Робърт Шекли
Призрак V
Грегър се промъкна до шпионката.
— Чете табелката — оповести той.
— Мръдни и аз да погледна — не издържа Арнолд.
Грегър избута колегата си да не му пречи.
— Сега ще почука… не, премисли. Тръгва си.
Арнолд се върна при бюрото и се зае с поредния пасианс. Продълговатата скулеста физиономия на Грегър продължаваше да стърчи пред вратата.
Шпионката монтираха сами, просто от скука. Три месеца след като с равни вноски основаха фирмата „ААА-ОПС“ — Астронавтска антиентропийна агенция за опазване на природната среда, те все още нямаха нито една поръчка, въпреки че в телефонния указател фирмените инициали се мъдреха на първо място. Глобалните промени на природната среда беше стар, добър и доходоносен бизнес, напълно монополизиран от две крупни корпорации. Това обстоятелство сковаваше дейността на новата малка фирма, възглавявана от двама млади люде. Съдружниците притежаваха зашеметяващи идеи и доста голямо количество неизплатено лабораторно оборудване.
— Връща се — прошепна Грегър. — Хайде, дай си вид на важна птица, която се чуди коя поръчка да приеме.
Арнолд набута картите в чекмеджето на бюрото. Тъкмо закопчаваше последното копче на бялата лабораторна престилка, когато на вратата се почука.
Посетителят се оказа плешив дребосък, с много изморен вид. Огледа колегите със съмнение и попита:
— Значи променяте природната среда на планети, а?
— Да, сър — Грегър отмести настрана купчина листове и пое влажната ръка на посетителя. — Аз съм Ричард Грегър. А това е колегата ми, доктор Франк Арнолд.
Издокаран с бяла престилка и тъмни очила с рогови рамки, Арнолд разсеяно кимна и се зае да разглежда срещу светлината разни отдавна утаени проби.
— Моля седнете, мистър…
— Фърнграум.
— Мистър Фърнграум. Надявам се, че можем да ви помогнем, независимо от сложността на поръчката. Осъществяваме контрол върху флората и фауната, прочистване на атмосферата, кондициониране на водни източници, стерилизиране на почвата, регулиране на вулканичната активност и земетресенията — с една дума, можем да направим планетата годна за заселване.
Фърнграум все още ги оглеждаше с подчертано съмнение.
— Ще бъда откровен. Попадна ми много сложна планета.
— Ние сме специалисти по сложните планети — самоуверено заяви Грегър.
— Работя като агент по продажба на недвижимо имущество — поясни гостът. — Знаете как става — днес купиш планета, утре я продадеш, всички са доволни и за всеки има по нещо. Обикновено се занимавам с чисто нови планети, като оставям купувачите сами да се оправят с климата и природата. Но преди няколко месеца случайно ми попадна по-особена. Успях да я измъкна под носа на конкурентите.
Фърнграум изтри потта от челото си и продължи без ентусиазъм:
— Прекрасно местенце. Средногодишната температура е двадесет и пет градуса над нулата. Планински терен, но с плодородна почва. Водопади, дъги и такива разни красоти. Освен това няма никакви животни.
— Идеално — одобри Грегър. — А микроби намират ли се?
— Няма от опасните.
— Тогава защо не сте доволен от планетата?
Фърнграум се засуети. Накрая каза:
— Сигурно сте чували за нея. В официалния каталог е записана под номер RYC-V. Но всички й викат Призрак V.
Грегър вдигна вежди. „Призрак“ е доста странно име за планета, но беше чувал и по-невероятни. В края на краищата новите планети трябва да се наименоват. В обсега на звездолетите се намират безброй светила, с още по-неизброимо число планети. Доста от тях бяха заселени или годни за колонизиране. Много хора от цивилизованите сектори се стремят към такива светове. Религиозни секти, политически малцинства, философски общности и най-обикновени пионери се опитват да започнат нов живот.
— Не се сещам — призна Грегър.
Фърнграум се размърда на стола.
— Трябваше да послушам жена си. Ама аз не — ще влизам в големия бизнес. Платих за Призрака десет пъти повече от обичайните си цени, а сега парите, вложени там, са мъртъв капитал.
— Какво не й е наред на тая планета?
— Сякаш там се е настанила нечиста сила — изтърси Фърнграум.
Както се оказа, веднага след приключването на радиолокационните изследвания, Фърнграум дал планетата под аренда на фермерска кооперация от Дижон VI. На Призрак V кацнал осемчленен разузнавателен отряд. Същият ден започнали да пристигат съобщения за духове, вампири, демони и тем подобни враждебни призрачни сили. Когато пристигнал спасителният кораб, вече нямало нито един жив разузнавач. Аутопсията дала заключение, че раните може да са предизвикани от всичко, дори от духове, демони или вампири, ако такива съществуват.
Фърнграум бил арестуван и му се наложило да плати солидна глоба за недобросъвестна адаптация на планетата. Фермерите разтрогнали договора. Фърнграум се изхитрил и предоставил планетата на слънцепоклонници от Опал II.
Те проявили извънредна предпазливост. Изпратили необходимото оборудване, но само с трима членове на сектата, които имали за задача да разузнаят обстановката. Те построили лагер, разопаковали оборудването и провъзгласили планетата за истинския Рай. Предали на Опал II да идват по-скоро и… в този момент се чул сърцераздирателен вопъл. След което настъпила тишина.
На Призрак V долетял патрулен кораб, за пет минути екипажът погребал трите тела и моментално се отправил в открития космос.
— Това ме довърши — продължаваше да разказва Фърнграум. — Сега никой за нищо на света не се приближава до планетата. Капитаните на звездолетите твърдо отказват да кацат там. А аз и до сега не знам какво става.
Той въздъхна дълбоко и погледна към Грегър.
— Ако желаете, заемете се с тази работа.
Грегър и Арнолд се извиниха и излязоха в антрето.
Арнолд тържествено изгука:
— Имаме си работа!
— Да бе… и то каква!
— Нали това искахме — нещо по-трудно. Ако счупим тоя костелив орех — край, закрепили сме се на изходни позиции. Да не говорим, че ни се полага процент от печалбата при експлоатация на Призрака.
— Забравяш едно нещо — на планетата ще отида аз. Твоята работа е проста — седиш си тук и осмисляш готовата информация.
— Ама нали така сме се договорили — напомни Арнолд. — Аз се занимавам с научно-изследователската работа, а ти се справяш с практическите неприятности. Забрави ли?
Грегър просто не можеше да забрави. От деца все той се забъркваше в разни неприятности, а Арнолд си седеше вкъщи и после му обясняваше къде и защо е сбъркал.
— Не ми харесва тая работа — заяви Грегър.
— Ти да не вярваш в духове?
— Не, разбира се.
— Е, с другото ще се справим. Който не рискува, той не печели.
Съдружниците се върнаха при Фърнграум.
За половин час договорът беше готов. Ако успеят — полагаше им се добър процент от печалбата. Ако
