— Не може да бъде. Нали се откъснахме…
От кабината се чу ръмжене.
— О, не! — изстена Арнолд. — Всичко е ясно. След кацането забравих да затворя въздушния шлюз. Все още дишаме въздуха на Призрак V!
На прага на незаключената кабина се появи сив великан. Кожата му бе изпъстрена с червени пъпки. Съществото беше надарено с неизброимо количество ръце, крака, щипки, шипове и пипала, че и две крила за капак. Страшилището бавно се приближаваше, стенейки и бърборейки нещо неодобрително.
И двамата познаха Многоръкия Страшник. Грегър се хвърли напред и хлопна вратата под носа му.
— Тук сме в безопасност — изпъхтя той. — Вратата е херметична. Обаче как ще управляваме кораба?
— Никак — отговори Арнолд. — Ще се доверим на автопилота… Докато не измислим как да изгоним това приятелче… Това пък какво е? — извика той истерично.
Под вратата се процеждаше тънка струйка дим. Грегър се сети:
— Не помниш ли, че Страшникът се промъква навсякъде? Против него няма прегради.
— Всичко съм забравил — призна Арнолд. — Хора ли гълта?
— Доколкото си спомням, само ги прави на кайма.
Димът се сгъстяваше, очертавайки исполинската фигура на Многоръкия. Приятелите отстъпиха в следващото помещение. След няколко секунди димът се появи отново.
— Колко глупаво! — отбеляза Арнолд, докато дъвчеше долната си устна. — Да те затрие измислено чудовище… Чакай! В теб ли е водния пистолет?
— Да, но…
— Дай го!
Арнолд набързо зареди пистолета от мивката. През това време Страшникът отново успя да се материализира. Тръгна към приятелите с недоволно ръмжене. Арнолд изстреля струя вода.
Многоръкият продължаваше да настъпва.
— Спомни си бе! — извика Грегър. — Никой никога не е успял да спре Страшника с воден пистолет!
Отстъпиха в следващата каюта и затвориха вратата. Сега вече само складът ги отделяше от космическия вакуум.
— Не може ли някак да филтрираме въздуха? — поинтересува се Грегър.
— Чуждите газове лека-полека изчезват заедно с отработения въздух, но действието на Лонгстед-42 продължава двадесет часа.
— Няма ли противоотрова?
— Не.
Чудовището се появи отново, и то с не съвсем любезно ръмжене.
— Как да го изгоним? — вълнуваше се Арнолд. — Сигурно има начин! Вълшебна дума? Дървен меч?
Грегър поклати глава и тъжно каза:
— Всичко си спомних.
— С какво да го разкараме?
— Не можеш да го изгониш нито с воден пистолет, нито с прашка, нито с меч, нито с бенгалски огън, нито с димка. С една дума, детският арсенал не играе. Страшникът е абсолютно неизтребим.
— Тоя Флин и неговата развинтена фантазия! Как да се спасим от това пред нас?
— Това ти обяснявам — никак! Трябва само да си тръгне.
В това време Страшникът успя да се извиси с целия си ръст. Грегър и Арнолд се шмугнаха в склада и затвориха последната врата.
— Мисли, Грегър! — замоли се Арнолд. — Няма дете, което да измисли чудовище, от което няма защита!
— Многоръкият не можеш да го убиеш — настояваше Грегър.
Сивото туловище отново се оформи. Грегър прехвърляше в паметта си всички свои среднощни страхове…
Изведнъж — за малко да стане твърде късно — си спомни каквото му трябваше.
Корабът летеше към Земята на автопилот. Многоръкият Страшник беше пълновластен господар на борда. Крачеше из пустите коридори, преминаваше от каюта в каюта, ръмжеше и се пенеше, без да може да намери нито една жертва.
Корабът достигна Слънчевата система и автоматично влезе в орбита около Луната. Грегър внимателно огледа склада, готов веднага да се върне в убежището си. Но зловещото влачене на крака не се чуваше. Нито под вратата, нито покрай стените се виждаше сивкав дим.
— Всичко е спокойно — извика той на Арнолд. — Страшникът е изчезнал.
Бяха прибегнали до най-изпитаното средство против нощни страхове — завиха се презглава с одеяла.
— Казах ти, че водният пистолет не върши работа! — заяви Грегър.
Арнолд го дари с иронична усмивка и скри пистолета в джоба.
— Няма значение. Ще си го оставя за спомен. Ако някога се оженя и имам син, това ще е първия му подарък.
— А, не! На моя ще му подаря нещо по-добро — възрази Грегър и нежно потупа одеялото. — Ето я най-надеждната защита — одеяло над главата.
Информация за текста
© 1954 Робърт Шекли
© 1993 Иван Мадански, превод от английски
Robert Sheckley
Ghost V, 1954
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1409]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:37
