата обучени да надушват кога заподозрени или свидетели лъжат, наблюдаваха зениците, горната устна, мускулите на челюстта, положението на главата. Споменаването на Невил Манчин стъписа заподозряния. Когато Марк отговори неубедително: „Ами няма да говоря, искам адвокат“, и двамата специалисти кимнаха и се усмихнаха. Бяха го спипали.
Макгрегър излезе от стаята, поговори с колегите си и после влезе при Джери. Седна, усмихна се, изчака доста дълго и попита:
— Е, Джери, още ли отказваш да говориш?
— Искам адвокат.
— Разбира се, ясно, ще се опитаме да ти намерим. Май не си много разговорлив.
— Искам адвокат.
— Приятелят ти Марк е много по-услужлив.
Джери преглътна измъчено. Надяваше се, че Марк е успял да напусне града с влак. Явно не. Какво се беше случило, по дяволите? Как така ги бяха сипали толкова бързо? Вчера по същото време седяха в хижата и играеха карти, пиеха бира и се радваха на съвършеното си престъпление.
Няма как Марк вече да беше пропял.
Макгрегър посочи лявата ръка на Джери и попита:
— Имаш лепенка. Да не си се порязал?
— Искам адвокат.
— Да повикаме ли лекар?
