Том изведнъж откри, че му треперят ръцете. Изобщо не му харесваше, че толкова народ ще гледа как краде. Трябва по-скоро да привършвам, реши той. Докато още имам сили.
Той спря внезапно пред купчината плодове, натрупани на сергията на мисис Мелник.
— Изглеждат доста сочни — небрежно подхвърли Том.
— Свежи, направо от градината — каза мисис Мелник. Тя беше дребна старица с блестящи очички. Том изведнъж се сети за безкрайните беседи, които тя водеше с майка му в онези далечни времена, когато родителите му бяха още живи.
— Да, на вид са доста сочни — отговори й той. Но вече съжаляваше, че не се спря пред някоя друга сергия.
— Добри са, добри са. Днес следобед съм ги брала — продължи да се хвали мисис Мелник.
— Сега ли ще започне да краде? — ясно се чу нечий шепот.
— Няма съмнение, гледай! — отговори му друг шепот.
Том взе голям зелен плод и започна да го разглежда. Зяпачите затаиха дъх.
— Да, наистина, страхотно изглежда — каза Том и внимателно постави плода обратно.
Тълпата въздъхна.
На съседната сергия стоеше Макс Тъкача с жена си и петте дечица. Бяха изнесли две одеяла и една риза. Когато Том се приближи, те се заусмихваха стеснително.
— Тая риза ще ти е точно по мярка — побърза да го увери Макс Тъкача. Много му се искаше хората да се разпръснат и да оставят Рибаря да работи на спокойствие.
Том само изсумтя и взе ризата.
Тълпата зашумя в очакване. Някаква девойка нервно захихика. Том хвана здраво ризата и започна да развързва торбата си.
— Стой! — Били Бояджията си пробиваше път през тълпата. На кръста му пробляскваше значка — стара земна монета. Изражението на лицето му съвсем ясно показваше, че той изпълнява служебните си задължения.
— Какво правиш с тази риза, Том? — попита Били.
— Аз?… Просто я разглеждам.
— Просто я разглеждаш, а? — Били се обърна и сложи ръцете си на гърба. После внезапно се завъртя на пети и насочи показалеца си към Том. — А на мене ми се струва, че това не е вярно. Мисля, че се канеше да я откраднеш.
Том не отговори. Държеше разтворена уличаващата го торба в едната си ръка, а в другата — ризата.
— Мой дълг е, като началник на полицията, да охранявам тези хора. А пък ти, Том, си подозрителен субект. Считам за необходимо да те прибера в затвора за по-нататъшно разследване.
Том наведе глава. Не очакваше такъв развой на нещата. Впрочем, беше му все едно.
Като го затворят, край с краденето. А когато Били го пусне, ще може да се захване пак с риболов.
Внезапно от някъде изникна кметът. Пешовете на ризата му се развяваха около обемистата талия.
— Били! Какви ги вършиш?
— Изпълнявам дълга си, кмете. Том се държеше някак подозрително. А в книгите пише…
— Знам какво пише в книгите — каза кметът. — Сам съм ти ги избирал. Не можеш да арестуваш Том. Поне засега.
— Но нали в селото няма друг престъпник — съкрушено каза Били.
— Аз какво съм виновен? — отвърна кметът.
Били стисна зъби упорито.
— В книгите пише, че полицията трябва да взима превантивни мерки. Затова се опитах да попреча на извършването на престъпление.
Кметът уморено плесна с ръце:
— Били, нима наистина не разбираш? Трябва да отчетем поне едно престъпление в селото. И ти трябва да помогнеш за това.
— Добре, кмете — вдигна рамене Били. — Просто исках да изпълня дълга си. — Той се обърна, направи крачка в страни, после внезапно се озъби на Том: — Пак ще ми паднеш! Запомни: престъплението не води никого до добър край.
— Страшно му се иска да се отличи — обясни кметът. — Не му обръщай внимание, Том. Продължавай спокойно, открадни нещо. Трябва да приключим с това.
Без да отговаря, Том се отправи към зелената гора край селото, като си пробиваше път през тълпата.
— Къде отиваш? — разтревожено попита кметът.
— Ами… днес нямам настроение за кражби — отвърна Том. — Може би утре вечер…
— Не, Том, сега — настояваше кметът. — Не бива да отлагаме тая работа до безкрай. Започвай, ние ще ти помогнем.
— Разбира се, че ще помогнем — обади се Макс Тъкача. — Открадни тая риза, Том! И без това ти е в ръката.
— Виж, Том, тука има хубави кани за вода!
— Погледни само колко орехи имам!
Той огледа сергиите. Когато посегна за да прибере ризата на Тъкача, ножът му се изхлузи от пояса и падна на земята. От тълпата се дочу съчувствено хихикане.
Изчервявайки се, Том постави ножа на мястото му. После протегна ръка, грабна ризата и я натъпка в торбата си. Зад него се разнесоха одобрителни възгласи.
Като че камък падна от сърцето му и той неловко се усмихна:
— Мисля, че лека-полека ще свикна с тази работа.
— И още как!
— Знаехме, че ще се справиш!
— Хайде, приятел, открадни още нещо!
Том премина по пазара и открадна няколко въженца, кошничка с орехи и плетена шапка от трева.
— Според мен за днес стига — обърна се той към кмета.
— О’кей — съгласи се кметът. — Но това, както сам разбираш, не се брои — хората сами ти даваха нещата. Считай го за тренировка.
— О-о, не! — разочаровано промълви Том.
— Вече знаеш как се прави и следващия път ще ти бъде по-лесно.
— Може би.
— И гледай да не забравиш за убийството.
— Това наистина ли е необходимо? — попита Том.
— За съжаление, да — отвърна кмета. — Какво да се прави, колонията съществува вече повече от двеста години, а не сме извършили нито едно убийство. Нито едно! А ако вярваме на летописите, на всички останали колонии хората се убиват, даже и да нямат основателна причина за това.
— Добре де, ще се постарая — съгласи се Том.
Той си тръгна. Тълпата го изпрати с одобрителни възгласи.
Вкъщи Том запали фитила на лампата и си приготви вечеря. След като похапна, той дълго седя в дълбокото кресло. Беше недоволен от себе си. Не сполучи с първата си кражба. През целия ден го измъчваха тревоги и колебания. Наложи се хората едва ли не насила да му бутат в ръцете своите вещи, докато в края на краищата се реши да ги открадне.
Какъв крадец е той тогава?! И какво може да каже за свое оправдание?
Вярно, той никога не се е занимавал с такава работа, не може да свикне с нея и не вижда смисъл от извършването на престъпления. Но това не е причина, заради която да опропасти възложената му задача.
Том тръгна към вратата. Беше прекрасна, ясна нощ. Близо дузина близки звезди-гиганти блестяха ослепително в небето. Пазарният площад пак беше опустял. В къщите запалиха светлините.
Точно сега е време за кражби!
