Призрак V е разкрита, чака ги богатство и слава. Скоро ще могат да си позволят да наемат хора, които да кацат на разни неадаптирани планети, а той ще си седи в къщи и ще дава инструкции по радиостанцията.
Сутринта се събуди късно и с натежала глава. Арнолд още не беше пристигнал. Грегър опакова оборудването и седна да чака. Привечер корабът с колегата му все още го нямаше.
Грегър седеше на прага и гледаше залеза. После влезе и си приготви вечеря.
Вълнуваше го неразгаданата тайна на заселниците, но реши да не се впряга напразно. Сигурно ще се намери задоволително обяснение.
След вечеря си легна и тъкмо затвори очи, когато дочу деликатно покашляне.
— Привет! — поздрави Хващачът.
Неговата персонална, дълбоко интимна халюцинация се бе завърнала заедно с гастрономическите си намерения!
— Здравей, приятел! — радостно отвърна Грегър. Не изпитваше никакъв страх.
— Хапна ли ябълки?
— О-о, извинявай! Съвсем забравих.
— Е, няма значение — Хващачът се опита да скрие разочарованието си. — Аз пък си нося шоколада.
Грегър ослепително се усмихна.
— Върви по дяволите! Знам, че си само плод на моето въображение и не можеш да ми навредиш.
— Аз не искам да ти навредя — утеши го чудовището. — Просто искам да те изям.
Грегър продължи да се усмихва и остана на мястото си, макар че този път Хващачът изглеждаше прекалено реален. Наведе се и като за начало ухапа Грегър по ръката.
Грегър скочи и погледна ръката си. Имаше следи от зъби! От раната течеше кръв… истинска… неговата кръв!
Сега вече не се съмняваше кой беше хапал, драл и разкъсвал заселниците.
Тогава си спомни и за един хипнотичен сеанс, на който беше присъствал. Хипнотизаторът внуши на пациента, че ще го изгори с цигара и го докосна с върха на молива. За броени секунди на това място се появи обрив — пациентът вярваше, че са го изгорили. Ако подсъзнанието реши, че си мъртъв, значи вече си труп. Ако то каже, че си ухапан — следите са налице.
Грегър не вярваше на Хващача.
За това пък подсъзнанието му вярваше.
Опита се да скочи към вратата. Чудовището му прегради пътя, хвана го с мощните си лапи и се наведе към гърлото му.
Вълшебната дума! Но коя?
— Алфойсто! — извика Грегър.
— Не улучи думата. Моля те, не мърдай!
— Реджнастикио!
— Неточно. Престани да шаваш и всичко ще мине без болка…
— Уоршпелхалилио!
Хващачът зави от болка и пусна жертвата си. Подскочи високо и се разтвори във въздуха.
Грегър се строполи на близкия стол. Спаси се по чудо! Беше на косъм от смъртта! Ама че глупава смърт щеше да е! Само това оставаше — да го довърши собственото му въображение! Добре че все пак си спомни думата. Само Арнолд да ще да побърза…
Отнякъде се носеше сподавен ехиден смях.
Впрочем, не „отнякъде“, а от притворения шкаф. Изплуваха полузабравени спомени — той е деветгодишен, а Тъмнозмей — личният му Тъмнозмей, долна, мръсна и дива твар — се крие зад вратите, спи под леглото и напада само в тъмното.
— Загаси светлината! — разпореди се Тъмнозмей.
— Не си го помислям даже! — заяви Грегър и хвана бластера. На светло Тъмнозмей не е опасен.
— Загаси ти казвам, иначе ще стане по-лошо!
— Никога!
— Така ли? Айгън, Майгън, Дайгън!
В стаята се шмугнаха три зверчета. Стремително се хвърлиха към лампите и започнаха с апетит да гризат стъклото.
В стаята забележимо потъмня.
Грегър започна да стреля по зверчетата. Но те бяха толкова пъргави, че винаги се изплъзваха, а лампите се разлетяха на парчета.
Чак сега Грегър проумя какво е направил. Тези зверчета не биха могли да угасят светлината. Неодушевените предмети са неподвластни на въображението. Грегър си е въобразил, че в стаята става по- тъмно и…
Собственоръчно унищожи лампите! Подведе го собственото му, разрушително подсъзнание…
Сега вече Тъмнозмей беше пуснат на свобода. Приближаваше се към Грегър, подбирайки тъмните места из стаята.
Бластерът вече беше непотребен. Отчаяно се опитваше да си спомни вълшебната дума… Но вместо това се сети, че на Тъмнозмей не действат никакви вълшебни думи.
Грегър отстъпваше, Тъмнозмей го преследваше. Пътят за отстъпление свърши при сандъка за играчки. Чудовището се надвеси над Грегър, а той настръхна и затвори очи.
Ръката му напипа някакъв хладен предмет. Без да иска, беше хванал водния пистолет. Вдигна го. Тъмнозмей посегна и почти докосна оръжието.
Грегър се хвърли към чешмата и зареди пистолета. После отправи към чудовището смъртоносна струя.
Тъмнозмей се загърчи в предсмъртни мъки и изчезна.
С пресилена усмивка Грегър затъкна пистолета под колана.
Най-подходящото оръжие срещу измислени чудовища — това е водният пистолет.
Звездолетът кацна преди разсъмване. Арнолд се измъкна от него и без да губи време се зае с експериментите. Към обяд приключи и заяви, че съединението без съмнение е Лонгстед-42. Набързо си събраха багажа и излетяха.
Излязоха в открития космос и Грегър разказа на колегата си за нощните преживявания.
— Здраво са те наплашили — тихо, но съчувствено произнесе Арнолд.
След благополучния старт Грегър си позволи скромната усмивка на герой.
— Можеше и по-лошо да е — каза той.
— Това малко ли ти беше?
— Представи си, че Джими Флин беше попаднал тук. Той умееше да измисля истински страшилища. Помниш ли Многоръкият Страшник?
— Помня само, че заради него сънувах кошмари — отвърна Арнолд.
Корабът се носеше към Земята. Арнолд нахвърляше бележки за научна статия на тема: „Инстинктът за смърт на Призрак V; ролята на истерията, масовите халюцинации и стимулирането на подсъзнанието при възникването на физиологични изменения“. После се отправи към кабината да зададе курс на автопилота.
Грегър се свлече на койката, изпълнен с решимост най-после да си отспи. Тъкмо задряма и в каютата се втурна Арнолд със смъртно бледо лице.
— Струва ми се, че в кабината има някой — прошепна той.
Грегър се изправи.
