— И дума да не става — рече Харф. — Вече дадох под наем стаята. — Веселяка Харф бе дребен и кокалест, с тесен череп и устни, тънки като паяжина. Той се вмъкна дебнешком в стаята, като се оглеждаше за следи от повреда на имуществото си. Една от най-характерните му особености бе убеждението, че най- милите хора са способни на най-лоши престъпления.
— Кога идват наемателите? — запита Масрин.
— Следобед. И искам да се махнете, преди да са дошли.
— Не бихме ли могли да се разберем някак си? — запита Масрин.
Абсурдността на положението го порази. Той не можеше да слезе по стълбището. Ако Харф го принудеше да стори това, той щеше да се озове в праисторическия Ню Йорк, където завръщането му сигурно се очакваше с нетърпение.
Ето ти го и всеобхватния проблем на парадокса!
— Зле ми е — промълви Кей сподавено. — Не съм в състояние да си тръгна.
— От какво ти е зле? Щом не си добре, ще повикам линейка — каза Харф, оглеждайки се подозрително из стаята за някакви следи от чума.
— С удоволствие ще ви платя двоен наем, ако ни оставите още мъничко тук — каза Масрин.
Харф се почеса по главата и се втренчи в Масрин. Той обърса нос с опакото на ръката си и попита:
— Къде са парите?
Масрин осъзна, че има само десет долара и билетите за влака. Той и Кей щяха да помолят за аванс още с пристигането си в колежа.
— Нямате пукната пара, нали? — каза Харф. — Мислех, че сте си намерили работа в някакво училище.
— Това е истина — заяви Кей твърдо.
— Ами тогава защо не идете там и не се махнете от къщата ми? — запита Харф.
Двамата стояха безмълвни. Харф ги изгледа свирепо.
— Доста подозрително. Махайте се преди обед или ще повикам полицай.
— Почакайте! — извика Масрин. — Ние сме си платили наема за днес. Стаята е наша до дванадесет часа в полунощ.
Харф го погледна вторачено. Обърса отново носа си замислено. Не се опитвайте да пресрочите и минутка — каза той, като излизаше от стаята.
Веднага том Харф си отиде. Кей побърза да затвори вратата.
— Скъпи — каза тя, — защо не повикаме някои учени тук, в Ню Йорк, и да им кажем какво се е случило. Сигурна съм, че те ще уредят нещо, докато… колко дълго ще трябва да останем тук?
— Докато поправят пробива — отвърна Масрин. — Но ние не можем да кажем за това никому, особено пък на учените.
— Защо? — запита Кей.
— Виж какво, най-важното е, както ти казах, да се избегне парадоксът. Това означава, че трябва да стоя настрана и от миналото, и от бъдещето. Ясно ли е?
— Щом казваш — примири се Кей.
— Ще повикаме екип учени и какво ще стане? Естествено, те са скептични. Ще поискат да ме
Ще повикат фотографи, за да се убедят, че не хипнотизирам учените. След това те ще поискат доказателства. Ще поискат да им донеса от там салп или една от онези тояги. Вестниците ще се доберат до това. И неизбежно някъде по този път аз ще създам парадокс. А знаеш ли какво ще стане тогава?
— Не, не знам, но и ти не знаеш.
— Аз знам — рече Масрин убедено. — Щом веднъж се създаде парадокс, агентът — човекът, който го е причинил, тоест аз — ще изчезне. Завинаги. И тогава ще влезе в книгите като още една неразрешена загадка. И така парадоксът ще се отстрани по най-лесния начин — като се премахне парадоксалният елемент.
— Ако мислиш, че си в опасност, тогава, разбира се, няма да викаме никакви учени — каза Кей. — Макар че бих искала да знам какво целиш. Не разбирам нищо от това, което казваш. — Тя отиде до прозореца и погледна навън. Там беше Ню Йорк, а отвъд някъде бе Айова, където трябваше да отидат. Тя погледна часовника си. Вече бяха изпуснали влака.
— Позвъни в колежа — помоли Масрин. — Кажи им, че ще се забавя няколко дни.
— Дали ще е само няколко дни? — запита Кей. — Как изобщо ще се измъкнеш оттук?
— Е, отворът във времето не е вечен — каза Масрин. — Той ще се затвори, ако не се пъхам в него.
— Но ние можем да останем тук само до полунощ. А след това какво ще стане?
— Не знам — каза Масрин. — Можем само да се надяваме, че дотогава ще го поправят.
ДО: ЦЕНТЪРА
Кантора 41
НА ВНИМАНИЕТО НА: Пом.-контрольор Миглийз
ОТ: Контрактор Кариеномен
ОТНОСНО: Метагалактика МОРСТТ
Уважаеми господине,
Приложена ви изпращам моята оферта за изработване на нова метагалактика в района с кодово название МОРСТТ. Ако напоследък сте чували някои коментари из артистичните среди, мисля, че ще се убедите, че използването на нестабилни атоми в Метагалактика АТТАЛА бе обявено за „първия велик напредък в съзидателното техническо творчество след внедряването на променливия времепоток“. Виж приложените рецензии.
Моята артистичност предизвика много ласкави отзиви.
Повечето от несъответствията — естествени несъответствия, позволявам си да ви напомня — в Метагалактика АТТАЛА бяха отстранени. Продължавам да работя с травмирания в пробива на времето. Той засвидетелствува пълна готовност да сътрудничи, доколкото би могъл да направи това, с всичките различни влияния около себе си.
Засега съм съединил ръбовете на пробива и съм ги оставил да се втвърдяват. Надявам се индивидът да остане неподвижен, тъй като наистина нямам желание да отстранявам някого или нещо. В края на краищата всеки човек, всяка планета, всяка звездна система, колкото и незначителни да са, са неразделна част от моята метагалактическа схема.
Във всеки случай творението ми е артистично.
Очакваме с радост вашия приемателен оглед. Моля да вземете под внимание разположенията на галактиките около метагалактическия център. Те са красив блян, който човек би искал да носи винаги у себе си.
Моля да разгледате офертата ми за проекта на Метагалактика МОРСТТ в светлината на постиженията ми досега.
Все още очаквам заплащането за Метагалактика АТТАЛА.
Приложено:
