1 бр. оферта за проект на Метагалактика МОРСТТ
3 бр. критични рецензии относно Метагалактика АТТАЛА
— Часът е единадесет и четиридесет и пет — каза Кей нервно. — Мислиш ли, че можем да тръгнем вече?
— Нека почакаме още няколко минути — каза Масрин. Той чуваше как Харф дебне на площадката, очаквайки с нетърпение да удари полунощ.
Масрин наблюдаваше как часовникът му отмерва секундите.
В дванадесет без пет той реши, че може да опита. Ако пробивът не бе поправен до този момент, пет минути повече нямаше да променят нещата.
Постави куфара върху тоалетната масичка и подложи отдолу един стол.
— Какво ще правиш? — запита Кей.
— Не ми се иска да изпробвам тези стъпала нощем — каза Масрин. — Достатъчно неприятно е да си играем с онези индианци през деня. Вместо това ще опитам да се изкача нагоре.
Тя му отправи поглед, изпълнен с предчувствия за провал.
— Всичко това не е от стъпалата — повтори й Масрин. — А от самото изкачване и слизане. Критичното разстояние изглежда около пет фута. Смятам, че тази височина е напълно достатъчна.
Кей нервничеше, свивайки и отпускайки юмруци, докато Масрин се качваше на стола. Той постави единия си крак на тоалетната масичка, след това и другия и се изправи.
— Мисля, че е добре — рече, като залитна леко. — Ще опитам малко по-нависоко.
Покачи се върху куфара. И изчезна.
Беше ден и той се намираше в някакъв град. Но градът не приличаше на Ню Йорк. Беше смайващо красиво, толкова красиво, че Масрин не посмя да диша от страх да не наруши мимолетната прелест.
Това бе град с изящни тънки кули и сгради. И хора. Но какви хора, помисли си Масрин, като изпусна дъха си с въздишка.
Те имаха синя кожа. Светлината бе зелена и идваше от обагрено в зелено слънце.
Масрин пое дъх и се задави. Отново понечи да вдъхне въздух и започна да губи равновесие. В града нямаше никакъв въздух. Поне нямаше въздух, който той би могъл да диша. Потърси опора назад и се преметна надолу.
Приземи се задавен и сгърчен на пода в стаята си.
След малко той задиша отново. Чу Харф да удря по вратата. Масрин се олюля на краката си и се помъчи да измисли нещо. Той познаваше Харф, който вероятно бе сигурен вече, че Масрин оглавява мафията. Щеше да повика полицай, ако не си отидеха. А това щеше да доведе накрая до…
— Слушай — каза той на Кей. — Хрумна ми една идея.
Гърлото му още гореше от атмосферата на бъдещето. Въпреки всичко, каза на себе си, нямаше причина да е толкова изненадан. Беше направил твърде голям скок напред. Съставът на земната атмосфера сигурно се бе променил постепенно и хората се бяха адаптирали към него. Но за него бе отрова.
— Сега има две възможности — каза на Кей. — Едната, че под праисторическия пласт има друг, по- ранен пласт. Втората, че праисторическият пласт е само временно прекъсване във времето и под него се намира днешният Ню Йорк. Следиш ли мисълта ми?
— Не.
— Ще се опитам да сляза под праисторическия пласт. Това може да ме изведе долу на приземния етаж. Ясно е, че по-лошо от това не може да стане.
Кей се замисли върху логиката да навлезеш хиляди години в миналото, за да извървиш няколко фута надолу, но не каза нищо.
Масрин отвори вратата и излезе на стълбището, придружен от Кей.
— Пожелай ми успех — каза той.
— Успех ли? — извика от долната площадка мистър Харф. — Да се махате оттука!
Масрин потъна надолу по стълбите.
В праисторическия Ню Йорк бе същото утро и диваците все още го очакваха. Масрин прецени, че тук бе изминало не повече от половин час. Нямаше време да се учудва защо.
Беше ги изненадал и имаше преднина от двадесет ярда, преди да го забележат. Те го погнаха и Масрин потърси падина. Трябваше да слезе пет фута надолу, за да се измъкне.
Той съзря вдлъбнатина и скочи надолу.
Беше попаднал във вода. Но не на повърхността, а
Сигурно бе навлязъл във времето, когато тази област се е намирала под Атлантика.
Масрин зарита яростно, тъпанчетата на ушите му като че ли щяха да се пукнат. Заиздига се към повърхността и…
Беше отново в равнината, от него се стичаше вода.
Този път на диваците им дойде твърде много. Те видяха как той внезапно се изправи пред тях, изкрещяха от ужас и хукнаха.
Този воден дух се оказа доста силно преживяване за тях.
Уморен, Масрин се върна при хълма, изкачи го и се намери отново на стълбището.
Кей го гледаше вторачено, долната челюст на Харф висеше отпусната. Масрин се усмихна с усилие.
— Мистър Харф — каза той. — Бихте ли дошли в стаята ми? Има нещо, което искам да ви кажа.
ДО: ЦЕНТЪРА
Кантора 41
НА ВНИМАНИЕТО НА: Пом.-контрольор Миглийз
ОТ: Контрактор Кариеномен
ОТНОСНО: Метагалактика МОРСТТ
Драги ми господине,
Трудно ми е да разбера отговора ви на офертата си за построяването на Метагалактика МОРСТТ. Дори нещо повече, не мисля, че сквернословието може да намери място в едно делово писмо.
Ако бяхте си направили труда да инспектирате последната ми работа в АТТАЛА, щяхте да се убедите веднъж завинаги, че тя е красиво творение, което успешно ще извърви дългия път на овладяването на основния хаос.
Единствената подробност, останала за уреждане, е въпросът с травмирания човек. Опасявам се, че ще трябва да го отстраня.
Втвърдяването на пробива вървеше добре, докато той не се напъха отново в него и не го разкъса много по-зле отпреди. Все още няма парадокс, но го виждам да се задава.
Ако той не започне да контролира непосредственото си окръжение и не стори това веднага, аз ще предприема необходимата стъпка. Парадоксът е недопустим.
Смятам за свой дълг да ви помоля да преразгледате офертата ми по проекта на Метагалактика МОРСТТ.
Надявам се да ме извините, че поставям отново този въпрос на вниманието ви, но все още очаквам заплащането си.
