Като по вода

— Сетих се нещо — чу се гласът на Арнолд. — Надявам се, че не си променил твърде рязко гравитацията и налягането.

— Че какво значение има? — попита разсеяно Грегър.

— Можеш да дестабилизираш фиргелите. Бързите температурни промени, както и тези на налягането може да ги извадят от състоянието на сън. По-добре ги провери.

Грегър побърза към помещението. Той отвори вратата на фиргелите, надникна и се разтрепери.

Фиргелите бяха будни и крякаха. Едрите гущери летяха из помещението си, което беше покрито с лед. В коридора нахлу мразовит въздух. Грегър тръшна вратата и побърза да се върне при радиото.

— Разбира се, че са покрити с лед — каза Арнолд. — Тези фиргели отиват на Вермоан I. Горещо място е тази планета. Намира се много близо до Слънцето. Фиргелите са най-добрите охладители във Вселената.

— И защо не ми го каза по-рано? — попита Грегър.

— За да не те тревожа. Освен това те щяха да си спят, ако не беше започнал да си играеш с гравитацията и налягането.

— Добре. Фиргелите отиват на Вермоан I. А смагсовете?

— На Вермоан II. Малка планетка с ниска гравитация.

— А куилите?

— Разбира се, че на Вермоан III.

— Ах, ти, идиот такъв! — развика се Грегър. — Натоварил си ме с такъв товар и очакваш аз да се справям с него? — Ако Арнолд му беше попаднал сега в ръчичките, Грегър със сигурност би го удушил. — Арнолд — заговори той много бавно. — Никакви измишльотини отсега нататък. Никакви нови идеи. Обещаваш ли?

— О, добре — съгласи се Арнолд. — Недей да се сърдиш.

Грегър изключи радиото и се захвана за работа. Опитваше се да постопли кораба. Успя да вдигне температурата до минус три градуса преди претоварените отоплителни системи да се развалят.

В този момент Вермоан II се намираше точно пред него.

Грегър почука на едно парче дърво, което още не беше изгорил, и включи системите. Насочи се към главния склад, намиращ се на орбита около Вермоан II, и тогава чу ужасен трясък. В същия момент цяла дузина уреди върху таблото показаха нули.

Той изморено полетя към машинното. Главният двигател бе спрял и нямаше нужда от големи познания, за да разбере защо. Вълната на куилите се бе натъпкала из лагерите и системата за смазване и бе спряла въртенето на охлаждащите вентилатори. Тази метална вълна беше идеален абразив за прецизно полираните машинни части. Цяло чудо бе, че двигателят бе издържал толкова дълго.

Върна се в пилотската кабина. Не можеше да кацне без главния двигател. Поправката трябваше да се извърши в Космоса и щеше да им изяде печалбата. За щастие корабът можеше да се движи със страничните двигатели. И след като нямаше механични системи, които да се развалят, поне можеше още да маневрира.

Щеше да стигне едва-едва, но все пак можеше да се прикачи към изкуствения спътник, който представляваше складът на Вермоан.

— Говори „ААА Първокласна“ — съобщи Грегър, когато вкара кораба в орбита около спътника. — Искам разрешение за кацане.

По радиото се чу изпукване.

— Говори спътникът — отвърна някакъв глас. — Идентифицирайте се, ако обичате.

— Това е кораб на „ААА Първокласна“, на път от централния склад на „Тригейл“ към Вермоан II — изрече Грегър. — Документите ми са в ред. — Той повтори рутинното искане на разрешение за кацане и се облегна в стола си.

Пътуването мина трудно, но всичките му животни бяха живи, цели, здрави, задоволени и така нататък, и така нататък. „ААА Първокласна“ бе постигнала хубавичка печалба. Сега обаче искаше само да излезе от този кораб и да се напъха в една гореща вана. Искаше да прекара останалата част от живота си колкото е възможно по-далеч от куили, смагсове и фиргели. Искаше…

— Разрешение за кацане отказано.

— Какво?

— Съжалявам, но засега нямаме място. Ако искате, поддържайте настоящата си орбита. Мисля, че в рамките на три месеца ще можем да ви настаним.

— Чакай! — изрева Грегър. — Не можеш да ми сториш това! Аз почти нямам храна, главният ми двигател не работи и не мога да понасям повече тези животни!

— Съжалявам.

— Не можете така да ми отказвате! — с отчаян прегракнал глас каза Грегър. — Това е обществен склад. Трябва да…

— Обществен ли? Извинявайте много, господине. Този склад е собственост и се ползва само от „Тригейл Комбайн“.

Радиото замлъкна. Грегър го гледа няколко минути.

„Тригейл“!

Те, естествено, не бяха му го казали в централния склад. Сега го бяха хванали в лапите си с този отказ да кацне в склада им на Вермоан.

А най-гадното от всичко беше, че те може би наистина си бяха в правото.

Грегър не можеше да кацне върху планетата. Да направи това без главен двигател си беше чисто самоубийство. А пък в цялата слънчева система на Вермоан нямаше друг космически склад. Той почти бе докарал животните. Господин Винс сигурно щеше да разбере положението.

Грегър се свърза с Винс на Вермоан II и му обясни ситуацията.

— Не сте ли в склада? — попита Винс.

— Ами само на седемдесет и пет километра от него съм — каза Грегър.

— Не може така. Аз, естествено, ще си взема животните. Защото са си мои. Но в договора си има клаузи за неустойка при непълна доставка.

— Но вие няма да ги приложите, нали? — замоли му се Грегър. — Моите намерения бяха…

— Не ме интересуват намеренията ви — отвърна Винс. — Част от печалбата и всичко останало. Ние, колонистите, се нуждаем от всяка стотинка. — Той изключи.

Грегър се беше изпотил в студената си кабина. Той се обади на Арнолд и му каза новината.

— Но това е неетично! — ядосано заяви Арнолд.

— Но законно.

— Знам, по дяволите. Трябва ми време да си помисля.

— По-добре наистина измисли нещо.

— Ще ти се обадя.

Грегър прекара следващите няколко часа в хранене на животните, събиране на куилска вълна от косата си и изгаряне на още мебели от кабината си. Когато радиото бръмна, той стисна палци, преди да отговори.

— Арнолд?

— Не, говори Винс.

— Слушайте, господин Винс, ако ни дадете още малко време, ние ще успеем да разрешим въпроса. Сигурен съм…

— О, успяхте да ме притиснете до стената. Добре — изръмжа Винс. — Вярно, че и това е напълно законно. Проверих. Хитра работа, господине, много хитра. Изпращам кораб за животните.

— Но клаузата за глобата…

— Естествено, че не мога да я приложа. — Винс изключи.

Грегър гледаше към радиото. Хитра работа ли? Какво ли е направил Арнолд?

Той се обади в канцеларията на Арнолд.

— Говори секретарката на господин Арнолд — отвърна млад женски глас. — Господин Арнолд вече си