— Идеално! — каза продавачът. — Всъщност исках да поговоря с вас.
— Не ми трябват четки.
— По дяволите четките. Аз съм офицер от свързочната служба. Длъжен съм да ви напомня, че изчезваме точно след четири часа.
— Изчезваме?
— Всичко хубаво свършва, дори почивката.
— Почивката?
— О-о, престанете! — сряза го продавачът. — Всички алдебаранци са непоносими.
— А вие откъде сте?
— От Арктур. Как прекарахте времето? Добре ли си поиграхте с аборигените?
— Май че се ожених за една туземка — съобщи Папазиан.
— Истинска, земна жена — това влизаше в програмата ви. Тръгваме ли?
— Бедната Полийн ще се разстрои.
— Казва се Ейлин. И тя като повечето земляни прекарва повечето от времето си разстроена. Но аз не мога да ви заставя. Ако искате, останете. Само че следващият туристически кораб ще мине след 50–60 години.
— Да вървят по дяволите. Идвам.
— Нищо не помня — оплака се Хол на офицера от свръзките.
— Естествено. Паметта ви остана в сейфа на кораба.
— Защо?
— За да не се чувствате в непозната обстановка, когато се върнете. Сега ще ви помогна да се оправите.
Корабът излетя в полунощ. Полетът бе забелязан от радиолокаторите на военновъздушните сили. Изображението на екрана обясниха с голямо изригване на блатен газ, през който е прелетяло ято лястовици.
Хол стоеше на палубата, без да обръща внимание на отвратителния студ на открития космос. Гледаше как Земята се смалява и отдалечава. Там го чакаше скучен, еднообразен живот, жена и деца…
Не съжаляваше, че замина. Земята е чудесно място за почивка, но е малко пригодена за живот.
Информация за текста
© 1971 Робърт Шекли
© 1993 Иван Мадански, превод от английски
Robert Sheckley
Tripout, 1971
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1454]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:38
