ги преместят след около седмица във второто скривалище — евтин апартамент в беден квартал в Алънтаун в Пенсилвания. След десет дни щяха да се срещнат с Джери и с Марк в скривалището и четиримата щяха да начертаят нов солиден план. А междувременно Марк щеше да се свърже с евентуален посредник, когото познаваше от много години — опитен играч в сенчестия свят на откраднатите предмети на изкуството. Използвайки тайния код в бранша, той щеше да пусне слуха, че знае нещо за ръкописите на Фицджералд. Но нищо повече, преди отново всички да се срещнат.
12
Каръл, която живееше в апартамента на Джери, излезе в четири и половина сама. Проследиха я до магазина за хранителни стоки през няколко преки. Бързо взеха решение да не влизат в апартамента, не и по това време. Имаше прекалено много съседи. Една думичка от тях, и наблюдението им щеше да се компрометира. Каръл не подозираше, че я наблюдават толкова отблизо. Докато тя пазаруваше, агентите поставиха две проследяващи устройства под калниците на колата ?. Други двама агенти — жени с екипи за джогинг — проследиха какво пазарува тя (нищо интересно). Когато Каръл изпрати есемес на майка си, съобщението беше прочетено и записано. Когато се обади на приятелката си, агентите слушаха всяка дума. Когато се отби в някакъв бар, агент по джинси предложи да ? купи питие. Когато се върна у дома към девет часа, всяка нейна стъпка беше наблюдавана, заснета на видео и записана.
13
В това време гаджето ? пиеше бира и четеше „Великият Гетсби“ в хамак на задната веранда, на брега на красивото езеро. Марк и Трей бяха излезли в езерото с лодка и кротко бяха пуснали въдиците за платика, а Дени печеше стекове на скарата. По залез излезе студен вятър и четиримата ловци се събраха в дневната край пращящия огън. Точно в осем часа всеки извади проследяващото си устройство, набра кода си и напечата думата „Чисто“ — включително Ахмед в Бъфало. Всичко беше спокойно.
Животът наистина беше хубав. По-малко от двайсет и четири часа по-рано бяха в кампуса, криеха се в тъмното, напрегнати донемайкъде, но и въодушевени от тръпката на преследването. Планът им беше сработил безупречно и скоро щяха да разполагат с парите в брой. Размяната нямаше да бъде лесна, но щяха да се оправят с нея по-късно.
14
Алкохолът помагаше, но сънят споходи трудно и четиримата. Рано на следващата сутрин, докато Дени приготвяше яйца и бекон и се наливаше с черно кафе, Марк седеше на бара пред един лаптоп и преглеждаше водещите новини от Източното крайбрежие.
— Нищо — докладва той. — Пишат много за бъркотията в кампуса, която вече официално определят като номер, но нито дума за ръкописите.
— Сигурен съм, че се стараят да не го разгласяват — каза Дени.
— Добре де, но колко дълго?
— Не много. Не е възможно да държиш пресата настрани от такава история. Днес или утре ще се разчуе.
— Не мога да реша дали това е хубаво или лошо.
— Нито едното, нито другото.
Трей влезе в кухнята току-що обръснат. Потърка гордо главата си и попита:
— Какво мислите?
— Превъзходно — отговори Марк.
— Нищо не помага — отбеляза Дени.
Никой от четиримата не изглеждаше като двайсет и четири часа по-рано. Трей и Марк бяха обръснали всичко — брада, коса, вежди. Дени и Джери бяха обръснали брадите си и бяха променили цвета на косите си. От пясъчнорус Дени беше станал тъмнокестеняв. Джери беше светлориж. И четиримата носеха шапки и очила, които сменяха всеки ден. Знаеха, че са заснети на видео, бяха наясно и с възможностите на софтуера за разпознаване на лица на ФБР. Бяха допуснали грешки, но старанието им да ги помнят бързо се топеше. Време беше да преминат към следващата фаза.
Имаше и известна напереност, естествена последица от идеалното престъпление. Бяха се запознали година по-рано, когато Трей и Джери, двамата
