При тази мисъл по гърба му премина тръпка. Направо изпитваше гордост. Ето как се раждат престъпни идеи! Точно така трябва да стават кражбите — тихомълком, под прикритието на тъмнината.
Том набързо провери оръжието си, изсипа награбеното на пода и излезе.
Последните газови фенери по улиците бяха угасени. Том безшумно се прокрадна през селото. Приближи къщата на Роджър Превозвача. Големият Роджър беше оставил лопатата си отвън, подпряна на стената. Том я взе. Мина през още няколко къщи. Делвата за вода, собственост на мисис Тъкачката, стоеше на мястото си пред вратата. Том прибра и нея. По пътя към къщи му попадна малко дървено канче, забравено от някое дете на улицата. То също сподели съдбата на лопатата и делвата.
Том благополучно се прибра. Беше приятно развълнуван и реши да направи още един набег.
Този път се върна с бронзова табелка, свалена от къщата на кмета, с най-хубавата пила на Марви Дърводелеца и със сърпа на Джъд Фермера.
— Бива — каза си Том. Още един улов и можеше да счита, че нощта не е загубена.
Под навеса на Рон Каменоделеца се намериха чук и длето, а зад къщата на Алис Готвачката си хареса плетен стол. Тъкмо се канеше да отмъкне греблото на Джеф Хмела, когато чу някакъв лек шум. Той се притисна до стената.
Били Бояджията тихичко се прокрадваше по улицата. Металната му значка пробляскваше на светлината на звездите. В едната си ръка държеше къса тежка тояга, а в другата — чифт саморъчно направени белезници. Лицето му изглеждаше зловещо в нощния полумрак. На него беше изписана твърда решимост на всяка цена да изкорени престъпността, каквото и да означаваше тази дума.
Том затаи дъх, когато Били мина на десет крачки от него. Опита се тихичко да се измъкне назад, но плячката му издрънча в торбата.
— Кой е там? — изкрещя Били. Като не получи отговори, той започна бавно да се обръща и да се взира в тъмното. Том отново се сля със стената. Беше сигурен, че Били няма да го забележи, защото имаше слабо зрение — нали му се налагаше постоянно да смесва бои и прахта попадаше в очите му.
— Ти ли си, Том? — попита Били с най-дружелюбен тон.
Том тъкмо се канеше да отговори, когато забеляза, че началникът на полицията е вдигнал тоягата над главата си, готов за удар. Замръзна.
— Все пак ще те хвана! — ревна Били.
— Виж какво, хващай го утре заран! — извика Джеф Хмела, показвайки се от прозореца на своята къща. — На някои от нас ни се спи!
Били продължи нататък. Когато се скри зад ъгъла, Том побърза към къщи и изсипа плячката на пода, до останалите трофеи. Видът на откраднатото събуди в него чувството за изпълнен дълг.
След като се подкрепи с чаша студена бира, Том си легна и моментално потъна в дълбок, мирен сън, необременен с никакви сънища.
На другата сутрин той отиде де погледне как върви строителството на малкото червено училище. Братята Дърводелци се трудеха неуморно, някои от селяните им помагаха.
— Как е? — весело им подвикна Том.
— Напредваме — отговори Марви. — Но щеше да върви по-бързо, ако пилата ми беше тук.
— Пилата ти? — повтори Том недоумяващо.
Изведнъж се сети — та нали я открадна през нощта. Тогава някак си не я възприемаше като вещ, която принадлежи някому. Пилата, пък и всичко останало, бяха просто вещи, които трябваше да се откраднат. Той изобщо не се замисли за това, че тези предмети се използват, че може да потрябват на някого.
Марви Дърводелеца попита:
— Как мислиш, Том, мога ли да си взема обратно пилата за малко? За два-три часа, а?
— Ами… не знам — отговори Том, като се намръщи. — Нали разбираш, тя практически е открадната.
— Ясно, така е… Но ако можех да си я взема за малко…
— Ще трябва да я върнеш.
— Разбира се, че ще я върна — възмути се Марви. — Да не мислиш, че ще задържа нещо, което на практика е откраднато?
— В къщи е, заедно с другата плячка.
Марви благодари и веднага тръгна да си вземе пилата.
Без да бърза, Том тръгна да се разхожда из селото. Кметът стоеше в двора и гледаше небето.
— Ти ли ми задигна бронзовата табела, Том? — попита той.
— Естествено — с готовност отговори той. — Нали това искахте?
— О! Просто се поинтересувах. — Кметът посочи небето: — Виждаш ли?
Том погледна нагоре.
— Какво?
— Черната точка до малкото слънце.
— Виждам я. Е, и?
— Залагам главата си, че това е инспекторският кораб, който лети насам. При теб как вървят работите?
— Мисля, че напредвам — отвърна Том малко неуверено.
— Разработи ли вече план за убийството?
— Нещо не ми се удава — каза Том. — Да си призная честно, нищичко не съм направил по въпроса.
— Я да влезем в къщи — каза кметът. — Трябва да поговоря с тебе.
В прохладната, затъмнена с щори стая той наля две чаши бира и любезно посочи един стол на Том.
— Времето ни изтича — мрачно заговори кметът. — Инспекторът може да пристигне всяка минута. А на мен ми се свива стомаха. — Той посочи междупланетното радио. — Пак проговори. Нещо такова: колониите трябва да са готови да проведат мобилизация. Дявол знае какво е това. Като че ли и без това ми е малко работата.
Кметът хвърли суров поглед на Рибаря.
— Сигурно ли е, че не може да се мине без убийство? — попита Том
— Сам знаеш, че не може — каза кметът. — Убийството е единственият показател, по който изоставаме.
Влезе Били Бояджията — с нова униформена риза, синя, с блестящи метални копчета — и се пльосна на един стол.
— Уби ли вече някого, Том?
Кметът уточни:
— Иска да знае дали наистина е необходимо.
— Разбира се — каза началникът на полицията. — Прочети която и да е древна книга.
— Кого мислиш да убиеш, Том? — попита кметът.
Том се размърда неспокойно, нервно пукайки пръсти.
— Е?
— Добре, ще убия Джеф Хмела.
Били бързо се наведе напред.
— Защо? — попита той.
— Защо ли? А защо не?
— Какви са ти мотивите?
— Мислех, че просто трябва да извърша убийство — възрази Том. — Никой нищо не е споменавал за мотиви.
— Безсмислено убийство не ни трябва — поясни началника на полицията. — То трябва да бъде извършено по всички правила. А това означава, че трябва да имаш основателен мотив.
Том се замисли.
— Ами… аз, например, недостатъчно познавам Джеф. Това добър мотив ли е?
Кметът поклати глава:
— Не, Том, не става. По-добре се спри на някой друг.
