— Ето това е историята, мистър Харф — завърши Масрин един час по-късно. — Знам колко странно звучи, но вие самият ме видяхте, като изчезвам.
— Това видях — каза Харф.
Масрин отиде в банята да простре мокрите си дрехи.
— Да — потвърди Харф. — Мисля, че изчезна.
— Наистина изчезнах.
— И не искаш учените да разберат, че си имаш вземане-даване с дявола? — запита Харф лукаво.
— Не! Обясних ви за парадокса и…
— Чакай да помисля — каза Харф и енергично обърса носа си. — Тези украсени тояги, които казваш, че имали… Дали една от тях не би представлявала ценност за някой музей? Казваш, че подобно нещо изобщо няма.
— Какво? — извика Масрин, като излизаше от банята. — Вижте какво, аз не мога да се докосна до нищо там. Това би оказало…
— Разбира се — прекъсна го Харф. — А какво ли ще стане, ако повикам няколко репортьори? И няколко учени? Вероятно ще мога да пипна тлъста сумичка от тази среща с дявола.
— Няма да направите това — извика Кей, припомняйки си думите на съпруга си, че нещо лошо ще се случи.
— Бъдете разумни — каза Харф. — Всичко, което искам, са една-две от тези тояги. Това няма да създаде никакви неприятности. Само трябва да попиташ твоя дявол…
— Тук не е намесен никакъв дявол — прекъсна го Масрин. — Нямате представа каква роля в историята може да изиграе само една от тях. Ами ако тази, която взема, е предназначена да убие човека, който може да обедини тези хора, и североамериканските индианци да посрещнат европейците като един дружен народ. Помислете само как би променило това…
— Не ми дрънкай глупости! — рече Харф. — Ще ми донесеш ли тояга, или не?
— Аз ви обясних вече — каза Масрин уморено.
— И не ме занасяй повече с тази измишльотина с парадокса. И без това нищо не разбирам от нея. Но ще разделя наполовина с теб това, което ще взема за тоягата.
— Не.
— Добре. Ще се видим пак. — Харф се отправи към вратата.
— Почакайте!
— Съгласен? — Тънките паяжиновидни устни на Харф сега се усмихваха.
Масрин преценяваше коя от двете злини е по-малка. Ако той донесеше тояга, съществуваше сериозна възможност да се породи парадокс, като се изличи всичко, направено от тоягата в миналото. Но ако не донесеше, Харф щеше да повика вестникарите и учените. Те можеха да установят дали Харф говори истината, като просто го смъкнат по стълбището, нещо, което полицията във всеки случай би направила. Той ще изчезне и тогава…
При намесата на повече хора парадоксът щеше да стане неизбежен и твърде възможно бе цялата земя да бъде отстранена. Макар и да не знаеше точно защо, Масрин знаеше това със сигурност.
И така, и иначе бе загубен, но да донесе тоягата изглеждаше по-простата алтернатива.
— Ще я донеса — каза Масрин.
Той отиде до стълбището, последван от Кей и Харф. Кей го сграбчи за ръката.
— Не отивай! — помоли го тя.
— Нямам друг изход. — За миг помисли да убие Харф. Но това щеше да го доведе само до електрическия стол. Разбира се, можеше да убие Харф, да занесе трупа му в миналото и да го погребе там.
Само че трупът на човек от двадесетия век в праисторическа Америка можеше също да създаде парадокс. Ами ако го зарови горе? Но не беше в характера му да убие човек. Масрин целуна жена си и заслиза надолу по стълбището.
В равнината не се виждаха диваци, макар Масрин да бе убеден, че чувствува как очите им го дебнат. Той намери две тояги на земята. Реши, че тези, с които го бяха ударили, вероятно бяха станали табу, и вдигна едната в очакване друга тояга да пръсне черепа му всеки миг. Но равнината бе спокойна.
— Бива си те, момче — каза Харф. — Дай я тук!
Масрин му подаде тоягата. После отиде при Кей и я обгърна с ръка. Вече имаше парадокс, все едно че бе убил своя прапрадядо, преди да се е родил.
— Чудесна вещ — рече Харф, любувайки се на тоягата на светлината. — Смятай, че наемът ти е платен до края на месеца…
Тоягата изчезна от ръката му. Харф изчезна. Кей припадна.
Масрин я отнесе до леглото и напръска лицето й с вода.
— Какво стана? — запита тя.
— Не знам — отвърна Масрин внезапно, напълно объркан. — Всичко, което знам, е, че ние трябва да останем тук най-малко още две седмици. Дори ако трябва да ядем фасул.
ДО: ЦЕНТЪРА
Кантора 41
НА ВНИМАНИЕТО НА: Пом.-контрольор Миглийз
ОТ: Контрактор Кариеномен
ОТНОСНО: Метагалактика МОРСТТ
Господине,
Предложението ви да ни възложите ремонта на повредени звезди е оскърбление за моята компания и лично за мен. Ние отказваме. Позволете да ви запозная с досегашната си работа, описана в брошурата, която прилагам.
Как можете да предлагате такава черна работа на една от най-изтъкнатите компании на ЦЕНТЪРА?
Бих искал отново да отправя молбата си за построяването на новата Метагалактика МОРСТТ.
Що се отнася до Метагалактика АТТАЛА, работата по нея е напълно завършена и по-изящно творение не би могло да се намери никъде от тази страна на хаоса. Тя е цяло чудо.
Травмираният човек вече не е травмиран. Бях принуден да отстранявам. Аз обаче не отстраних пострадалия човек. Вместо него успях да отстраня един от външните му дразнители. Сега той вече може да се развива нормално.
Чудесен ход, надявам се ще признаете, изпълнен с остроумие, с каквото се характеризира цялата моя работа.
Решението ми бе: Защо да отстранявам един добър човек, щом мога да го спася, като изтръгна негодника до него?
Напомням ви, че очаквам посещението ви. Моля да преразгледате въпроса с Метагалактика МОРСТТ. ВСЕ ОЩЕ ОЧАКВАМ ЗАПЛАЩАНЕТО.
Приложено:
I бр. брошура 9978 страници
